Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но ниски възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко,
купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знание, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме , но не знаем как да живеем. Добавяме години към човешкия живот, но не добавяме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократния памперс и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, което технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги!

Запомнете, кажете блага дума на тези, които ви гледат отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което може да даде от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете, целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделите всичко, което може да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Карлин – водещ американски актьор и комик по повод смъртта на неговата съпруга.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар