За проклятието на поста

Коментар от Дон Рето Наи

Както е известно постенето води до ужасен дяволски кръг. Защото, който пости, не бива да яде. А никога колбасите не са по-вкусни, отколкото, когато са забранени. Затова не е необичайно, че започнатият със свято усърдие пост завършва в пещта на изкушенията от свинско, овче или телешко месо, вместо в покаяние и съзерцание на Бога.

Какъв е изходът? Естествено, в това да се молим повече. Дните на пост трябва да бъдат дни на молитва, за да не попадне човек на погрешни мисли. На практика това разрешение нерядко води от трън та на глог. Понеже ако постенето е мъчно, то молитвата е още по- трудна. Всъщност, за изтърпяване. Може да се случи душата ми да се разбунтува като див жребец, когато съм приведен в смирена молитва над църковната банка. Вместо да се подготвя с молитвата за поста, изглежда като че ли тя ще ме довърши. И аз напускам църквата с ругатни, вместо да изпадна в екстаз. Не е чудно тогава, че църквите са толкова празни през постите, колкото и през останалото време на годината.

Моята спасителна мисъл: Работата е също молитва. Това поне често се чува. Преди всичко от тези, които се молят или рядко, или въобще не се молят, или не обичат да се молят. След като съм се измъкнал от поста и молитвата, опитвам късмета си в „опознаване на Бога в ежедневието”. При това скоро установявам, че в дивите вълни на всеки ден ми липсва онази опора в Бог, без която не мога да издържа тук. По-скоро ми се струва, че съм някой, когото светът спасява, отколкото този, който ще преобразява света. Вместо да противостоя на света и неговия разкош, те ме поглъщат така, както прахосмукачката всмуква мъртвата муха. После забелязвам, че би трябвало да се освободя от хилядите окови, които ме обвързват с този свят и стягат душата ми във вакуум. Имам нужда от дистанция, пространство и свобода. Започвам да си представям пустинника, освободил се от света с пост и молитва, заслушан в тишината на Бога, на която не може да се насити… Значи, все пак, да постя …

Но как да започна? Има само един отговор. Който иска да си построи къща, но няма пари, трябва да вземе кредит. Пост без кредит е като катапулт, а краят е по-лош от началото. Няма съмнение, постенето иначе е безмислено. Най-напред трябва да помолим Бог за пари. Валутата, в която Той плаща, е божествена любов. В нашите намерения за постното време трябва да се инвестира много, твърде много божествена любов. Иначе благочестивите ни упражнения ще свършат в пристъп на вълчи глад и накрая ще ни изгонят от храма.

Как да стана специалист по инвестирането?
Съвсем просто е. Започва се със задълбочена и смела изповед и така личната сметка се пълни догоре с Божията любов. След това трябва да се научим как да инвестираме получения капитал. И това е лесно. За него ни е необходима протегнатата ни лява ръка. Сега да свием пръстите и от чиста любов към Бога. Както знаем, Бог няма да ни съди според това какво сме направили, а по това дали сме го извършили с любов. Много по-скъпо струва да свиеш петте пръста на лявата си ръка от любов към Бога, отколкото по някаква друга причина със същите пръсти да надвиеш дракона с тридесет глави. Предложеното упражнение за божествената любов може да се повтори по десет пъти и с двете ръце, сутрин, обед и вечер. Внимание! Има опасност от пристрастяване. С времето малкото дело на божествената любов така те поглъща, че забравяш дори да ядеш.
Това е началото на поста.

(Преведено от http://www.amicididio.com/cms/

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар