Молитвата „Отче наш“ – разговор между човека и Бога

Молим ли се или просто декламираме? Ето един разговор между човека и Бога. Помислете върху него!

Човекът: Отче наш, който си на небесата…

Бог: Да?

Човекът: Моля те, не ме прекъсвай, моля се…

Бог: Не ме ли викаше?!

Човекът: Да те викам? Амии… не, само се моля така: Отче наш, който си…

Бог: Ето пак. Викаш ме, за да се молиш или какво?! Слушам те внимателно, за какво става въпрос?

Човекът: Да се свети името ти…

Бог: Сериозно ли го казваш?

Човекът: Какво да казвам сериозно?

Бог: Това дали наистина искаш да се свети името ми. Какво означава то всъщност?

Човекът: Ами значи, значи… Леле, какво ли означава… Откъде да знам?

Бог: Означава, че искаш да ме почиташ, че съм важен за теб, че името ми е скъпо за теб.

Човекът: Аха, да. Разбирам… Да дойде царството ти, да бъде волята ти, както на небето, така и на земята…

Бог: Правиш ли нещо за това?

Човекът: За да бъде волята ти ли? Ами да, разбира се! Всяка неделя ходя на литургия, пускам пари в дискуса…

Бог: Искам повече. Искам да подредиш живота си, да престанеш да ядосваш другите, искам да се разбереш с шефа си, с наемателите си. Искам болните да бъдат лекувани, гладните да бъдат хранени, тъжните да бъдат утешавани, затворниците освобождавани, защото всичко, което правиш, го правиш за мен.

Човекът: Защо ми го казваш точно на мен? Не мислиш ли, че в църквата седят толкова червиви от пари лицемери? Виж ги само!

Бог: Извинявай!! Мислех, че не друг, а ти се молиш да дойде моето царство, да бъде моята воля. То започва от този, който се моли за него. Когато ти пожелаеш това, което и аз, тогава ще можеш да станеш посланик на моето царство!

Човекът: Сега разбирам. Може ли обаче да си продължа молитвата? Дай ни днес насъщния ни хляб…

Бог: Ти имащ думата, човече! В твоята молба се съдържа това да се направи нещо, за да имат гладуващите по света нещо за ядене…

Човекът: И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници…

Бог: Ами Х.?

Човекът: Какво за Х.? Само не започвай да ми говориш за него! Много добре знаеш, че той ме направи за смях пред всички, че всеки път ме нападаше, че се вбесявам, преди още глупавите му съвети да…

Бог: Знам, знам. А какво стана с молитвата ти?

Човекът: Не си я представях по този начин.

Бог: Поне си честен. Нима ти харесва да живееш с толкова враждебност и омраза в сърцето?

Човекът: Ами, разболява ме!

Бог: Искам де те излекувам. Прости на Х., тогава и аз ще ти простя. Повярвай ми, само тогава ще намериш спокойствие.

Човекът: Мда. Не знам дали ще събера толкова сили, за да го направя…

Бог: Ще ти помогна!

Човекът: И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото…

Бог: Нищо не искам повече от това! Избягвай хора и ситуации, които те тласкат към изкушение.

Човекът: Какво имаш предвид?

Бог: Нали познаваш слабостите си. Нелюбезност, зависимост от парите, агресивност. Не давай шанс на изкушенията.

Човекът: Това май беше най-трудният „Отче наш”, който съм молил. Затова пък за първи път има нещо общо с живота ми.

Бог: Така. Давай нататък. Завърши молитвата си спокойно.

Човекът: Защото твое е царството и силата и славата навеки. Амин.

Бог: Знаеш ли кое за мен е прекрасно? Това, че хора като теб започват да се отнасят серизно към мен, да се молят истински, да ме следват, да постъпват според волята ми и да отдават силите си за моето царство (което и най-важното).

Превод „catholic-news.bg – Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар