Сексуалността е дар

СЕКСУАЛНОСТТА Е ДАР
Монс. Стефан Манолов

В своето изложение бих искал да насоча вниманието ви към човешката сексуалност, която – освен че е неразривна част от човешкото естество – е дар , който – заради неблагоприятните последици на първородния грях и многото натрупани предразсъдъци, грешна интерпретация и банализиране – не е оценен достатъчно.
Всъщност не бихме могли да си представим човека без сексуалността. Защото, когато Бог сътвори човека, “мъж и жена ги сътвори” (Бит 1, 27; 5, 2). Още в началото на самото сътворение Бог създава телесния човек и влага в него сексуалността като дар и идентичност.
Половото различие се явява неотделимо измерение на човешката личност още от нейния произход до такава степен, че ако бъде отстранено, човекът не би бил човек. Това различие обхваща цялото човешко същество чак до най-малката му част: всъщност, тялото на мъжа е във всяка своя клетка мъжко, както това на жената е женско.
И затова няма ситуация, няма решение, избор или дейност, в които човек да не участва със своята сексуалност. Тя засяга по-специално начина на съществуване и на поведение, както и чувствеността, способността да се обича и способността за прокреация и за общуване с другите . Но въпреки че сексуалността е конститутивен елемент на цялото човешко същество, все пак човешкото същество не е само и единствено сексуалност.

Чистотата
Не може да се говори за сексуалността, без да се обърне внимание на чистотата – би било много едностранчиво. Дори, ако искаме да разберем по-добре сексуалността като дар, трябва най-напред да разгледаме добродетелта на чистотата. Възпитанието в тази добродетел е неотделима част от сексуалното възпитание и от предварителната подготовка за отговорна прокреация.
Не е възможно сексуалността да бъде възприемана като дар, ако посредством чистотата не се придобие способността сексуалният инстинкт да бъде прилаган винаги в служба на любовта и интегралното развитие на човешката личност. Затова не може да се избегне да се говори – преди всичко на подрастващите и на младежите – за чистотата като за добродетел, която подпомага достигането на човешката зрялост . И обратно, непълното или изкривено разбиране за личност, за сексуалност, за семейство, за прокреация правят излишно да се говори за чистотата, отхвърляйки я като отживелица.
Твърдението “или чистота, или сексуалност” е лишено от смисъл и показва за неразбирането както на чистотата, така и на сексуалността като такива. Чистотата е все по-често погрешно разбирана като забранена или осуетена сексуалност до такава степен, че е считана дори вредна за любовта. Но всъщност чистотата не означава нито отхвърляне, нито презрение на човешката сексуалност; по-скоро означава духовна сила, която е способна да защитава любовта от опасностите на егоизма и на агресивността и да подпомага нейното пълноценно осъществяване . Чистотата не е отхвърляне на сексуалността; ако беше така, би била отречена една действителност, която е богатство на цялата човешка личност . Чистотата не е нито презрение на ценностите и на изискванията на сексуалността, защото ценностите като такива заслужават зачитане, а изискванията, ако са автентични, заслужават удовлетворение. Чистотата е прозрачност на вътрешността, без която любовта не е любов, и не може да бъде, докато желанието за наслада не бъде подчинено на нагласата да се обича при всички обстоятелства . И така, чистотата не води нито към презрение на тялото, нито към обезценяване на сексуалния живот, но въздига сексуалното тяло на нивото на достойнството на човешката личност.
Чистотата се изразява чрез въздържанието, което представлява способност да се владеят, контролират и направляват импулсите на сексуалността и техните последствия в психо-соматичната същност на човека. Въздържанието, от своя страна, не означава упражняване на сляп контрол върху сладострастието или машинално ограничаване на чувствените реакции. По-скоро означава действие съгласно дълбокия смисъл и цел на сексуалността и призванието на човешкото тяло към светост.
В Първото послание до солуняните апостол Павел пише: “Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запази своя съсед в светост и чест, а не в похотлива страст. Защото Бог не ни призова към нечистота, а към светост” (1Сол 4, 3-5. 7). Добродетелта чистота според схващането на апостол Павел се състои не само във въздържание от блудство, в овладяване и преодоляване на похотливата страст и в обуздаване на подтиците на сетивното пожелание; но нещо повече: чистотата има задачата човек да запази собственото си тяло – а косвено и това на другите – в светост и чест.

Сексуалността
Вече казахме, че ако искаме да разберем по-добре сексуалността като дар, трябва най-напред да разгледаме добродетелта на чистотата . По същия начин, ако искаме да имаме адекватно разбиране за чистотата, трябва да направим цялостна преценка на ценностите и значението на сексуалността.
Сексуалността е богатство на цялата личност . Тя не е чисто биологична действителност, но се отнася до цялата човешка личност, започвайки от нейното ядро. Сексуалността е богатство и структурно измерение на човека, но също така и способност за осъществяване на взаимоотношения и общуване с другите, знак и място на отвореност, на среща и на диалог; тя е израз на човешката ориентация към любовта – било в съпружеството, било в девствеността.
Сексуалността като структурно измерение на човека е своеобразен синтез от характеристики, очертани изразително в психо-соматичната структура на човека. Мъжът не притежава характеристиките, които притежава жената, и обратно. Освен това, тези характеристики не съществуват и не биха могли да съществуват абстрактно, но са налице винаги в конкретния човек – мъж или жена.
Това, че сексуалността е структурно измерение на човека, не означава, че тя е единственото достойнство на човека: характеристиките на тялото и на сексуалността не са изцяло тъждествени. Въпреки че човешкото тяло, в своята естествена структура, носи в себе си знаците на пола – мъжки или женски, все пак цялата личност – като психо-соматичен комплекс – е тази, която носи в себе си сексуалността, като прави от човека мъж или жена. Това, което човек е и което прави, е винаги неразривно свързано с неговата сексуалност. Мъжът и жената – в съпружеството или в девствеността – не могат да преживеят пълноценно своето земно съществуване, ако не възприемат своята сексуалност. Сексуалността предопределя ориентацията на целия човешки живот, която се проявява в конкретно вътрешно развитие на този живот . Ето защо да се мисли за сексуалността само от телесна гледна точка, или пък да се свежда тя само до сексуалния акт, е неразбиране и подценяване на самата сексуалност.
Тъй като човешката личност не е само полово, но и социално същество, сексуалността има и междуличностно значение: различието между половете създава у човека отношение на ниво индивид и на ниво общество. Сексуалността създава отношение на ниво индивид както у детето, което – посредством съпоставка и диалог с родителя от същия пол и с родителя от противоположния пол – успява да изгради собствената си личност и да възприеме сексуалната си идентичност, така и у възрастния. Сексуалността създава отношение и на ниво общество, като принуждава човека да излезе от самия себе си и да влезе в общуване, а в следствие и в общение и съвкупление с другите. По такъв начин човешката сексуалност изразява и осъществява нуждата на човека да излезе от своята самотност и да общува с другите; тази нужда е едновременно знак и плод на бедността и на богатството на личността, призвана да обича и да бъде обичана. От това, че човешката сексуалност има междуличностно значение, произтича пряко и нейната първостепенна цел: реципрочната любов, която се дарява и приема.
По такъв начин половото различие едновременно се представя вътрешно и външно. Ако от една страна то води до вътрешно възприемане на собствената полова идентичност посредством другия, от друга страна изразява структуралната недостатъчност на човека, принуждавайки го да се отвори навън. Половото различие става преимуществената точка, в която човек излиза от себе си – от Аз – и се насочва към другия човек – към Ти, открива своята личност и се дарява тотално, в което всъщност се състои любовта. Така половото различие се явява за човека като “основно училище”, в което той разбира своята онтологическа зависимост и от там способността си да осъществява междуличностни взаимоотношения, както и изучава себе си посредством другия и другия посредством себе си.
Както вече казахме, човекът по естество е полово същество, т.е. по рождение принадлежи на един от двата пола. Но фактът, че никой не може да се отрече от това да бъде мъж или жена, не означава, че полът изразява цялата личност, или пък че всяка личност е принудена да изразява собствените сексуални способности, включително физическите. Трябва да се прави разлика между сексуалното общуване и сексуалното съвкупление. Сексуалното общуване е взаимоотношение между лица както от противоположния пол, така и от същия пол, което води до почит, уважение, приятелство и чувственост, без участието на физическите сексуални способности. Това взаимоотношение се дължи на факта, че човек е винаги неразривно свързан със своята сексуалност, която не може никога да изключи. Сексуалното съвкупление е взаимоотношение, в което се осъществява реципрочно и цялостно даряване, изразяващо цялата личност, която създава и поддържа изключително, неотменимо и окончателно единение, този път с участието и на физическите сексуални способности.

Любовта
Ако е вярно, че човекът, който е Божи образ, е сътворен от любов и за любов – “Бог е любов” (1Ив 4, ; също така е вярно, че всяка любов е белязана от човешката сексуалност . Затова любовта е първопричина, цел и осмисляне както на чистотата, така и на сексуалността. Тя се явява мерило, а нейното достигане е критерий и за чистотата, и за сексуалността; ако не се достигне до една автентична любов, опорочени са и двете.
Става въпрос преди всичко за една любов напълно човешка, т.е. същевременно чувствена и духовна; за една действителност, принадлежаща на произхода на човека, и точно защото е такава, нейната загуба води до загубата на човека като такъв . Следователно не се има предвид един акт на предаване само на инстинкти и чувства, но един акт, в който участва целият човек със своята свободна воля . Защото любовта не е само биологична, нито само психо-соматична кристализация на сексуалността; макар че израства и кристализира благодарение на нея, по същество тя се формира в следствие на волевите актове на равнището на личността . Това е любов, която произлиза от “едно сърце, което вижда” къде има нужда и действа по подобаващ начин. Така че любовта не може да се основава само на предаване на инстинкти и чувства, защото – дори и чувствата да са трайни, дълбоки и устойчиви – те не са достатъчни да изразят цялата действителност на любовта: чувствата идват и си отиват; чувството може да бъде началната искра, но не и пълнотата на любовта .
За да може да вижда, сърцето трябва да познава своята история. Не е възможно да се преживее действителността на любовта, без да се познава произхода й; без съзнанието, че нашата любов се ражда от Любовта, която я предшества – от любовта на Бога, който пръв ни обикна и продължава да ни обича . За да се открият основните черти на любовта, трябва да се отиде до нейния източник: до сътворителското дело на Отца . Първото велико дело на Любовта е, че сме призвани към съществуване от нищото: такъв е произходът на човека, и човекът е единственото живо същество, което е в състояние да отговори на Любовта с любов. Чак след този акт на любов, човек е в състояние да споделя любовта с другите, която ще бъде любов автентична, реципрочна, тотална и вярна.

Чувствеността
Една от значимите прояви на любовта е чувствеността, т.е. способността на човека да изпитва емоции, чувства и страсти, които го карат да влезе във взаимоотношение с този, който е възбудил привлекателността му. Чувствеността предизвиква едно двойно и непрекъснато движение на систола (единение с обекта на привлекателност) и на диастола (излизане от себе си), по подобие на движението на сърцето. Същото това движение се наблюдава и в развитието на чувствеността, което може да се схематизира в четири фази: (1) способност да се установяват положителни човешки взаимоотношения с всички; (2) способност да се установяват приятелски взаимоотношения; (3) приятелство; (4) любов.
За развитието на чувствеността е много важен най-напред чувственият заряд в естествените взаимоотношения между компонентите на семейното ядро, в което се осъществява развитието. След това важността пада върху групата от връстници, в която се изпитва автентично, искрено и дълбоко приятелство. Ако цялото развитие на чувствеността на индивида е хармонично, и ако индивидът се е научил да се контролира, да обича родителите, братята и сестрите си, и е изпитал приятелството на връстниците си, със сигурност ще бъде способен да излезе от своя индивидуалистичен свят (диастола) и да осъществява отговорни и автентични взаимоотношения с другите (систола).

Моралното чувство
Както чистотата, така и чувствеността, а и самата сексуалност са в тясна връзка с моралното чувство, т.е. със способността да се разглеждат, тълкуват и въвеждат тези норми, които – вписани в човешкото естество – трябва да станат определящ критерий в отделните избори.
Формирането на чувствеността трябва да бъде съпроводено от формирането на моралното чувство с цел да се определят причините, поради които човек, за да се реализира, трябва да действа по един, а не по друг начин. Освен това, формирането на моралното чувство помага да се придобие съзнание за собственото деяние, за отговорност, критични средства, критерии за преценка и мотивации до такава степен, че човек е способен да направи синтез между свободата и отговорността, представяйки обективно обосновани критерии за едно съзнателно морално деяние. Човек се счита за формиран в тази област едва тогава, когато е способен да изгради филтър, през който категорично да проверява и преценява какво да приеме и какво да отхвърли.

В светлината на казаното до тук става ясно, че възприемането на сексуалността като дар води до определяне на висши цели и до мотивиране за достигането им, а такива са: приемането на собствената сексуална същност и стойността на различието на мъжкия и женския пол (сексуална идентичност); увеличаване на уважението към себе си, осъзнаване на собственото достойнство, засилване на способността за самообладание и постигане на вътрешна последователност и равновесие (чистота); постигане на по-голямо признание на ценностите на прокреацията, на живота и на семейството. Всъщност достигането на всички тези цели означава да се приеме собствената сексуална същност на мъж или жена и да се изисква за себе си и за другите по-голямо уважение и зачитане; освен това се дава ключ за разбиране смисъла на любовта и на живота, вписан във всяка човешка личност.
И обратно: банализирането на сексуалността е един от основните фактори, които пораждат презрение към зачелия се живот ; и не само: то предизвиква загубата на уважение и почит към ценностите на цялото човешко съществуване. Свеждането на сексуалността само до нивото на инстинктите е причината за агресивното разпространяване на порнографията и за сексуалното насилие. Става въпрос за една опорочена сексуалност, загубила морален смисъл и човешко измерение.

Ето защо е важно сексуалността да бъде възприемана като Божие дело и дар и като действителност, която не е чисто биологично явление и не се изчерпва само в телесната област, но обхваща цялото човешко същество. Освен това, човешката сексуалност е призвана да изразява различни ценности, на които отговарят особени морални изисквания , което я прави коренно различна от тази на животните. Защото човек живее неизменно и постоянно със своята сексуалност и тя има определяща роля в интегралното му усъвършенстване и в неговото междуличностно общуване.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар