Християнските корени на Европа

ХРИСТИЯНСКИТЕ КОРЕНИ НА ЕВРОПА – Беседа втора
Монс.Стефан Манолов

Християнските корени на Европа е тема, която все повече се дискутира- тя е предмет на обсъждане най-вече при подготовката на Лисабонския договор. Дискусиите по нея продължават за формирането на Европа върху християнска основа или Християнството като корен на европейската цивилизация. За да говорим за тази тема трябва да се върнем в историята- най-вече във възникването на Християнството и разпространението му в европейския континент. За да се докаже тази теория това може днес да се види например в Африка, където се поставят основите на държави, че християнството играе основна роля във формирането на държавите въобще. Същото се е развило и в Европа по времето на Великото преселение на народите. След това благодарение на Християнството виждаме тази Европа, която познаваме днес. Променяйки цялата картина на европейската цивилизация, използвайки Християнството като фактор за единение както на народите, така и между народите, виждаме днешната християнска култура, християнската идентичност. Въпреки че тя до голяма степен се базира на гръцката и на латинската култура, все пак Християнството е това, което дава душа на тази култура, която народите от Европа са взаимствали от античните култури.
България се е формирала благодарение на прозорливостта на княз Борис, който вижда в Християнството фактор за единство. Християнството обединява племената и създава единна държава, единен народ и нация. Приемането на Християнската култура трансформира изцяло племената и народите, защото тя предлага едно пълно реализиране на човека и пълна организация на държавата.
В хода на лекцията монс. Манолов говори и за същността на държавата. В Европа след Великото преселение на народите не са съществували теократични държави, т.е. държави, които са се ръководели единствено от божествения закон. В Исляма съществуват и днес такива теократични държави (Иран) или пък античния Израил, който е изключително теократичен. Смисълът, че държавата се ръководи от Бога и божествените закони, не е съществувал никога в Европа. Но това не означава, че държавата няма божествен елемент, защото държавата като такава, е нещо, в което Бог също участва. Дори и да е светска държава тя не е откъсната от живота на християните. Държавата не е само някакъв апарат, територия- държавата е преди всичко народа. И до такава степен, до която народа е християнски, държавата ще има християнски корени. Когато говорим за християнските корени на Европа, защо е важно за един християнин да осъзнава действителността, че живее в страна или континент, който има християнски корени? Това е важно именно, за да не чувства средата, в която живее чужда или още по-зле- неприятелска. Защото християнинът живее в това общество и голяма част от своята реализация осъществява именно в това общество. Ако освободим Европа от тези ценности, от християнските принципи, които са съществували дори и във времената на най-голямото отхвърляне на Бога, тези принципи са били запазвани.
Когато днес европейците искат да занесат своята култура някъде другаде по света, какво виждат другите народи, които не са европейски? Днес когато се говори за европейска култура, всички в другите краища на света, гледат с подозрение към тази култура, защото тя е изменила на своята същност. Някои виждат империалистически намерение, други виждат икономически или робовладелчески намерения- неща, които са на базата на икономиката. Когато днес се говори за европейската култура например в Азия, който е единствения континент в света нямащ християнски корени, тогава първата реакция е на отхвърляне- отхвърлят тази култура като нещо вредно, нещо което не може да се приспособи към техните принципи.
Християнските принципи това преди всичко са учението на Свещеното писание по-специално на Евангелието, там намираме християнските принципи и по начина, по който ги живеем, ние създаваме това общество и тази ценностна система и това се отразява в държавата и в Европейската общност. Приведен бе пример за спорът за премахване на кръстовете от училищата в Италия- за да се стигне до такова мислене, означава, че всичко останало вече е изкоренено и остава само това да се изкорени. Не толкова, че ако се махне кръста, ще се промени образованието или пък морала на учениците. Това е вече знак първо на една не толерантност и после знак, показващ абсолютна нетърпимост към религиозните ценности. Ограничаването на една религия, рано или късно води до ограничаване на другите религии). Европа е създадена и се е родила в рамките на Християнството. Различните институции и учреждения- болници, училища са плод на Църквата. Днес всичко това да се забрави и да се изостави означава да се подкопаят основите и да бъде изградена култура основана на комерсиализма. Секуларизацията малко или много, винаги е имала влияние (дори започвайки от ХІV век). Да се секуларизира една държава означава да не се вижда в нея никаква божествена намеса. Държавата е светска, но да бъде освободена от божествения елемент би било голяма грешка. Първо защото държавата е започнала да съществува много късно в историята и второ, защото човекът е този, който изгражда държавата. Човекът е също така религиозно същество и има нужда да задоволи своите религиозни потребности. Държавата е длъжна да задоволи религиозните нужди на човека.
Християнството формира не само морала на хората, техните морални действия, но създава условия за общество и това общество най-често се изразява чрез държавата.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар