Ръкополагането на мъже

РЪКОПОЛАГАНЕТО НА МЪЖЕ
(Из „Седемте тайнства в нашето съвремие
автор: Петер Егер)

Исус призова само мъже за свещеници
В Католическата Църква само мъжете биват ръкополагани за свещеници. Основната причина за това е примерът на Исус Христос. Тъй като Исус, като основател на Църквата, призова само мъже за тази служба (сравни установяването на Евхаристията Лк 22, 19) и им даде властта да прощават греховете (Йоан 20, 23), то и Църквата ръкополага само мъже за това служение (сравни Йоан-Павел ІІ, , „Mulieris dignitatem“, 1988, гл. 26 и гл. 28). От гледна точка на католицизма установяването на свещенството е станало чрез Христос и следователно от Бог. Тук се касае за учредителство от страна на Бога, с което Църквата не може да се разпорежда свободно. Поради това тя е задължена да се придържа към примера на Христос при ръкополагането на свещеници.
Много защитници на свещенство при жените твърдят, че Исус бил призовал само мъже за свещеници, защото бил принуден за това от тогавашните отношения в обществото. Поведението на Исус към жените обаче показва в различни случаи, че той не се е придържал към съществуващите по онова време общестевни порядки. Например в откровения разговор със самарянката (срвн. Йоан 4, 27), при срещата му с грешницата в дома на фарисея Симон (срвн. Лк 7, 37) или при спасяването на прелюбодейката от убиване с камъни (срвн. Йоан 8, 11).
Затова по въпроса за свещенството Исус без всякакви уговорки пренебрегва тогавашните отношения (срвн. с Документа на Конгрегацията за вярата „Inter insigniores“, 1976, гл.2). Исус е имал възможност да призове за свещеници редица чудесни жени, като например майка си Мария или Мария Магдалена, Марта и Мария. Но очевидно не го е направил, с което е дал да се разбере намерението му за свещеници да се призовават само мъже. Църквата се отнася постоянно с уважение към това намерение на Исус и затова ръкополага само мъже.

Допълването между мъжа и жената в Църквата
Друга причина в Католическата Църква за свещеници да се ръкополагат само мъже са допълващите се различия на половете. Бог сътвори мъжа и жената като равнопоставени, но различни същества, които да се допълват във всички области. И така както мъжът и жената се допълват в брака и в обществото с различията си, така трябва да се допълват чрез тях и в Църквата (срвн. Йоан-Павел ІІ, Christifideles laici, 1988, гл. 50).
Когато се имат предвид различните дарби на половете, в Църквата могат да бъдат обхванати много повече области, отколкото с едностранчивата им равнопоставеност. Фактически, ако жените бяха вършили в Църквата същото каквото и мъжете, то можехме да се опасяваме, че много дейности, осъществявани от монахините и светските жени, намаше да съществуват. Да помислим само за възпитателната работа на сестрите и на мирянките в детските градини, в училищата, при преподаване на вероучение; за грижите, полагани от тях в болниците, в домовете за стари хора, за хората с увреждания; за ангажиментите им в енориите, при работата с младежите, в мисиите…
Без изпълнението на тези задачи от страна на жените Църквата би рухнала в много области! Ето защо извършването на тези дейности за Църквата е от решаващо значение. А оттук респектът към различията на половете и техните задължения за Църквата е от огромно значение.
Защитниците на свещенството при жените не искат да разберат факта, че Бог е създал мъжа и жената, за да се допълват взаимно и изтъкват едностранчиво равенството на половете. Те не осъзнават, че по такъв начин се поставя под въпрос благодатното взаимодопълване на половете в Църквата. Отричането на различията и допълването на мъжете и жените би довело до страшно обедняване на Църквата!

Свещенството не е позиция на властта
Някои радикални феминистки движения виждат в свещенството при жените възможността да премахнат „господството на мъжете” в Църквата. Те застъпват схващането, че само ако бъде разрешено на жените да стават свещеници „властта на мъжете” в Църквата ще бъде свалена. Такъв поглед върху нещата издава обаче невярна представа за свещенослужението, което по своята същност е служба, а не предназначение за упражняване на сила или господство.
Свещениците трябва да известяват истината на Евангелието и да сочат на хората християнския начин на живот по поръчение на Бог и с авторитета на Бог, но това никога не бива да се изражда в господство. Така че, когато някои феминистки движения се стремят към свещенството, защото в крайна сметка искат да изпълняват същата „власт като мъжете”, те очернят по този начин характерното за свещенството служение.
(Въпреки принципните уточнения за характерното за свещенството служение, трябва да се добави, че със свещенството може да се злоупотребява като се упражнява власт. Но в този случай става въпрос за злоупотреба със служебното място, а не за правилното му предназначение, така както го е виждал Христос (срвн. Мт 20, 27).

Жената е първата вестителка на вярата
В тази връзка трябва да се обърне внимание, че и без да бъде свещеник, жената е първата носителка на вярата. От поведението и грижата на жената до голяма степен зависи вярата на един народ. Почти винаги жените са тези, които предават на младите поколения първите познания за вярата. Те разказват на децата за Бог и за Исус, научават ги на първите молитви, водят децата на църква, изпращат младежите да получават тайнствата, формират съзнанието им, полагат у тях основите на религиозния морал.
Жените съставляват най-голямата част сред участниците в Литургията, те са мнозинство сред учителите по религия, най-много жени работят в енорийските групи, жените възпитават синовете и дъщерите, които по-късно стават свещеници и монахини. Докогато ще продължава да има жени, които вярват, вярата ще бъде жива. Щом обаче жените престанат да вярват, вярата ще отслабне и ще угасне. Жените решават религиозното бъдеще на един народ!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар