І.2.3. 12 дни за освобождаване от духа на света: 3. Трети ден

Пари и богатство

Светът се стреми предимно към пари и богатство. Той си мисли, че с тях може да си купи щастие. Ученикът на Христос знае обаче, че и земните блага са дар от Бога: но той познава също тяхната измамност и преходност. Известни са му думите на Господ: „Колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие“ (Мк 10, 23).

Размишление:

Всестранно умъртвление: из книгата „Любовта към вечната мъдрост“:

Мъдростта, се казва в Светото Писание, не се намира при тези, които водят живот в удобство и изпълняват всяко желание на своите страсти и сетива. „Защото този, който живее според разума на плътта не може да е угоден на Бога: разумът на плътта е чужд на Бога.“
Всички, които принадлежат на Христос, Въплътената мъдрост, разпъват плътта си с нейните похоти и винаги носят в тялото си умъртвлението на Исус. За да притежаваме Въплътената мъдрост, Исус Христос, трябва да упражняваме умъртвлението и да се откажем от света и от самите себе си.
Ако мъдростта се довери на някого, тя няма да приеме половинчато умъртвление, лишение за няколко дни, а всестранно и постоянно умъртвление, което да е същевременно решително и умерено.

Лишение
За да се постигне мъдростта, най-напред трябва да се откажем от благата на този свят; или действително, както са го направили апостолите, учениците и първите християни и както днес го правят в ордените; така става най-бързо, най-добре и това е най-сигурното средство за постигането на мъдростта; или трябва да освободим поне сърцето си от благата, да ги притежаваме, сякаш не ги притежаваме; в никакъв случай не бива да ламтим да ги имаме, да не се тревожим за опазването им и да не се оплакваме или да не сме нетърпеливи, когато ги губим. Това е, разбира се, много трудно за изпълнение.

Никакво съгласие с духа на света
Освен това не бива да вземаме пример от външното държание на децата на света; не бива да приемаме техния начин на обличане, живеене, хранене и другите задължения на живота. Това е по-важно, отколкото си мислим.
Не бива нито да вярваме на грешните норми на света, нито да ги следваме; не бива да мислим, да говорим и да постъпваме като децата на света. Техните принципи са толкова различни от учението на вечната мъдрост както нощта от деня и смъртта от живота. Изпитайте само техните мисли и думи: Колко лошо мислят и говорят тези светски хора за всички големи истини! Те не лъжат открито; те прикриват лъжите си под вида на истина. Мислят си, че не лъжат, а всъщност го правят. В повечето случаи те не одобряват открито греха, но говорят за него, като че ли е добър и порядъчен или е маловажен и без значение. Светът се е научил от дявола на маневреност, с която умее да прикрива греха и лъжата; и в това е злината му, за която Иван Евангелист говори: „Цял свят лежи в злото“. Това важи днес повече отколкото всякога.
Трябва да отбягваме компанията на хората колкото се може повече и не само на онези от светските люде, която е разрушителна и опасна, но и на онези от някои благочестиви, доколкото тя е безполезна и с която само си пилеем
времето.

Ревностен дух на покаяние

За да се постигне мъдростта, трябва да упражняваме телесното умъртвление; трябва да понасяме търпеливо не само болестите, несгодите на времето и всичко неприятно, което тялото понася в този свят от страна на творенията, но и сами да си възлагаме известни трудности и умъртвления като пости, нощни бдения и други покаятелни упражнения.
За това трябва кураж, защото по природа тялото се обожествява, а светът отрича всяко физическо умървление като ненужно.
Накрая, за да бъде плодотворно външното доброволно умъртвление, трябва непременно да го свържем с умъртвлението на собствените оценки и воля чрез светото послушание. Тъй като без това послушание всяко умъртвление е омърсено от собствената воля и често радва повече дявола, отколкото Бог.
Ето защо не бива да си възлагаме големи умъртвления, без да поискаме мъдър съвет. „Който се надява на себе си, е глупав“ (Притч 28, 26)
С това послушание прогонваме себелюбието , което разваля всичко; най-незначителното ни действие става похвално; защитени сме от измамите на дявола; ще побеждаваме всичките си врагове и ще достигнем сигурни до пристанището на спасението.

Исус настоява за решение: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мт 6, 19-21; 25-33).

Молитва: Покровителю на тези, които се надяват на Теб, Боже, без когото нищо не е силно, нищо не е свято: Умножи в нас Твоето милосърдие и нека, направлявани и водени от Теб,така да преминаваме през временните блага, че да не загубим вечните. Амин.

Духовно четиво: „Подражание на Христа“ ч. ІІІ, гл. 31 „За пренебрежението към творенията с цел да се открие Творецът“

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар