Подвигът на поста

Днес хората, особено на Запад, даже вярващи, недооценяват поста и практически не го спазват; смятат поста за опасен за здравето, а и не виждат духовни ползи от него. Мартин Лутер, който се отрекъл от католицизма, отхвърлил и поста като средство, което е безполезно за спасението. Според него човек не може да си купи спасение дори с цената на най-тежкото покаяние и изтезание, доколкото спасението е дар Божи, изстрадан на Кръста със смъртта на Исуса, и е достатъчно само приемането на този дар посредством вярата в Христа. А дали е достатъчна само вярата за спасението?
Св. Апостол Яков отговаря: “Вярата без дела е мъртва”. По този начин под влияние на протестантството духът на покаянието в западното християнство наистина е отслабнал. Стигна се дотам, че днес в Католическата Църква строгият пост се ограничава само до два дни в годината – на Пепеляна Сряда и на Велики Петък. Тогава възрастните и здравите хора са длъжни да се ограничат до едно пълно хранене и две леки – постни. В петъците през годината се препоръчва въздържание от месо. И дори този неголям пост днес и понастоящем не се спазва. Помня, когато аз бях в семинарията, именно в петък се хранех по-добре отвсякога, доколкото имаше от онова, което обичах повече от всичко: риба, яйца, плодове, сирене и т.н. И при това уж постех, доколкото нямаше месо. Такъв пост Христос не би одобрил, както не одобряваше формализма на фарисеите.

И така, какво казва на тази тема Библията? Библията повече от всеки друг изразява смисъла на поста, който присъства и в други религии, и показва поста, съчетан с молитвата и милосърдието, като един от най-важните актове, изразяващи пред Бога нашата предана вяра, жива надежда и жертвена любов.

В старозаветни времена общонароден ден на пост бил Денят на очистването. Това означавало пълно въздържание от ядене, къпане, помазване с масло, носене на обувки, дори и от физическа близост; дори малките деца постепенно били приучавани към пост. Освен това евреите практикували и други общи и индивидулни пости. Така например, постът, свързан с траур – в дните между смъртта на човека и неговото погребение близките следвало да се въздържат от месо и вино. Това бил пост с цел прощаване на греховете. Например Рувим постил 7 години за изкупление на своята част от вината за продажбата на Йосиф в робство: “Той не пиеше вино, месо не попадаше в устата му, и не приемаше никакво друго ядене”. Постили и общо, възпоменавайки общонародно нещастие или поражение. Самуил например поискал целият народ да пости, заради това че всички тръгнали след Ваал. Народът често постел в знак на това, че се е опомнил и че се разкайва пред Бога. Постът служел също и за подготовка към придобиването на висша мъдрост и божествени вдъхновения и откровения. Мойсей постил в планината 40 дни и 40 нощи преди озарението с Десетте заповеди. Даниил постил в очакване на Словото Божие. Сам Исус постил 40 дни и нощи, за да се подготви за борба със сатаната. Йоан Кръстител и неговите ученици постили, фарисеите постели 2 пъти седмично.

Христос никога не е осъждал постите, но им придавал много по-дълбок смисъл. Постът не трябвало да бъде признак за формализъм, самодоволство и показване пред хората, а само израз на нашето вътрешно покаяние пред лицето на Всевишния Бог, Който ще ни награди за това със Своето присъствие в дълбините на нашите сърца. Той защитава Своите ученици от упрека, че не постят, доколкото те вече се радват на Неговото присъствие, но иде време, когато ще Го хванат, и тогава ще постят. Постът трябва да води към обръщане в единство и близост с Бога.

Нима в светлината на тези библейски размишления у нас не се поражда стремеж да преосмислим нашето отношение към Бога, Който пострада толкова много заради нашето спасение? Нима не ни привличат великите образи от Библията, примерът на сам Христос и съвременните светци, както и наскоро починалата Майка Тереза от Калкута, която през живота си, изпълнен с пости и ограничения, направи толкова значителни и запомнящи се неща, че светът видя в нея присъствието на Христа. Същото правят нейните сестри, водещи жертвен живот, пълен с лишения, в името на най-бедните, които през призмата на вярата виждат в тях Христа. Постът може да ни помогне и ние да укрепнем във вярата и да намерим смисъла на нашия живот, а в крайна сметка – радостта.

О. Владислав Клоц SDB

Източник: ProCatholic.ru

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар