Защо е важно да участваме в литургията

Кардинал Жан-Мари Люстиже за Светата литургия

ДА ОТИДЕМ НА ЛИТУРГИЯ
Тази неделя вие се чудехте дали ви се ходи на Литургия или не. В крайна сметка, въпреки всичко, се наддигнахте. По-добре би било да се каже – Бог ви повдигна. Бог извежда всеки човек от пустотата и затвореността, за да изгради народ, който живее вярата; народ – единен в Христос. Всеки път когато влизам в църквата, за да служа Литургията, размишлявам над тези думи на Божията Премъдрост (Притч 9, 5), които намират отзвук в проповедта на Исус в синагогата в Капернаум (Йн 6): „Дойдете, яжте хляба Ми и пийте виното, което съм размесила”. Тази олицетворена Премъдрост, Която „приготви трапезата” и „възвести поканата Си от градските височини” – тази въплътена Премъдрост е Божието Слово, Което ни кани на Своя пир.
Евхаристичната трапеза се осъществява в Църквата. На нея християните призовават Христос. Светият Дух ги събира, за да образуват едно Тяло и да въздадат благодарност на Бог Отец.

Неделната Литургия

Първото нещо, за което предлагам да поразмишляваме – това е неделната Литургия. Би ми се искало да ви помогна по-добре да я преживявате. Няма да спра да твърдя отново и отново следното: боя се, че в наши дни много хора се отнасят към религията като към универсален магазин, супермаркет или търговски център. Това се отнася преди всичко за Париж, където има толкова много църкви. Ще обясня какво имам предвид. Универсалните магазини са отворени от рано сутрин до късно вечер, предлагат ви огромен избор от стоки – за всяко търсене и вкус. И всичко това, за да бъде удовлетворен, завоюван и привлечен клиента (може да се провери в речника, че по-рано думата „клиент” означаваше „зависим”). Точно по същият начин някои вярващи „клиенти” биха искали във всеки един момент да намират в църквата стоки за духовно потребление, отговарящи на техните желания. Между другото, приятели мои, такъв един подход е погрешен. Литургията не може да предоставя на „клиентите” услуги, които да се променят гъвкаво в зависимост от „пазарното търсене”.
Ние отиваме на Литургия не за да удовлетворяваме религиозните си чувства и не заради това, че в този и този ден или час се е породило някакво желание или удобен случай. Ние участваме в Литургията в неделния ден (по стар литургически обичай той започва в съботната вечер), защото Господ Исус ни вика, защото ни събира Светият Дух и защото Бог, нашият Отец, ни направи ученици на Своя Син.
Много добре знам, че това мое твърдение ще обиди онези, които казват: „Днес ще отида на Литургия в тази църква, защото много ми харесва там” или „Защо не ходя повече на Литургия ли? Ами за това са виновни свещениците или Църквата”. От такива изказвания е видно колко още много им предстои на тези Христови ученици да напреднат във вярата, за да станат католици в пълния смисъл на думата. Затова ето как Бог ни събира всяка неделя, седмица след седмица, за да направи видим Своя народ и да го формира чрез тайнството Евхаристия. В Евхаристията ние получаваме благодат, която е предназначена за Божиите деца. Наистина, нашето достойнство, нашето призвание е в това – да въздаваме хвала на Отца „чрез Христа, с Христа и в Христа”. Да, ние трябва да почитаме Божията милост, затова че Той ни избра, че ни направи част от Божия Народ, за да служим в Неговото присъствие (както се казва във Втората Евхаристична молитва: „благодарим ти, че си ни удостоил да изпълняваме свещеническата служба в Твоето присъствие”) и за да сме събрани в Църквата – Тялото Христово, Храм на Духа.

Събрание на енорията

Ето сега още едно размишление – за „енорийската” Литургия, в светлината на особения характер на това неделно събрание (събиране), което организира живота на Църквата.
Какво можем да кажем за енорията? Не бих желал тук да се впускам в проблемите, свързани с нейното функциониране и устройство. Аз разглеждам енорията такава, каквато се е получила в резултат от почти двухилядния опит на християнския народ. Хората, образуващи енорията, не се избират един другиго. Тях ги е избрал Бог чрез тайнството Кръщение. И сега те са свързани в реална близост, конкретна по своята същност. „Близки” ги правят всекидневните нужди, предизвикани от условията на живот. Те трябва да станат един на друг „ближни” (срв. Лк 10, 36-37). Енорийската Литургия се отслужва при отворени врати – тя е достъпна за всеки християнин, докато за манастирите и монашеските общности (в случаите, когато не са им възложени ангажименти да служат на миряните) Църквата е признала правото да затварят вратите.
Без съмнение Литургията винаги си е Литургия. Но не бива да омаловажаваме значението на общността, която я отслужва. Неделната Литургия е обществено действие на Църквата. Църквата, събрана около своя епископ и свещениците, мисията на които е да приемат всички вярващи. Всяка неделя всяка „отделна Църква” (така се нарича диоцеза или епархията на езика на Втория Ватикански Събор) прави видимо вселенското (католическо) единство на Божия народ. Всяка енория отслужва Евхаристията в единство със своя епископ и с Папата. Епископът е служител и гарант на това вселенско единство, отворено за всички народи и всички хора.
Спомнете си притчата за поканените на брачния пир на царския син (Мт 22, 1 и следв.), която Христос разказва малко преди Своите Страдания. Господарят изпраща да поканят гости, но те пренебрегват поканата. Тогава казва на слугите си: „Идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата”. Точно по същия начин стои вопръст с неделната Литургия. Всички имат право да участват, независимо от различията – социални, етнически и други. Всички имат равни права. Защото всички застават пред нашия Господ и Учител, Който стана слуга на всички.
Евхаристичното събрание не е избирателно според човешките критерии. Този, който престъпи прага на храма, не го питат дали е беден или богат, на какъв език говори, какви вкусове и предпочитания има. Единственото условия за участие е да се уподобиш на Христос, да се облечеш, по благодатта на Кръщението, в Неговата смърт и Възкресение.

Свикване на всички кръстени

Това ме довежда до третото размишление. За да участваш в това събрание трябва да се облечеш в „брачната одежда”, съгласно образите в същата притча. Литургията е събрание, открито за всеки, без значение на различията. Но тя е събрание на кръстените.
Евхаристията, макар и да има общностен характер, така че дори и невярващи да могат да дойдат на нея, това е преди всичко тайнство на кръстените. Тя е предназначена за хората, които са влезли в тайната на Христа чрез тайнствата на християнското посвещение и Новото Рождение. Само кръстените могат да влязат „в общение” с тази „тайна” на милосърдието и благодатта, каквато е Евхаристията – с тайната на Христос, даряващ Себе Си на братята, за да ги съедини със Своята Жертва. Ето защо някога оглашените участвали само в първата част на Литургията. Оглашени (катехумени) били наричани, а и до днес наричат, онези, които искали да станат християни и вече са направили първите крачки по този път. Епископът ги назовавал по име и вписвал имената им сред онези бъдещи членове на Църквата, които са пожелали да бъдат кръстени; те трябвало да се готвят за кръщението и да го приемат тогава, когато се окажели достатъчно подготвени.
Все пак в древността, преди началото на Евхаристичната молитва (преди приношението на Даровете) оглашените напускали събранието. Същото нещо правели и „каещите се” – големите грешници, очакващи своето помирение с Църквата. Тези християни, чието общение с Църквата било прекъснато заради греха, все пак не прекратявали посещаването на събранието на верните, но не можели да участват в Евхаристията. Тази практика на публично покаяние изчезнала от църковния живот през последното хилядолетие. В наши дни едва ли би ни се сторило нормално ако вярващи напуснат Литургията заради угризения на съвестта. Но от историята можем да извлечем поука: тези, на чиято съвест тежи грях, които още не е получил опрощение и дълго се намират в ситуация на неопределеност, въпреки всичко не трябва да скъсват с християнската общност. Те не следва да се отказват от Литургията, макар и да са принудени да се въздържат от Причастие. Дори напротив, молитвата и любовта на Църквата са им нужни за поправянето. Макар и да нямат право да приемат Тялото Христово, те, бидейки грешници, надяващи се на милосърдие, могат в същото време да се присъединят към Евхаристията като към най-съвършена молитва на Църквата. Те трябва да приемат своя дял в радостта, дори и тя да е помрачена за тях от тайната на скръбта – радостта от братството, изграждащо християнското събрание.

Свещеникът – „друг Христос”

Накрая, четвъртото размишление – за това, че не може да има евхаристично събрание там, където няма свещеник. Чрез тайнството Свещенство той става участник в мисията на апостолите – дванадесетте стълба на Църквата. Защо обаче неговото служение е необходимо за отслужване на Евхаристията? Ръкоположеният служител – т. е. епископът, приемник на апостолите, или пък свещеникът – дава на хората, събрани с Бог в Църквата, да приемат Самия Христос, Който говори от устата на свещеника и действа в това Тайнство като Глава на Своето Тяло. Благодарение на свещеническото служение събранието на кръстените не престава да се самоосъзнава и възприема като Тяло Христово при всяко отслужване на Евхаристията. Той е необходим на Божия народ, тъй като му дава увереност в това, че Евхаристията я отслужва Самият Христос; че Словото, към което Църквата се приобщава, е Словото Христово; че нейното единство е в Христос, Който прощава и обича Своите братя.
Възнамерявам да разгледам въпросите, касаещи Литургията, които могат да възникнат у вас по време на служба. Вие можете да допълните сведенията си от други източници. Можем да започнем например с такива въпроси: Какво се случва на Литургията? Защо отделни части от храма или предмети в него са разположени именно по този начин? Какво означават едни или други жестове, думи? Надявам се, че така ще получите много повече ползи от участието си в Евхаристията и ще можете да се молите все по-радостно всяка неделя. А може би и всеки ден – ако Бог ви даде тази благодат.

(Превод  из книгата „ЛИТУРГИЯТА”)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар