Да живееш призванието си

Със сигурност всички сме слаби, признавам, но Господ Бог ни е предоставил средства, с които, ако искаме, можем да направим много, и без които няма да е възможно да ангажираме вярата в собственото призвание.
Нека видим случая, в който един свещеник признава че трябва да бъде търпелив, че трябва да дава пример със сдържани и свети нрави, но пък отказва всякакво умъртвяване, не пости, не се моли, обича разговорите и близост, която не е много поучителна; как може да бъде на висота в своето служение?
Ще има може би такива, които се оплакват, че когато отиват в хора, за да пеят псалм, или когато излизат да отслужват Литургията, умът им се отвлича в хиляди посоки. Но преди да влезе в хора или да започне Литургията, как се е държал в сакристията, как се е подготвил, какви средства е предвидил и използвал, за да запази съсредоточеността си?
Би ли искал да те науча как да засилиш твоето вътрешно участие в хоровото честване, как да отдаваш все повече на Бог твоята хвала и как да напредваш в светостта? Чуй това, което ще ти кажа. Ако вече някаква искрица от божествената любов е попаднала в теб, не я прогонвай, не я излагай на вятъра. Дръж затворено огнището на твоето сърце, за да не се охлади и да не загуби топлината си. Т. е. избягвай доколкото може разсеяностите. Остани в единение с Бога, избягвай ненужните бърборения.
Имаш поръчение да проповядваш и да поучаваш? Учи и се утвърждавай в онези неща, които са нужни, за да изпълниш добре тази задача.
Винаги давай добър пример и се стреми да бъдеш пръв във всяко нещо. Проповядвай преди всичко с живота си и със светостта си, защото ако се случи така, че поведението ти е в противоречие с твоята проповед, ти ще загубиш всякакво доверие.
Занимаваш се с душепастирство? Не пренебрегвай заради това грижата за теб самия и не се отдавай на другите до такава степен, че да не остане нищо от теб и за самия теб. Разбира се, трябва да имаш сигурно участие в спомена на душите, чийто пастир си, но не забрявай за самия себе си.
Разберете, братя, нищо не е така необходимо на духовниците, както медитацията, която да предшества, да придружава и да следва всички наши дейности: Ще пея, казва пророкът, и ще размишлявам (срв. Пс 100, 1). Ако извършваш Тайнствата, о, братко, размишлявай върху онова, което правиш. Ако отслужваш Литургията, размишлявай върху онова, което тя предлага. Ако изпълняваш псалми в хора, размишлявай върху това на кого и какво говориш. Ако попечителстваш душите, размишлявай върху това с каква кръв са били умити; и „всичко у вас да става с любов“ (1 Кор 16, 14). Така ще можем лесно да преодоляваме трудностите, с които ще се сблъскваме, а те са безброй много, всеки ден. За останалото, което се изисква в задачата – доверявайте се. Ако правим така, ще имаме силата да доведем Христос в нас и в другите.

Из реч, произнесена от Св. Карл Боромей, епископ, на последния Синод -
Acta Ecclesiae Mediolanensis. Милано, 1599, 1177-1178

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар