Душите в чистилището разчитат на нашите молитви

Проповед на Св.Жан Мари Виане за деня на Всички покойници

Братя и сестри, защо заставам днес на амвона? Какво трябва да ви кажа? О, аз идвам единствено по поръчение на Бога. Идвам по поръчение на бедните ви родители, за да разбудя във вас благодарността и любовта, които им дължите… Идвам, за да ви кажа, че те горят в пламъците, че плачат и че викат високо за вашите молитви и добри дела. Сякаш дочувам гласовете им от дълбините на огъня, който ги поглъща: „Ах, кажи на нашите майки и бащи, кажи на децата ни и на всички роднини, колко страшни са мъките, които търпим! Хвърляме се в краката им и ги умоляваме да се застъпят за нас. Ах, кажи им, че тук горим в пламъци, откакто сме се отделили от тях! Ах, кой може да бъде коравосърдечен при толкова много страдание, на което сме подложени?”

Виждате ли, чувате ли вашата любяща майка, вашия добър баща, всички роднини, които протягат ръцете си към вас? „Приятели”, викат те, „измъкнете ни от тези мъки, вие можете!” Братя, вижте първо колко са големи мъките, които търпят душите в чистилището, и второ – средствата, които имаме за смекчаването им: молитвата, добрите ни дела и преди всичко олтарната жертва…

Ах, братя, колко много години имаме да страдаме в чистилището, ние, които сме грешили толкова много…! Колко много години на страдание ни очакват в другия живот!

Но как бих могъл да ви опиша сърцераздирателната картина на страданието, изтърпявано от бедните души! Светите отци на Църквата казват, че мъките на бедните души в чистилището са същите като болезнените страдания на Исус Христос…

Огънят в чистилището е същият като този в ада, с тази разлика, че няма да трае вечно. О, да би позволил добрият Бог в милостта си на една от бедните души, които са там, да се яви тук, на това място вместо мен, обвита в пламъци, за да ви разкаже сама за мъчението, което търпи. Църквата щеше да прокънти от нейните стенания и викове, може би това би трогнало накрая сърцата ви. „О, братя, как страдаме”, викат те към нас, „освободете ни от тези мъки! Вие можете! Ах, почувствайте болката от това да бъдеш отделен от Бог!”

Ужасна раздяла! Да гориш в огън, разпален от справедливостта на Бога!… Да търпиш болки, които смъртният човек не може да разбере!…
Да се топиш от разкаяние и да знаеш, че си могъл така добре да избегнеш греховете!…
„О, деца”, викат тези бащи и майки, „можете ли да ни изоставите, нас, които толкова много ви обичахме? Нима можете да спите в мекото легло, а нас да оставите в нажежената пещ? Нима имате куража да се забавлявате и радвате, докато ние тук ден и нощ страдаме и плачем? Оставихме ви нашето богатство и нашите къщи, наслаждавате се на плодовете на нашия труд, а вие ни изоставяте в това място на мъки, където от години страдаме! И не давате никаква милостиня, нито една литургия дори за нашето освобождение!…

Вие можете да облекчите мъките ни, можете да отворите нашия затвор. А ни изоставяте. О, колко страшни са страданията ни!” – Да, братя, в пламъците се гледа различно на всички тези простителни грехове, ако въобще може да се нарече простително това, което ни причинява такава страшно болка.
„О, Боже мой”, вика царят-пророк, „горко на човека, дори и да е праведен, ако ще го съдиш без милост.” Щом си намерил петна по слънцето и лошо в ангелите, то какво ще стане с грешния човек? И колко години ще продължи чистилището за нас, които сме сторили толкова много смъртни грехове, а още нищо не сме направили за удовлетворение на Божията справедливост.

„Боже мой”, казала Св.Тереза, „коя ли душа може да е достатъчно чиста за небето, без да премине през наказващите пламъци?” Когато боледувала накрая на живота си, тя извикала изведнъж: „О, справедливост и мощ на моя Бог, колко страшна си ти!” На смъртния си час Бог и дал да види светостта му…, това я изплашило толкова много, че нейните сестри, които видели тялото и да трепери от силно вълнение, викали през сълзи: „Ах, майко, какво стана с вас…?… Нима след толкова умъртвления вашите греховете ви плашат?” „Да, деца мои”, отвърнала тя, „страхувам се от греховете си, но и от нещо друго.”
„Може би от съда?”

„Да, треперя при вида на ужасната сметка, която трябва да заплатим на Бог, който в този миг ще бъде безпощаден. Има обаче и още нещо и само мисълта за това ме кара да умирам от страх.”
Бедните сестри били безутешни. „Да не би адът?”

„Не”, казала тя, „адът, слава на Бога, не е за мен. О, скъпи сестри, става дума за светостта на Бога! Боже мой, смили се над мен! Животът ми ще бъде съпоставен с този на Исус Христос. Горко ми, ако имам и най-малката нечистотия, най-дребното петънце върху себе си! Горко ми, ако имам дори сянка от грях!”
„Ах”, извикали сестрите, „каква ли ще бъде тогава нашата съдба!”

А и нашата, братя, които с всичките си покаятелни упражнения и добри дела сигурно не сме изкупили дори и един единствен грях, който ни е бил простен при изповедта! Ах, колко много години, колко столетия на мъки за нашето наказание! Колко скъпо ще плащаме за всички тези провинения, на които изобщо не обръщаме внимание, за малките лъжи, с които се забавляваме, дребните клевети, отблъскването на благодатите, които добрият Бог ни подарява всеки миг, недоволството от болките, които ни праща! Не, братя, никога не бихме имали сила да извършим и най-малкия грях, ако можехме да разберем колко много той разгневява добрия Бог и как заслужава най-тежкото наказание още на този свят.

Братя, Бог е справедлив във всичко, което прави… Ако се касае за това да ни наказва, то става със строгост и дори да имаме и един само простителен грях, ще се озовем в чистилището… Св.Петър Дамян разказва, че сестра му трябвало да остане дълги години в чистилището, задето слушала неприлична песен с удоволствие. Двама монаси си обещали един на друг, този, който умре по-напред, да дойде и да съобщи в какво състояние продължава да живее. Добрият Бог позволил на починалия по-напред да се яви на приятеля си. Казал му, че е престоял петнадесет дни в чистилището, задето много обичал да следва собствената си воля. И когато приятелят му го поздравил заради краткия престой там, покойният му казал: „Предпочитам да са ме били одрали десет хиляди пъти, докато съм бил жив, но дори и това не може да се сравни с мъките, които изстрадах в чистилището.”

О, колко малко трябва, за да попаднеш в този огън! Бог изпратил Алберт Велики в чистилището заради една дребна самодоволна мисъл по отношение на учеността му. Още по-учудващо е, че има светци, които са преминали през очистващия огън. Св.Северин, архиепископ на Кьолн, се явил на един свой приятел и му разказал, че е бил там, защото отлагал сутрешните молитви за вечерта. О, колко много години чистилище очакват християните, които не се притесняват да изместят молитвата в друго време под предлог, че имали спешна работа!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар