Дългът за обуздаване на нечовешката война

(из Gaudium et spes - Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят, гл. V, 79)

Въпреки че последните войни нанесоха много сериозни материални и морални щети на нашия свят, днес все още войната продължава да опустошава някои части на земята. Нещо повече: когато в нея се използват създадените от науката оръжия от всякакъв род, жестокостта ѝ застрашава да доведе воюващите до много по-лошо в сравнение с миналото варварство. Освен това сложността на днешната ситуация и обърканите международни отношения позволяват на повече или по-малко тлеещи войни да продължат по-дълго с нови коварни и подривни методи. В много случаи прибягването до похватите на тероризма също се счита за нов метод за война.
Изправен пред това плачевно състояние на човечеството, Съборът възнамерява преди всичко да припомни неизменната ценност на естественото право на хората и неговите общовалидни принципи. Самата съвест на човешкия род все по-твърдо оповестява тези принципи. Съзнателно противоречащите на тези действия принципи и предписаните от подобни действия заповеди следователно са престъпления и сляпото им подчинение не оневинява онези, които ги изпълняват. Сред тези действия следва да се изброят най-вече систематичните методи за унищожение на цял един народ, на нация или на етническо малцинство: отвратително престъпление, което следва да бъде осъдено изключително сурово. За сметка на това трябва да бъде подкрепена смелостта на онези, които не се страхуват открито да се противопоставят на заповядващите подобни действия.
Съществуват различни международни спогодби относно войната, подписани от многобройни страни с цел намаляване на нечовешките военни действия и техните последици: такива са спогодбите за участта на ранените войници и военнопленниците и различните договорености от този род. Всички тези спогодби трябва да бъдат спазвани, и дори всички, особено обществените власти и компетентните лица, трябва да се постараят да ги усъвършенстват, доколкото е възможно, така че да могат да спрат по по-подходящ и действен начин нечовешката война. Освен това би било съобразно с равноправието законите да разглеждат по човешки случаите на онези, които отказват да използват оръжие по съвест, като все пак приемат някаква друга форма на служба на човешката общност.
За съжаление войната не е изтръгната от човешкото състояние. И докато съществува опасност от война и не се появи компетентна, разполагаща с достатъчни сили международна власт, не може да се отрече правото на правителствата на законна самоотбрана, след като бъдат изчерпани всички възможности за мирно уреждане на конфликтите. Държавните глави и онези, които споделят отговорността за обществените дела, са длъжни следователно да спасят поверените им народи, като се отнасят с голямо чувство на отговорност към тези толкова важни неща. Ала едно е употребата на оръжие, за да се защитят справедливите права на народите, а съвсем друго желанието да се наложи собственото господство над други страни. Военната мощ не оправдава всяко използване на сила за политически или военни цели. И това че войната за нещастие вече е започнала не означава, че е допустимо всичко между страните в конфликта.
Що се отнася до онези, които служат на родината, като се посвещават на военна кариера, те също следва да гледат на себе си като на служители на сигурността и свободата на своите народи. И ако изпълняват дълга си правилно, те наистина допринасят за запазването на мира.

Вж. още: Природата на мира

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар