Папско послание за Деня на болните `2013

ПОСЛАНИЕТО НА ПАПА БЕНЕДИКТ XVI
ВЪВ ВРЪЗКА С XXІ-ия СВЕТОВЕН ДЕН НА БОЛНИТЕ
(11 февруари 2013)
«И ди и ти постъпвай така» (Лк 10, 37)
Скъпи братя и сестри!
1. На 11 февруари 2013, с литургично възпоменание за Дева Мария от Лурд, ще се отслужи тържествено в Светилището на Дева Мария в Алтотинг (d’Altötting) XXIия Световен ден на Болните. Този ден е за болните, за служителите от здравеопазването, за верните християни и за всички хора с добра воля « едно силно време за молитва и за споделяне, за жертва и страдание за благото на Църквата и един призив към всички да познаят в изображението на болния брат- Свещения Лик на Христос, който чрез Своето Страдание, Смъртта и Възкресението Си издейства спасението на човечеството» (Йоан Павел ІІ, Писмо за учредяването на Световен Ден на Болните, 13 май 1992, т. 3). В тези обстоятелства аз се чувствам специално по-близо до всеки от вас, скъпи болни, които в местата за подпомагане и медицински грижи или пък вкъщи изживявате един труден момент на изпитания, поради недъг или страдание. Нека до всички да достигнат утешителните слова на Отците от Втория Екуменичен Ватикански Събор: « Вие не сте нито изоставени, нито ненужни: вие сте призовани от Христос, Неговото ясно лице» (Послание за бедните, болните и всички, които страдат).
2. За вас, които сте на духовно поклонение в Лурд, място и символ на надежда и благодат и ни придружавате молитвено оттам в Светилището в Алтотинг, бих искал да предложа за ваше размишление емблематичната фигура на Добрия Самарянин (виж Лк 10,25-37). Евангелската притча разказана от Свети Лука се вписва в една поредица от образи и разкази за всекидневния живот, с които Исус иска да ни накара да разберем дълбоката любов на Бог към всяко човешко същество, и по-специално, когато то се намира в болест и страдание. Но същевременно чрез думите, с които приключва притчата за Добрия Самарянин, «Иди и ти постъпвай така» (Лк 10, 37), Господ посочва какво поведение трябва да има всеки един от Неговите ученици към останалите и най-вече, към тези които се нуждаят от грижи. Което ще рече да черпят от необятната Божия любов, чрез силната си връзка с Него в молитвата, силата да се живее всекидневно едно конкретно внимание, както Добрият Самарянин към този, който е наранен телом и духом, към този, който търси помощ, дори и да е непознат и беден. Това се отнася не само за дейците на пасторалата и на здравеопазването, но за всички, така също и за самия болен, който може да изживява състояние, което си е негово във връзка с вярата: « Това не означава да се измъква от страданието и да бяга от болката, която лекува човека, но е способност да се приемат премеждията и да се съзрява чрез тях, като се открива в това смисъла чрез единяването с Христос, който страда с безкрайна любов.» (Енц. Spe salvi, 37).
3. Мнозина Отци на Църквата видяха в лика на Добрия Самарянин – самият Исус, а в падналия човек в ръцете на разбойниците –Адам, погубеното и наранено чрез неговия грях Човечество (виж Ориген Проповед към Евангелието на Свети Лука XXXIV, 1-9 ; Амброзий , Коментар за Евангелието на Свети Лука, 71-84 ; Августин, Речи 171). Исус е Божият Син, този който прави присъстваща любовта на Отца, любов, вярна, вечна, без ограничения и прегради. Но Исус е също и Този, който “съблече” своята “божествена дреха”, който се сниши от Неговото Божествено “състояние”, за да приеме човешки черти (Фил 2, 6-8), и да се приближи до болката на човека, чак до там, че да слезе в Ада, както ние го посочваме в рецитирането на Кредото и да донесе надежда и светлина. Той не държи ревностно на факта да е равен на Бог, да бъде Бог (виж Фил 2, 6), но Той се наведе, изпълнен с милосърдие, над бездната на човешкото страдание, за да излее мирото на утехата и виното на надеждата.
4. Годината на Вярата, която живеем в момента представлява благоприятен повод да се насити дяконията на милосърдната любов в нашите църковни общности, че всеки един да стане добър самарянин за другия, за този, който се държи на страна от нас. С тази цел бих искал да припомня няколко личности сред многобройните в историята на Църквата, които помогнаха на болните хора да оценят страданието в човешки и духовен план, за да станат пример и насърчение. Света Тереза на Детенцето Исус и Свещеният Лик, «експерт в scientia amoris » (Йоан-Павел II, Ап. Писмо Novo millenio ineunte, т. 42), съумява да живее «в дълбоко единение със Страданието на Исус», болестта, която ще я отведе «към смъртта с големи страдания» (Бенедикт XVI, Генерална Аудиенция, 6 април 2011). Преподобният Луиджи Новарезе (Luigi Novarese), за когото мнозина пазят днес жив спомен, усеща по специален начин в упражняването на неговата служба значимостта на молитвата за болните и заедно с тях, както и на страдащите, които често придружаваше до светилищата на Мария и по-специално до пещерата в Лурд. Подтикван от милосърдната любов към ближния, Раул Фолро ( Raoul Follereau) посвети живота си в грижа на хората страдащи от болестта на Хансен, чак в най-отдалечените места на планетата, като популяризира между другото и Международния ден срещу проказата. Блажената Тереза от Калкута започваше винаги своя ден, срещайки Исус в Евхаристията, за да излезе след това на улиците с Броеница в ръка, за да се среща и служи на Господ, присъстващ в тези, които страдат и по-специално в тези, които не са « ни искани, ни обичани, ни обгрижвани». Света Анна Шафер от Минделщетен и тя също умее да обединява по необикновен начин своите страдания с тези на Христос: «болничната стая се превърна в манастирска килия, а страданието в мисионерска служба … Подкрепена от всекидневното причастие, тя стана неуморим застъпник чрез молитва, и огледало на Божията Любов за много хора, търсещи съвети» (Проповед за канонизацията, 21 октомври 2012). В Евангелието се прокрадва образа на Блажената Дева Мария, която следва Своя страдащ Син чак до жертвата свише на Голгота. Тя никога не губи надежда в победата на Бог над злото, над страданието и над смъртта, и тя умее да приема с една и съща нежност изпълнена с вяра и любов -Божият Син роден в пещерата на Витлеем и умрял на Кръста. Нейното силно доверие в божествената сила е осветено чрез Възкресението на Христос, което дава надежда на този, който се намира в страдание и обновява увереността в близостта и утехата на Господ.
5. Аз бих искал най-накрая да отправя моята голяма признателност и моето насърчение към здравните католически институции и към гражданското общество, към епархиите и християнските общности, към религиозните семейства ангажирани в пасторалата на здравето, към асоциациите със здравен персонал и доброволците. Нека във всички да израства съзнанието, че «приемайки безрезервно с любов всеки човешки живот, и най-вече, ако той е слаб и болен, Църквата живее днес генерален момент от своята мисия » (Йоан-Павел II, Постсинодален Апостолически призив Christifideles laici, т. 38).
Аз поверявам този XXIви Световен Ден на Болните на застъпничеството на Дева Мария, Блажена Майка на Благодати, почитана в Алтотинг, за да придружава винаги страдащите хора в търсене на утеха и силна надежда; нека да помага на всички, които са ангажирани в апостолата на милосърдието, за да станат добри самаряни за техните братя и сестри, понасящи болест и страдание. На всички давам от все сърце моята Апостолическа Благословия.
Ватикана, 2 януари 2013 година.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар