Духовното Причастие


Днес се говори малко за възможността за духовното причастяване. Затова се обръща толкова малко внимание и се подценява ценността на тази възможност. А в същото време е така просто да повикаш Исус с копнеж и любов по духовен път в сърцето си. Възможността да се съединиш в душата си с Исус е много актуална и днес! Има хора, които не могат да приемат Св.Причастие, било поради това, че са тежко болни, било защото няма къде да отидат на литургия, било защото са разведени и са се оженили повторно. На всички тях Папа Йоан-Павел ІІ препоръчва в енцикликата си за Св.Евхаристия да упражнавят духовното причастяване: „Евхаристията е … кулминационната точка на всички тайнства, която осъществява пълното общение с Бог Отец посредством идентифицирането с Единородния Син чрез действието на Светия Дух. Един известен писател от византийската традиция изразява тази истина с мъдростта на вярата: в Евхаристията „тайната (на общението) е толкова пълна – над всяко друго тайнство, че то води до върха на всички блага: тук е най-висшата цел на всеки човешки копнеж, защото тук следваме Бог, а Бог се свързва с нас в най-съвършеното единство.” Точно затова е добре в душата да се поддържа трайният копнеж към евхаристичното тайнство. Така е възникнала практиката на „духовното Причастие”, установена успешно през столетията в Църквата и препоръчвана от светите учители в духовния живот. Света Тереза Исусова пише: „Ако не се причастявате и не участвате в Светата Литургия, причастявайте се духовно. Това упражнение крие много предимства… Така у вас ще се запечата много от любовта на нашия Господ.”
Господ говори за духовното Причастие на достопочитеаемата сестра Мари Латаст (1822-1847), която е записала думите Му:
„Дъще Моя, когато не можеш да Ме приемаш в Тайнството толкова често, колкото желаеш, какво ти пречи да Ме приемаш духовно? Ако Ме приемаш осем дни в Тайнството, то след това три дни Ме приемай в духовното Причастие като благодарност , а през следващите три дни прави това като подготовка за следващото приемане на Святото Тайнство. Повтаряй често през деня духовното причастяване и го жертвай, за да можеш да се освободиш от всички неща и като покаяние за греховете си. Кай се за грешките си от цялото си сърце!”
Латаст: „Господи, колко често искаш да приемам духовното Причастие?”
Господ ми отговори: „Дъще Моя! Бих желал да идвам в сърцето ти пет пъти: сутрин след събуждане, след това на утринната молитва, два пъти през деня и веднъж след вечерната молитва.”
Аз попитах отново: „Господи, каква подготовка е необходима за това Причастие?”
„Дъще Моя! Подготовката за духовното Причастие не е никак трудна. Не е необходимо да правиш същото както при сакраменталното причастяване. Съсредоточи се за миг. Пренеси се духовно пред Моя тавернакул и Ми кажи: „Господи Исусе, ела в моето сърце.”
Това стига. Но при всяко духовно причастяване трябва да си поставяш цел, например, да измолваш някаква специална благодат или добродетел. Ти можеш да се причастяваш и по духовен начин с онова намерение, което ти посочих за сакраменталното Причастие, а именно с намерението да искаш от Бог, Моя Отец, чрез Моите заслуги и чрез твоето причастяване необходимите благодати, за да изпълняваш съвършено Неговата свята воля.”
Когато Спасителят ми говореше това, се сетих да Го попитам как да се отнасям към духовното причастяване в дните, в които имам щастието да Го приемам в сакраменталното Причастие. Спасителят ми отговори: „Дъще Моя! Ще Ми доставиш голямо удовлетворение, ако и в тези дни приемаш Причастието духовно по описания начин. Никога не можеш да получиш в себе си толкова сила и благодат от тайнството на Моята любов.”

Следващият пример от живота може да бъде в помощ на всички, които се намират в подобно положение като описаното от сестра Габриела Винд от Швейцария:

„Когато със сестра ми Александра бяхме още малки, мама се раздели с татко. Много млада, сама с нас, две малки момиченца, тя имаше наистина нужда от опора. Намери я в нашия втори баща, за когото се омъжи с граждански брак преди 17 години. Тогава бях 8-годишна. За наша най-голяма радост ни се родиха още две сестри, Мириам и Михаела.

Бяхме много щастливо семейство, макар и не много запознати с вярата. Затова през първите години мама поради незнание продължи да приема Причастие. Постепенно, всъщност с помощта на Божията Майка, тя отново навлезе във вярата, а заедно с нея и ние, четирите и деца. Когато преди шест години посътпих в общността „Семейството на Мария”, отец Паул Мария показа на мама красивия път на духовното Причастие, за който тя получаваше все по-задълбочено разбиране и по който вървя предано почти шест години.

Още си спомням добре – тогава бях на 18 години, когато изведнъж мама престана да се причастява. Въпреки че никога не говореше за това, почувствах как в началото и беше тежко. Каква жертва и какво унижение представляваше за нея това да бъде единствената жена в селото, която не може да отива повече на банката за получаване на Причастие, ден след ден. Толкова ми беше мъчно за нея! Затова, след като се причастявах, коленичех много близо до нея, та рамото ми да докосва нейното рамо и си мислех: „Сега Исус е близо до нея поне чрез мен. Това трябва да я утешава.” В тези мигове очите на мама бяха винаги затворени и тя беше дълбоко съсредоточена.

Въпреки че се причастяваше само духовно, тя имаше редовно нужда от Св.евхаристична жертва. Да, тя имаше потребност от Св.Литургия, от духовното Причастие и то всеки ден – това се виждаше! В някои дни отиваше още в 6 часа сама на утринната Литургия, ако по-късно през деня не можеше. На път към дядо в старческия дом, тя се отбиваше почти всеки ден в един параклис за обожание. Оставаше там един час, понякога и по-дълго. „Исус ми даваше така сила да продължавам!”, довери ми веднъж тя. „Пресвятото Тайнство ме привлича като магнит и аз искам да съм там всяка минута.” И така си остана при нея до днес.
Преди три години отец Паул Мария посъветва мама да опита да анулира първия си брак. Тя последва съвета, но каза: „Ако Божията воля е такава, ще продължа да му поднасям жертвата да бъда лишена от правото да се причастявам.”

След тържествената Литургия я попитах: „Мамо, как се почувства, когато след толкова време прие пак Исус за първи път?” Отговорът и беше прост, но много впечатляващ: „Знаеш ли, в това Причастие Исус само ми доказа, че винаги е идвал в сърцето ми по същия начин, винаги със същата сила на благодатта. Бях толкова богато възнаградена от послушанието си към Църквата. Именно поради невъзможността да приемам Св.Причастие Исус ме привлече по-силно към Себе Си. Това е благодат! Не знам как я заслужих!”

Молитва за духовно приемане на Св.Причастие:
О, Исусе, вярвам, че Ти присъстваш в Пресвятото Тайнство. Обичам те повече от всичко и душата ми копнее за Теб. Понеже не мога да Те приема в Светото Причастие, Те моля, ела поне духовно в моето сърце. Искам да Те прегърна и духовно да се съединя с Теб. Не допускай някога да се отделя от Теб. Амин.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар