Изкушението не подминава никого

Понякога отъждествяваме изкушението със склонността на човека към злото. В същото време, в сцената с изкушенията, дяволът на подтиква Исус към нещо лошо. Например в това да ядеш хляб, когато си гладен, няма нищо лошо. Ако пък Исус се бе поддал на другото изкушение и се бе хвърлил отвисоко, за да Го поемат ангелите и да Го понесат на ръце, то с този театрален ефект Той вероятно би създал сензация, и тогава от всички околни места биха се стекли хора, а Той би могъл да им проповядва Евангелието. Какво лошо има в това? Третото предложение на пръв поглед също е привлекателно – всички царства на земята. Исус би имал власт, армия, полиция, медии – Той би могъл да построи Божието Царство на земята. Дали не е следвало да се възползва от случая и да направи мисията си много по-резултатна?
Въпреки всичко Исус отхвърля и трите предложения на дявола.
В епизода с изкушенията на Христа виждаме същия принцип, по който бива изкушаван всеки човек. По време на изкушения човек се оказва пред някакъв избор. И рядко този избор е между черно и бяло. Въобще, изборът между доброто и злото е много прост и човек рядко избира съзнателно злото. Все пак много по-често сме изправени пред избор между едно и друго добро. От едната страна е доброто, което предлага Бог, от другата страна – също “доброто” (т.е. добро само на пръв поглед), но предложено от дявола. В това се заключавало изкушението на Христа, в това се заключава и изкушението на християнина.
Поначало предложението на дявола се оказва привлекателно, но като следствие води до пълно разрушаване на всички планове на Отца, които се отнасят до човека. По същество, при изкушението важно е едно – да не би само за миг човек да бъде изтръгнат от Божиите ръце. След това последствията няма да закъснеят.
Нима всичко това не се потвърждава от опита на човечеството? Не беше толкова отдавна, когато живеехме във времена, в които много хора, въпреки собствената съвест, бяха принудени да сътрудничат на комунистическата власт. Без това те биха загубили работата си, издръжката на семействата им и възпитанието на децата биха се оказали проблем и т.н. За семейството например хлябът е ценност. Образованието на децата също е ценност. И заради тях хората са тръгнали по този път. Те си осигуриха хляб, но на каква цена? Трябваше да доносничат за честни хора, като дългогодишни арести или принудата за емиграция на бащи и майки на семейства оставаха на съвестта на доносниците. Последствията от сделката със съвестта още дълго продължаваха да се усещат.
А проблемът е възникнал още в онзи момент на първи избор между доброто, което предлага Бог (чистата съвест), и “доброто”, което предлага светът без Бог.
Днес ние нямаме право с лекога да съдим тези хора, но трябва да се поучим от техните съдби. Тогава те се оправдаваха, че обстоятелствата са ги принудили да сътрудничат. А нима днес ние не се оправдаваме като тях, че обстоятелствата ни подтикват към постъпки, за което после ще съжаляваме?
Изкушението не подминава никого. Неговата природа е неизменна. И само изборът на доброто, предлагано от Бога, прави човека истински свободен (такъв избор направил Исус в днешното Евангелие). Всеки друг избор рано или късно ще доведе до ситуации, излизането от което ще бъде много трудно. Макар че дори в такива случаи за Бога няма нищо невъзможно…

Отец Войчех Загродски, CSsR

(katolik.ru)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар