Пред великите неща трябва да спрем

Проповед на отец Томаш Кригер, OFM Cap, произнесена в конкатедралата „Св. Йосиф“, София, на празника Тяло и Кръв Христови – 2009 година:

Пред великите неща трябва да спрем. Над неразбраното значение трябва да се замислим. Спирането и замислянето са необходими още повече там, където тези неща проникват нашето ежедневие. Нека погледнем.
Хубав Божи дар е жената и свързаното с нея майчинство. Жената- приятелка, съпруга, майка е навсякъде в нашето ежедневие, но в календара има ден, определен за ден на жената.
Така е и с децата – те ходят на училище, играят на площадките, тичат по тротоарите. Децата са част от нашето ежедневие, но има определен ден на детето.
А свободата и независимостта, не са ли като въздуха, без който не можем да съществуваме. Всяка година, по време на официалните държавни празници спираме, за да помислим каква е била и е цената на свободата и независимостта.
Днес спираме пред една от най-големите тайни на нашата вяра – пред Тялото Христово.
Във всяка католическа църква присъства вечният огън, което означава, че там се намира Евхаристичният Хляб. По време на всяка меса, Светият хляб се разчупва и предава. В християнски болници, в параклиси на сестри монахини, по стадиони и градски площади по време на посещение на папата – Евхаристичният Хляб присъства. Обикновен е за всички вярващи, достъпен в ежедневието. Днешното тържество е спиране пред присъствието на Бог.
Братя и сестри!
Библията ни учи : „И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива”. (Марко 14,22-24) Разбираме ли тези думи? Можем ли да схванем голямата тайна която се намира в тези думи?
Във вид на Хляб от олтара присъства Исус Христос. Този от Евангелието; този от Витлеем; този от планина Табор; този от горницата; този от Голготата; този възкръсналият. Присъства Исус, който ни е спасил с цената на своята кръв и своето страдание. Присъства и ни спасява до свършека на света. Христос присъства благодарение на вярата на Апостолите, благодарение на вярата на Църквата, благодарение на миналите поколения българи. Заради присъствието на Господ Исус са построени християнските храмове по цял свят и този, нашият в София. В тези храмове всеки ден звучат думите: „Тайна на вярата.”
Някой ще попита, защо трябва да вярвам в това, че във вид на хляб и вино присъства Христос с Тялото и Кръвта си?
Вярвам в Твоето присъствие Господи, Ти сам си казал това в горницата. Ти си взел в своите ръце хляба и си казал: „Това е моето Тяло. … Това правете за мой спомен.” Вярвам в Твоите думи, Господи. Ти не си хвърлял думи на вятъра. Ти не си говорил само заради говоренето. Ти си не изричал празни думи. Ти си не давал празни обещания.
Ти си казал в Кана Галилейска да налеят вода в делвите. И водата станала вино. Ти си казал на болния човек: стани, вземи своето легло и ходи. И парализираният станал, взел своето легло и тръгнал. Това се случило по Твоите думи.
Ти, Христе, си казал на човека с изсъхнала ръка: „ …притегни си ръката…” (Лука 6,10) и ръката му станала здрава. Твоите думи правят това, което означават.
Ти си повикал от гроба Лазар. И след четири дни в гроба Лазар оживял. Това са направили думите на Христос.
Свети Петър казал: „никога няма да се отрека от Тебе”. А Исус му казал: „ти три пъти ще се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22,34). Знаем какво направил Петър… Твоите думи, Господи, не са празни.
Христос казал, че ще умре и след три дни ще възкръсне. Така и направил. Един и същи Исус казал: „Това е моето Тяло”. Вярвам, че Евхаристията е истинската храна. Вярвам в Твоите думи, Господи. Вярвам в Исусовото присъствие в Хостията. Коленича с цялата покорност, на която съм способен, и искам да пея от почит към Тялото Христово във вид на Евхаристия.
Скъпи Християни. След литургията няма да бързаме към къщи. Ще тръгнем на шествие извън църквата към четирите олтара. Защо? Затова, защото днес е Празникът на Тялото Христово, веднъж в годината. Искаме да споделим нашата вяра извън църквата. Искаме да обожаваме Светия Хляб от олтара. Искаме Евхаристичният Христос да благослови нашия град, в който живеем и работим.
Исусе Христе! Възхвалявам Те, Храна на хора, свободни от грях. Възхвалявам Те, Хляб на вечноста. Приеми обожаване от софийската Твоя Църква. Приеми нашето честване.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар