Дева Мария – образец на Църквата

(из Lumen Gentium – Догматична конституция за Църквата)

Дева Мария и Църквата
Дева Мария, която при Благовещението на ангела прие в сърцето и в тялото си Божието Слово и даде Живота на света действително е призната и почитана като истинската Майка на Бога и Изкупителя. Изкупена по най-възвишен начин предвид заслугите на своя Син и единена с Него в тясна и неразривна връзка, удостоена с върховната длъжност и достойнство да бъде майка на Божия Син, тя е Богоизбраната дъщеря и светилището на Светия Дух, и с тази дарба на висша благодат далеч изпреварва всички други, небесни и земни творения. Ала същевременно тя е свързана в рода на Адам с всички хора, които се нуждаят от спасение и е “наистина Майка на членовете (на Христос)…, тъй като чрез любовта е съдействала за раждането на верните в Църквата, на членовете на Главата Христос” . Тя е призната за най-възвишеният и изключителен член на Църквата, за неин образ и най-превъзходен пример във вярата и в любовта, и затова просветената от Светия Дух Католическа църква я почита със синовна обич и благоговение като любима майка.

Мария в Благовещението
Отецът на милосърдието пожела Въплъщението да бъде предшествано от съгласието на предопределената за Майка, защото както жена допринесе за смъртта, така и жена да допринесе за живота. Това важи изключително за Исусовата майка, дала на света самия живот, който обновява всичко, и обсипана от Бога с достойни за една тъй велика длъжност дарове. Затова няма нищо чудно в наложените от Светите отци названия на Божията майка като Пресвета, опазена от всяко петно на греха, сякаш изваяна от Светия Дух и претворена от Него като ново творение . Надарена още от първия миг на своето зачатие с великолепието на съвсем своеобразна святост, по Божия заповед Девата от Назарет е поздравена от ангела на Благовещението като “благодатна” (вж. Лук. 1:28) и отговаря на небесния вестител: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (вж. Лук. 1:38). Така, като даде своето съгласие на Божието слово, Мария, дъщерята на Адам, стана майка на Исус и като прегърна от все сърце, без никакъв грях да я възпира, Божията воля за спасение, тя изцяло посвети себе си като Господна рабиня на личността и делото на своя Син, за да служи във Него и със Него чрез благодатта на Всемогъщия Бог на тайната на Изкуплението. Следователно Светите отци считат с основание, че Мария не е просто бездейно оръдие в Божиите ръце, а съдейства за спасението на хората със свободна вяра и послушание. Както казва Свети Ириней, “със своето послушание тя стана причина за спасението и на себе си, и на целия човешки род” . Немалко от древните Отци охотно твърдят в проповедите си, че “възелът на непослушанието на Ева бе развързан от послушанието на Мария; че това, което девицата Ева бе вързала със своето неверие, Дева Мария развърза със своята вяра” , и като я сравняват с Ева, те наричат Мария “Майка на живите” и често твърдят: “чрез Ева смърт, чрез Мария живот” .

Мария, дева и майка – образец на Църквата
С дара и служението на божественото майчинство, което я съединява със Сина Изкупител, и с неповторимите си благодати и функции Пресветата Дева е в съкровено единение с Църквата: Божията майка е образец на Църквата, както учи още Свети Амвросий, в реда на вярата, любовта и съвършеното единение с Христос . И действително, в тайната на Църквата, която също справедливо се нарича майка и дева, Преблажената Дева Мария първа даде по най-възвишен и неповторим начин пример за дева и майка . Със своята вяра и послушание тя роди на земята самия Син на Отца, без да познае мъж, но осенена от Светия Дух като нова Ева, която вярва не в древната змия, а в Божия вестител с ненакърнена от никакво съмнение вяра. Тя даде на света Сина, Когото Бог направи първороден между многото братя (вж. Рим. 8:29), тоест вярващите, за чието раждане и подготовка съдейства с майчината си любов.

Добродетелите на Мария, на които Църквата следва да подражава
Докато Църквата вече е постигнала в Преблажената Дева съвършенството да бъде без петно и без порок (вж. Еф. 5:27), верните все още полагат усилия да растат в светостта като сразяват греха: и затова повдигат очи към Мария, която сияе като образец на добродетелност пред цялата общност на избраните. Като мисли благоговейно за нея и я съзерцава в светлината на станалото плът Слово, Църквата прониква почтително и задълбочено във възвишената тайна на Въплъщението и все повече се уподобява със своя Жених. Съкровено навлязла в историята на спасението, Мария действително някак си събира и отразява в себе си най-висшите дадености на вярата. Така че когато се обръщаме към нея с молитва и я почитаме, тя препраща верните към своя Син, към Неговото жертвоприношение и към любовта на Неговия Отец. Като се стреми към Христовата слава, Църквата на свой ред все повече наподобява своя тъй възвишен образец, постоянно напредва във вярата, надеждата и любовта, търси и следва Божията воля във всичко. Ето защо в апостолическото си дело Църквата с основание гледа към тази, която даде на света заченатия от Светия Дух и родения от Дева Христос, за да се роди и израсне впоследствие чрез Църквата в сърцата на верните. През целия си живот Дева Мария действително бе образец на тази майчина любов, която следва да одухотворява всички онези, които съдействат на апостолическата мисия на Църквата за човешкото възраждане.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар