Молитва, пост и милосърдие

Да бъдеш християнин не означава да живееш без проблеми. Животът ни няма да бъде по-лек, само защото вярваме. Вярата ни дава нещо съвършено друго, много по-важно. Както всички други хора и ние вървим по пътя, сред радости и печал, в светлина или в тъмнина, но вървим след Христа: в това е съществената разлика. Нашият човешки път е станал пътят на Христа и Неговия път ние можем да споделим с Него. Вървейки след Христа, ние се учим да живеем по човешки, учим се да живеем в закона на любовта и откриваме, че нашият път не е напразен, че той не води към Нищото, но има Цел и Смисъл: ние имаме Отечество, Бог е нашият Отец и всички, които вървят по този път с нас са наши братя и сестри.

Великият Пост е особено време, което ни подканя да преминем заедно с Исуса по най-тежкия за Него път – по пътя, който води към Йерусалим, където Го чакат арест, мъки и смърт. Църквата ни предлага три действащи средства за подготовка за участие в Страданията, Смъртта и Възкресението на Христа – молитва, пост и милосърдие. Това означава: да преразгледаме нашето отношение към Бога, като се откажем от всичко в живота, да видим нашите грехове и Божието милосърдие; и накрая – ние трябва да разбираме милосърдието като настояща грижа за нашите страдащи братя и сестри, за които по всяко време, но сега по-особено, трябва и можем да направим нещо. Бог е в небето, Бог е в нас и Бог е в нашите събратя; или молитвата, умъртвяването и солидарността – ето трите основни измерения, които характеризират Поста и благодарение на които можем да вървим заедно с Исуса към Йерусалим, към Неговата смърт и Възкресение.

Ние знаем, че този път не приключва със смъртта. Исус не умря напразно. Той умря за всички нас и по този начис ни върна Надеждата и Светлината. Затова ние знаем, че пътят ни в следването на Христа има смисъл и цел; макар понякога и ние да вървим в тъмнина, знаем, че тази светлина я има. Не е нужно да чакаме смъртта си, за да получим тази светлина. Светлината на Възкресението на Исус още сега осветява нашия път. В този смисъл е Преображението Христово.

Петър, Яков и Йоан, чрез това събитие, получиха силата да издържат позора на Кръста. Тие, а заедно с тях и ние, виждаме Исус като Месията, в Който се изпълниха Закона и Пророците, виждаме Го като възлюбения Син на Бога-Отца. Светлината на Възкресението Христово е точно онази светлина, за която пророк Исайя пише: “Народът, който ходи в тъмнине, ще види голяма светлина” (Ис 9, 2). Исус каза за Себе Си: “Аз съм светлината на света, който Ме последва, той няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота” (Йн 8, 12). Разбира се, наооколо има много тъмнина, но това не е оправдание за нас, християните, защото има и светлина, светлина, която получихме преди всичко чрез вярата, и затова, независимо от многото трудности, независимо от нашите грехове, ние можем да стигнем далеч. Ние следваме Христа, Той върви с нас и ни осветява, Той Самият – Пътят и Светлината. Но ние получихме тази светлина не само за себе си. Важно е да разберем това. Защото понякога се появяват изкушенията да разглеждаме този свят като подарък от Бога само за нас самите. Възможно е заради това Петър да е казал на планината Тавор: “Господи, добре ни е да бъдем тук, да направим три шатри”. Той не знаел какво говорел. В този момент не знаел, че светлината трябва да се носи надалеч, че е предназначена не само за тях тримата – свидетелите на Преображението. Ние не трябва да правим “шатри” и бездействено да пребиваваме в тази светлина, но трябва отново да се отправим на път, към нашите събратя, които – вярващи или не, също се нуждаят от светлината на Възкресението, и ние можем да им я предложим чрез нашата любов, саможертва, чрез нашето свидетелство. Евхаристията е онзи особен момент, когато сме проникнати от светлината Христова. Ние научаваме за светлината на Неговите думи, отправени лично към нас, и научаваме за светлината на Неговите Тяло и Кръв, които ни крепят по пътя. Но ние идваме в църквата не за това, за да избягаме от света или да забравим за него. Напротив, идваме, за да носим със себе си Светлината на Исуса Христа и да я споделим. Затова в края на Светата Литургия звучат думите: “Идете си с мир”. Тръгнете отново на път, към хората, и им давайте мира и светлината, които вие самите получихте.

Ekatcatholic.ru
(по в. “Католически посланик”)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар