Светото мълчание – из Дневника на Св.Фаустина


Смирението е храната за всеки ден. Разбирам, че една невеста приема всичко, което засяга годеника и, така че аз трябва да се облека също в дрехата на Неговото обругаване. Когато страдам много, се старая да мълча, защото нямам доверие на езика си, който в такива моменти е склонен, да говори за себе си, вместо да ми служи за възхвала на Бога заради толкова многото изпратени ми благодеяния и дарове. Когато приемам Исус в Светото Причастие, моля Го пламенно, да лекува езика ми, за да не обиждам с него нито Бога, нито хората. Искам езикът ми непрестанно да хвали Бога. Големи са грешките на езика. Една душа никога няма да достигне до светостта, ако не държи сметка за езика си. (92)

Езикът е малък орган, но той причинява големи проблеми. Монахиня, която не е мълчалива, никога няма да достигне светостта, това означава, че никога няма да стане свята. Не би трябвало да изказва мнението си въобще, освен ако Божият Дух не говори чрез нея, в такъв случай не трябва да се мълчи. Но за да чуе Божия глас, човек трябва да притежава тишината на душата и да е мълчалив, не навъсен, а с тишина в себе си, това значи да е съсредоточен в Бога. Може да се кажат много неща и въпреки това да не се наруши мълчанието, и обратно – може да се говори малко и винаги да се нарушава мълчанието. Какви непоправими щети нанася неспазването на мълчанието. Много неправда се причинява на ближния така, но най-вече на собствената душа.
Според моето мнение и моя опит правилото за мълчанието трябва да бъде на първо място. Бог не се доверява на бъбривата душа, която много шуми, като търтей в кошера и при това не дава никакъв мед. Бъбривата душа е празна по съдържание. Тя не притежава никакви основни добродетели и никаква близост с Бога. Не може и дума да става за вглъбен вътрешен живот, нито пък за сладкия покой и тишината, в които живее Бог. Душа, която не е познала сладостта на вътрешния мир, е само един неспокоен дух, който смущава тишината и на останалите.
В пропастите на ада видях много души, които са там заради неспазването на мълчанието.Сами ми го казаха, когато ги попитах каква е причината да се погубят. Това бяха души, обитавали манастири. О, Исусе, колко боли, понеже те не само биха могли да отидат в небето, но и да бъдат свети. О, Исусе, Милосърдие, треперя при мисълта, че ще трябва да отговарям заради езика си. В езика има живот, но и смърт, защото понякога убиваме с езика си, извършваме истинско убийство и трябва ли да гледаме на това като на нещо дребно? Наистина, не разбирам съвестта, която смята така. Запознах се с една личност, която научи за себе си неща от друг човек, говорени по неин адрес… Тя се разболя тежко, стигна се до големи кръвоизливи, много сълзи бяха пролети, а от това последва и трагичният край; не мечът беше причинил това, а езикът. О, мълчаливи Исусе, смили се над нас. (118-119)
….
Ние сме свикнали да реагираме на говора и си мислим, че винаги сме длъжни да отговаряме, без да държим сметка дали това, което казваме е по волята на Бога. Мълчаливата душа е силна; никакви неприятности не и навреждат, щом тя устоява в мълчанието. Мълчаливата душа е способна да се съедини с Бога най-съкровено; почти винаги тя живее под въздействието на Светия Дух. В мълчаливата душа Бог действа без препятствия. (477)

Ако душите искат да се съсредоточат в обожанието, Бог веднага ще им заговори, защото разсеяността надвиква Божия глас. (452)

Освен обетите, като най-висше правило – въпреки че всички правила са важни – но, все пак, на първо място поставям мълчанието. Наистина, ако това правило бъде спазвано точно, мога да не се грижа за останалите. Жените имат голяма склонност към приказване. Но Светият Дух не говори на разсеяната и бъбрива душа. Той говори с тихите си нашепвания на съсредоточената, пребиваваща в тишина душа. Ако мълчанието се спазваше правилно, нямаше да има негодувание, нямаше да има огорчение, нямаше да има грозни приказки зад гърба, нито клюки, нито наранявания на любовта към ближния, накратко казано, много грешки нямаше да съществуват. Мълчащите устни са чисто злато и свидетелстват за вътрешна святост. (552)

Колкото повече усещам как Бог ме преобразява, толкова повече нараства желанието ми да се обгръщам с мълчание. (682)

Скрий ме, Исусе, в дълбините на Твоето Милосърдие, тогава нека ме съди ближният както му харесва.
Да не говоря никога за собствените си преживявания. При страдание да търся утеха в молитвата; при най-малки съмнения да искам съвет само от изповедника. Сърцето ми да е отворено винаги за страданията на другите, а моите болки да потапям в Божието Сърце, за да не се забелязват на външен вид, доколкото е възможно.(791,792)

Мълчанието е толкова могъщ език, че достига до трона на живия Бог. Мълчанието е Неговият език, нищо че е таен, но е мощен и жив. (888)

Търпението, молитвата и мълчанието укрепват душата. Има моменти, в които душата трябва да мълчи, понеже не е подходящо да говори с творенията. Това са моментите на недоволство от самия себе си, в които душата се чувства слаба като малко дете. Тогава тя се държи с всички сили за Бог. В такива мигове живея изключително от вярата и когато се почувствам отново укрепена от милостта на Бога, съм по-смела в разговорите и общуването с ближните. (944)

Цветето, което поставям през месец май в краката на Божията Майка е упражнението в тишина и мълчание. (1105)

В моментите, в които се намирам между небето и земята, мълча. Дори и да исках да говоря, кой би ме разбрал? Вечността ще разкрие толкова много неща, за които сега мълча…(1119)

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар