Броеницата – водещата нишка през живота

В пътуването ни през живота се нуждаем от някой, който да ни съпровожда, и то някой, който познава всички пътища, нуждаем се от сигурност, на която да се опрем, нуждаем се от път, водещ към целта. Всичко това ни е дадено в Броеницата. В Нея е отразено цялото Евангелие, събрано в Мария. Броеницата може да ни ръководи буквално от люлката до гроба. В самото начало на нацисткия режим един работник-католик бил депортиран без разпит в концентрационния лагер Дахау. След смъртта му изпратили на жена му неговите дрехи. В началото това ужасно господство имало такава практика. Когато жената претърсвала с треперещи ръце джобовете, намерила в един от тях шнур, направен от остатъци от храна, а на него много възли. Десет малки възелчета, следвал един по-голям възел и това се повтаряло пет пъти. В ръцете си вдовицата на загиналия работник държала Броеницата на мъченик от наши дни, Броеница, която била спътник в ада на Дахау и предпазвала този мъж от отчаяние докрай. Във Ватиканския музей се съхранява Броеница, направена във военнопленнически лагер от най-ценния материал, който можел да се намери там, а именно трохи хляб. Това че един умиращ от глад войник се е лишил от така необходимия за живота му хляб, за да си направи от него Броеница, говори много повече за стойността на този наниз, отколкото написаното във всички дебели книги за него. Понеже между някои християни излезе мода в молитвата да се прибягва към азиатски практики и езически методи на молене, би трябвало първо да се отвори чекмеджето и да се извади добрата стара Броеница, Която не е създадена в ръцете на Господ, но се е появила от събраните ръце на молещата се през вековете Църква. Безброй много хора са работили и са се молили за това. Те са внесли своя опит, своето утешение, своите страдания и своята надежда.

С Броеницата за нас стават видими следите на Исус в този свят. „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.”
Този път е от Отца към Отца. Междувременно Господ е вървял по многото пътища на света, надлъж и нашир е прекосявал страната – нагоре към Тавор, надолу към Кедронската долина, нагоре към маслинения хълм, надолу към гроба, нагоре към Великденското утро и обратно към Отца. От мънисто на мънисто, от тайна на тайна ние вървим по пътищата на Исус. През миговете от Неговото Детство, през спирките на благословеното Му страдание ние достигаме до Неговата победа заедно с Мария. Неговите пътища стават наши пътища. И за всеки един от нас е казано: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.” Всъщност не би трябвало да поставят на надгробните ни камъни двете числа – роден на оная дата и починал на тая дата – а на оная дата от Отца и на тая дата към Отца. Пътят ни е пълен с отклонения, погрешни пътеки и заблуждения. Нуждаем се от ориентир. Ако вземем в ръце Броеницата, тогава значи сме попаднали на вярна следа, на следите, оставени от Исусовите нозе, тръгнали от Отца и връщащи се при Отца. Така стоим на път с перспектива, на път с бъдеще. Това е пътят на Господ и Неговата Майка.

Ръката на Мария
В Броеницата с нейните 20 Тайни вярващият молещ усеща ръката на Майката Христова. В Евангелието ние се докосваме до действителността на Бога. Когато човек се моли от себе си, тогава сплетените му за молитва ръце не се насочват към празното. В Броеницата към нас се протяга спасителната и водеща ръка на Майката Христова. Затова Броеницата се намира така често в ръцете на болни, страдащи и умиращи. Когато са разрушени всички опори, когато вече няма сигурност, тогава остава тази ръка, на която човек може доверчиво да се предаде, както Господ на Кръста: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.” За този, който се оставя да бъде носен по този начин, всичко е поносимо и може да последва думите на Апостола: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.” Императорът на войниците, пруският владетел Фридрих Вилхелм І, имал особена слабост към исполините във войската си. Обикалял надлъж и нашир Европа да търси такива големи хора. И католическите области не останали пощадени. Затова той наредил на доминиканския свещеник, отец Раймунд Брунс, католически духовник във войската му, да осигури на всеки от неговите хусари, които били католици, Броеници, да не би да погинат без тях от носталгия. Ръката на майката трябва да се усеща. Това знаел и този суров воин.

Цялата ни вяра
Броеницата представлява цялата католическа вяра. Тук е мястото да се спомене една лична среща. Преди години се срещнах с група вярващи католици, които от 1943 г. не можели да празнуват нито една католическа литургия. Тъгата по родната Църква можеше почти да се докосне с ръка. По време на разговора те ми поставиха решаващия въпрос: В какво трябва да вярваме и какво да предадем на децата си, за да постигнем вечността? В отговор на това исках да им предложа цяла чанта религиозни книги. Те не можеха да вземат нито една. Затова дадох на сбогуване на всеки по една Броеница. Вместо отговор ми зададоха втори въпрос: Какво общо има това със съдържанието на нашата вяра? Отговорих им просто: В края на Броеницата виси Кръстът. Св.Тома Аквински казва: Кръстът е книгата, която никога не може да бъде изучена. На Кръста молим Символа на вярата. Това е учението на нашата вяра. После следват три пъти „Аве Мария” с трите Божествени добродетели: Вяра, Надежда и Любов. Това е учението на нашия живот. После се ниже в тайнствен или брайлов шрифт целият Нов Завет, разгадаем само за молещите ръце на вярващите. Нямам нужда да вярвам на друго и да живея друго освен Броеницата. След тези думи един мъж вдигна ръката си, в която държеше Броеницата и каза: В ръката си държа цялата католическа вяра. Броеницата е наистина осезаемата формула на вярата за нашия път. От някогашния имперски пълководец Тили е останал скромният стих като всекидневна молитва:

„ С Броеницата в ръцете,
с поглед в Кръста прикован –
това молитви Богородични ми изпросете
за сетния ми час, от Бога нявга позован.”

Нека не се мислим за толкова големи пред тази малка молитва.

Кардинал Йоахим Майснер

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар