Миропомазанието – Тайнство на Светия Дух

Днес искам да говоря за тайнството Миропомазание. И ще започна със Свещеното Писание – Деяния на Апостолите: „…Апостолите, като чуха, че самаряните са приели словото Божие, изпратиха при тях Петър и Йоан, които, като дойдоха, молеха се за тях, за това че бяха приела Светия Дух: доколкото Той още не бе дошъл при нито един от тях, а само те бяха кръстени в името на Господа Исуса”.

Този текст ни говори много. Апостолите тръгнали към всеки, който бил кръстен, но още не е приел Светия Дух. Но нима Кръщението няма да даде Светия Дух? Ще го даде. Затова в древността Кръщението винаги протичало заедно с Миропомазанието и Евхаристията. Тези тайнства се наричат тайнства на християнското посвещение и човек става напълно християнин само чрез тези три тайнства. Те не би трябвало да се разделят по важност, което не означава че не трябва да се разделят по време.
Тайнството Миропомазание се нарича още Конфирмация, тайнство на Светия Дух или тайнство на християнската зрялост. Всички тези названия подчертават различни аспекти. Миропомазанието, както и всички други тайнства, са отговор на Бога към човешките нужди. Но това е и едно „забравено” тайнство. Мнозинството от нас са миропомазани – но кой от нас си спомня своето Миропомазание? Кой може да каже, че то му е било дадено?
Миропомазанието често остава незабелязано, особено ако то се извършва заедно с Кръщението.
Човек се нуждае от защита. Когато човек – например подрастващият – излиза от дома, той се подлага на много опасности. И Бог, в Миропомазанието, му дава отговора и своята благодат.
Думата „миропомазание” също показва и видимия знак на това тайнство – помазването с миро. Видим знак на невидима благодат. Мирото е благовонно масло, осветено от епископа в определен ден от годината – Велики Четвъртък. За какво е знак това? Навремето маслото било използвано от атлетите, за да придаде здравина на телата. Мирото – това е знак на оздравяването, така както се лекуват рани и грешки; то придава блясък, красота, здраве и сила. И всичко това е знак за онова, което ще дойде във времето, благодарение на това тайнство: ние ще ставаме силни, крепки, здрави и красиви.
Но знакът за това тайнство не е само мирото. Епископът освен това възлага ръцете си върху миропомазания, така както от апостолски времена са възлагани ръце в знак на печата за дара на Светия Дух. И при това епископът казва: „Приеми печата на Светия Дух, който ти се дава в дар”.
Сега да преминем към друго название на това тайнство – тайнство на Светия Дух. Съществува една такава интерпретация, според която трите тайнства на християнското посвещение могат да се отнесат към трите Лица на Пресветата Троица – Кръщението към Отца, защото чрез него ставаме деца на Бога; Евхаристията – към Сина, защото Той Самият в нея жертва Себе си за Отца и за нас, и Миропомазанието – към Светия Дух. Какво ни дава това тайнство? Тайнството на Светия Дух ни дава неговата особена силя, за да можем словом и делом да разпространяваме и защитаваме вярата, смело да изповядваме Името Христово и никога да не се отмятаме от Кръста.
Следващото наименование – Конфирмация, означава още укрепване. Укрепване на тези дарове и на тези благодати, които са получени при Кръщението, защото още в Кръщението ние получихме Светия Дух. Може да се приведе такъв пример – ако дървото, например ябълката, през пролетта разцъфва, ние се любуваме на това колко красива я е сътворил Бог… Но след това идват слънце, дъждове, и тези цветове дават плодове. И отново можем да се възхищаваме на това дърво. Но плодовете са създадени не за това да им се радваме, а ча да могат другите да се хранят от тях. Точно такова значение има дара на Светия Дух, който укрепва получената благодат, та красотата, която сме получили, да не бъде само наша. Ние получаваме задължението да споделим плодовете си с другите.
И още едно наименование – тайнство на християнската зрялост. Тук възникват много въпроси. Кого да смятаме за зрял човек? На кого следва да се дава тайнството Миропомазание? По-точно ще бъде да попитаме – има ли човек, който не трябва да приема това тайнство? Има, и това е човекът, който вече е приел Миропомазанието. Това тайнство не бива да се получава втори път. Но човекът, който още не е приел миропомазанието, може и е длъжен да го получи, за да бъде отговорен в своя живот. Затова например, преди венчавка, свещеникът винаги пита – бил ли си миропомазан? Това не се прави, за да са точни документите, а за да се даде възможност да получим всички дарове…
За да отговорим правилно на въпроса за зрелостта, нека да разгледаме две традиции. Кога се дава тайнството Миропомазание? Вие знаете, че в Православната Църква децата едновременно биват кръстени, миропомазани и причастявани. На Запад се придържаме към друга традиция – Миропомазанието се дава, както казва църковното право, в съзнателна възраст. Обикновено става въпрос за годините между 7 и 9, но Конференцията на епископите може да реши и друго – например в Полша това става през 14-тата година, в Испания – през 9-тата година от възрастта. В първите векове на християнството Кръщението и Миропомазанието са били като правило един обред, съставляващ, както се изразява Св. Киприан Картагенски, „двойно тайнство”. (И това е особено важно, че още в началото се говори за „двойно” тайнство, а не за „едно” тайнство”. Защото сега някои протестантски общини говорят, че въобще няма такова отделно тайнство, въпреки че те също помазват с масло при Кръщението). В онези времена епископът извършвал и Кръщение, и Миропомазание. След това, поради увеличения брой на кръщенията, разширяването на епархиите и поради други причини, станало невъзможно присъствието на епископа на всички кръщения. И тогава на Запад, желаейки да съхранят привилегията за извършване на Миропомазанието за епископите, установили разделение между двете тайнства по време, докато на Изток се съхранило тяхното единство – на Изток Миропомазанието се извършва от свещеника, който и кръщава, използвайки осветено от епископа миро, ча да подчертае връзката на християнина с неговия епископ. Разделението на две тайнства на Запад произтича именно поради тази причина – получаването на Миропомазанието ни задължава да участваме в апостолската мисия. А апостолът, отговорен за благовестието – това е епископът. И ние не трябва да забравяме, че ще проподявваме в единство, във връзка един с друг.
Един обичай на Римската Църква облеклич развитието на западната практика. При Кръщението имало две помазвания с миро. Едното правел свещеникът при излизането на кръщаващия се от кръщелната купел. Второто помазване го извършвал епископът и това именно било Миропомазанието. Първото помазване с мирото се е съхранило в западния обред на Кръщението. И в Православната Църква, и в Католическата Църква това е едно и също тайнство. Двете традиции подчертават единството – на Запад – единството с епископите, на Изток – единството на двете тайнства.
В нашата Църква (авторът има предвид местните енории – бел.прев.) Миропомазанието се извършва от епископа, и това става тогава, когато епископът идва в енорията. И оттук е много видно как е възникнала тази традиция. Обикновено Миропомазанието се извършва на Връбница, защото именно в този ден при нас идва епископът. Може да се извърши и в деня на Светия Дух – Петдесятница – като се помоли епископа да разреши тайнството да бъде извършено на свещеник, това е възможно. Също така би било много красиво. Всичко зависи от това на кой аспект обръщаме внимание. И ние съхраняваме тази традиция, за да подчертаем, че осъществяваме апостолската мисия в единство с цялата Църква.
Имаме възможност да изберем такъв момент и такава възраст, които да съответстват на това, което означава самото тайнство. Човек трябва да бъде отговорен и да бъде готов да приеме отговорността за Църквата – зрелият човек!
В Полша вече четири години се занимавах с подготовката на подрастващите за Миропомазание и така подчертавах значението на зрелостта, че две от децата така и не допуснах до това тайнство. Сега съжалявам за това, макар те да бяха съвсем, съвсем незрели. Събрахме се на конференция, за да решим каква възраст се смята за подходяща за това тайнство. Обикновено у нас това е 14-15 години, но може би по-добре ще бъде да говорим или за по-зряла възраст – 18-21 години, или за 7-9 години – ще бъде много несъзнателно, но достойно. Но не трябва да слагаме знак за равенство между зрелостта във вярата и естествената човешка зрялост. Приемането на Миропомазанието не предполага зрялост – то ни дава възможност да станем зрели, ако човек е готов да приеме даровете на Светия Дух, които да го защитават от опасностите на този свят и да му дадат сили да променя този свят. Чрез това тайнство връзката на кръстените с Църквата се усъвършенства, то им дава особената сила на Светия Дух и затова те, кръстените, бидейки миропомазани, още по-строго се задължават да разпространяват и защитават вярата в думи и дела. А именно на възраст 14-15 години подрастващите влизат в света. В тази възраст има много изкушения, много опасности, и трябва да им бъдат дадени даровете, които ще ги защитят. От друга страна, благодарение на това тайнство, те биха могли да променят света.
Всичките седем дара на Светия Дух Бог е вложил в нашите сърца посредством това прекрасно тайнство. Да го повторим не можем, но можем, молейки се на Светия Дух, да направим тези дарове живи. И когато размишляваме върху това тайнство, например на празника Петдесятница, ние трябва да се молим Той да очисти нашите сърца от всички онези грехове, които не ни позволяват да видим светлината. Защото ние сме като призма, на която падат лъчите на светлината. Ако тя е зацапана, светлината не може да премине през нея, но ако тя е чиста и правилно направена – от другата страна ще видим седемте цвята на дъгата. Това са даровете на Светия Дух и те са в нас. Светлината пада през цялото време, но от нас зависи дали хората ще видят разноцветните лъчи или не. Ние можем по всяко време да очистим сърцата си, за да видим красотата на Светия Дух.
Отец Мачей Русецкий
(превод с незначителни съкращения; заглавието е на редакцията)
(публикуване на сайта www.katolik.ru)

Коментари (1)

Ренета Игнатова

февруари 26th, 2011 at 13:50    


Чудесно много ми хареса Отец Русецки, пишето по-често на различни теми има и хора които обичат да знаят, а книжните материали са малко оскъдни.

Оставете коментар