Въведение Богородично

Този ден е възпоменание на осветената нова църква в чест на Пресвета Богородица, издигната през 543 г. в близост до йерусалимския храм. Църквата и днес напомня, преди всичко, за жертвата, направена от Дева Мария още в зората на нейния земен живот, по вдъхновение на Светия Дух. Празникът е установен в Църквата на база на църковната традиция (предание). На този ден си спомняме как благочестивите родители на Дева Мария Св. Йоаким и Св.Ана я довеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, за да изпълнят обета си – да Я посветят на Бога. Според традицията от този момент нататък Мария останала да живее и да бъде възпитавана в храма до момента, в който се сгодила за праведния Йосиф. Първото споменаване на празника на Изток датира от VІІІ-ІХ век: в Синайското празнично евангелие (715 г.), във всички гръцки мецеслови (ІХ в.), но в качеството му на възпоменание, не на празник. В Устава на Константинополската църква от ІХ в. на ден Въведение не е указано никакво богослужение, но е отбелязан със запис „Събор на Св. Богородица, когато Тя е принесена от своите родители в храма Господен, на три години”. През ХІ-ХІІ в. на Изток Въведение Богородично все още продължава да бъде просто едно възпоменание, което е видно от мецесловите при Остромировото евангелие (1056), Мстиславовото евангелие (до 1117 г.), Охридското евангелие (ХІІІ в.), където за него е препоръчано само четене на Светото Евангелие и където се посочва, че денят се съвместява с друго едно възпоменание – това на Св. Юлиана. Все пак от ХІІ в. в литургичната традиция на Изтока е предвидена служба, която се запазва до днес. На Запад празникът се появява през ХVІ в. В Рим е въведен от Папа Сикст ІV (ХV в.) и литургичното богослужение за него е предвидена в Бревиара в качеството му на празник „по желание”, „за определени места”. Папа Сикст V го прави задължителен за цялата Католическа Църква през 1585 г.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар