Духовното богатство на Светата Броеница

Духовното богатство на Светата Броеница
Йоан-Павел ІІ
Броеницата на Дева Мария
(ROSARIUM VIRGINIS MARIAE)
(Гл. 29-38)

СЪОБЩАВАНЕ НА ТАЙНАТА

29. Съобщаването на названието на тайната и, ако е възможно, едновременното показване на съответна икона може да се сравни с вдигането на завеса от сцената, върху която трябва да се съсредоточи вниманието. Думите насочват въображението и душата към назования епизод – един от моментите в живота на Христос. В духовната традиция на Църквата почитането на иконите и различните форми на набожност, в които има много елементи, въздействащи на сетивните органи, а също и начинът на молитва, предложен от Св. Игнаций Лойола в „Духовни упражнения”, се опират на силата на зрението и представата (compositio loci), за да помогнат на душата да се съсредоточи по-дълбоко върху тази или онази тайна. Нещо повече, това съответства на самата логика на Въплъщението: Бог е пожелал да приеме в Исус образа на човек. Именно благодарение на Неговата телесна природа можем да се докоснем до тайната на Неговата Божественост.

На необходимостта от конкретизация отговаря също произнасянето на названието на тайните по време на моленето на Броеницата. Безусловно, тайните не заменят Евангелието, дори нещо повече, някои от тях не са отразени на страниците на Новия Завет. Броеницата не заменя lectio divina, напротив, тя го предполага и развива. Размишлението над тайните на Броеницата, дори и допълнена от светлите тайни, се ограничава до основните епизоди от живота на Христос, затова от тях душата лесно може да се обърне към Евангелието, особено когато Броеницата се моли по време на продължителни духовни упражнения.

СЛУШАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО

30. За да се опре размишлението на Библията и за да е по-задълбочено, е полезно, след обявяването на тайната да се прочете съответстващ на нея откъс от Писанието, повече или по-малко обширен според обстоятелствата. Никакви други думи не принасят такава полза както Боговдъхновеното Слово. То трябва да бъде слушано и да се помни, че това е Словото Божие, което ми се дава днес.

Разбирано по такъв начин, то се вписва в методологията на моленето на Броеницата и, за разлика от обикновеното припомняне на някоя вече добре усвоена информация, не предизвиква скука. Не, не става дума за това, в паметта да изплува някаква информация, а за това, да се предостави „говоренето” на Бога. По време на тържествените молитви в общността четенето на Словото може да бъде допълнено от кратки коментари.

МЪЛЧАНИЕТО

31. Мълчанието осигурява слушане и размишление. Полезно е, преди да се започне моленето на глас, след като бъде обявено названието на тайната и се прочете Словото, да се помълчи известно време, за да се постигне съсредоточаване върху съзерцаваната тайна. Да откриеш за себе си ценността на мълчанието – ето каква е тайната на практиката на съзерцанието и размишлението. Един от недостатъците на обществата с високоразвити технологии и масмедии е фактът, че става все по-трудно да се опази мълчанието. Както по време на Литургия е необходимо да се пази тишина, така и по време на молене на Броеницата, щом се изслуша Божието Слово, трябва да се направи кратка пауза и да се даде възможност на душата да се съсредоточи върху съдържанието на обявената тайна.

„ОТЧЕ НАШ”

32. Естествено е, след изслушване на Словото и съсредоточаване върху тайната, душата да се възнесе към Отца. С всяка от Своите тайни Исус непременно ни води към Отец, към Който Самият Той непрекъснато се обръща, тъй като почива в Неговите „недра” (ср. Ин 1, 18). Той иска да ни въведе в близостта с Отца, за да призоваваме заедно с Него: „Авва, Отче” (Рим 8, 15; Гал 4, 6). Благодарение на връзката с Отца, Той ни превръща в Свои братя и събратя помежду ни, изпращайки ни Светия Дух, Който е и Негов, и на Отца. По такъв начин молитвата „Отче наш”, залегнала в основата на христологическо-богородичната медитация, осъществяваща се чрез повторението на молитвата „Радвай се”, с размишлението над тайната предава опита на Църквата, дори и вярващият да се моли сам.

ДЕСЕТОКРАТНОТО ПОВТОРЕНИЕ НА „РАДВАЙ СЕ, БЛАГОДАТНА МАРИЯ”

33. Това е основният елемент на Броеницата, който я превръща в богородична молитва в пълния смисъл на тази дума. Но именно в светлината на правилно разбираните думи на молитвата „Радвай се” се открива с пълна яснота, че богородичният характер на Броеницата не само не се противопоставя на христологическия, а напротив, подчертава го и го изтъква. Първата част на молитвата „Радвай се” се състои от думите на архангел Гавраил и на Св.Елисавета, които се обръщат към Богородица. Всъщност тя представлява съзерцание на преклонението пред великата тайна, въплътила се в Девата от Назарет. Може да се каже, че тази първа част изразява възхищението на Небесата и земята и, в известен смисъл, показва възхищението на Самия Бог, съзерцаващ Своя шедьовър – въплъщението на Сина в девствената утроба на Мария – радостно, както е казано в книгата Битие (вж. Бит 1, 31), с този първоначален „pathos, с който Бог е гледал в зората на сътворението делото на Своите ръце” (Йоан-Павел ІІ. Послание към дейците на изкуството – 4 април 1999 г.) 1: AAS 91 (1999), 1155], Задълбочаването в молитвата „Радвай се”, докато се моли Броеницата, ни потапя в потока от чувства, предизвикани от възхищението на Бога: ликуване, учудване, признаване на най-великото чудо в историята. То е изпълнението на пророчеството над Мария: „Отсега ще ме облажават всички родове” (Лк 1,48).

Името на Исус е сърцевината на молитвата „Радвай се” и своеобразен раздел между нейната първа и втора част. Понякога, когато вярващият се моли бързешком, от вниманието му се изплъзва тази граница, а заедно с нея и връзката с тайната на Христос, която съзерцава. Именно по акцента, който е необходимо да бъде поставен върху Името на Исус и Неговата тайна, се отличава изразителното и плодотворно молене на Броеницата. Павел VІ припомня в Апостолическото писмо „Marialis cultus“ разпространения на много места обичай, да се присъединява определен рефрен, свързан с тайната, която се съзерцава, за да се подчертае Името на Исус [вж.. п. 46: AAS 66 (1974),155. Тази практика получи неотдавна високо одобрение от Конгрегацията за Богослужение и Тайнствата в "Direttorio su pieta' popolare e liturgia Principi e orientamenti" (17 декабря 2001 г.), 201, Citta' del Vaticano, 2002, p.165]. Прибягването към този обичай, особено при общата молитва, е похвално. В него намира израз христологичната вяра, отправена към различни моменти от живота на Изкупителя. Това е изповядване на вярата и едновременно помощ при размишлението, благодарение на което е по-лесно да се възприеме и преживее тайната на Христос, докато се моли молитвата „Радвай се”. Да се повтаря името на Исус – единственото Име, в Което ни е дадено да се надяваме на спасението (ср. Деян 4, 12) – заедно с името на Пресветата Божия Майка и сякаш Тя ни Го подсказва – ето го пътя на подражанието, чиято цел е колкото може по-дълбоко да ни потопи в живота на Христос.

От особената връзка с Христос, направила от Мария Богородица (Теотокос), произтича силата на призива, с който се обръщаме към Нея във втората част на молитвата, поверявайки на Майчиното И застъпничество своя живот и своята смърт.

„СЛАВА”

34. Славословието на Пресветата Троица е цел на християнското съзерцание. Христос е истинският Път, Който в Светия Дух ни води към Отца. Изминавайки този път до края, непременно се оказваме пред тайната на Трите Божествени Лица, на които сме длъжни да отдаваме слава, поклонение и благодарност. Важно е молитвата „Слава”, кулминацията на съзерцанието, да бъде особено подчертана при моленето на Броеницата. По време на богослужението пред народа тя може да се пее, за да се изтъкне този неотменяем и отличителен елемент на всяка християнска молитва.

Според това, доколко над тайните се размишлява съсредоточено, задълбочено и оживено – от едно „Радвай се” към следващото – с любов към Христос и Мария, прославянето на Пресветата Троица след измолването на всяка десятка няма да се свежда до набързо изговаряне, а ще придобие съзерцателен оттенък, ще въздигне душата към висотата на Рая и ще и даде възможност да преживее в някаква степен изпитаното на Тавор предвкусване на бъдещото съзерцание: „Добре ни е да бъдем тук” (Лк 9, 33).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪЗГЛАСИ

35. Според установената навсякъде практика за молене на Броеницата, след славословието на Пресветата Троица следват кратки молитви в зависимост от местните обичаи. Без да се омаловажава ни най-малко тяхната роля, бих искал да подчертая, че съзерцанието ще бъде още по-плодотворно, ако не се забравя след всяка тайна молитвата за получаване на особените благодати от размишлението над нея. По такъв начин ще стане по-забележима връзката на Броеницата с християнския живот. Към това насочва една прекрасна литургическа молитва, която ни приканва да измолим способността, като размишляваме над тайните на Броеницата „да подражаваме на онова, което те съдържат и да придобием онова, което обещават…” “ ["...concede, quaesumus, ut haec mysteria sacratissimo beatae Mariae Virginis Rosario recolentes, et imitemur quod continent, et quod promittunt assequamur", Missale Romanum 1960, In festo B. M. Virginis a Rosario] .

Заключителната молитва може да има различни форми. Затова Броеницата толкова много се вписва в различните духовни традиции и християнски общности. В тази връзка е необходимо с подобаващо пастирско благоразумие да се поддържат най-добрите практики, разпространени в центровете и светилищата, посветени на Богородица, където се обръща особено внимание на Броеницата, така че Божият народ да може да цени истинското духовно богатство и да получи от него храна за своето съзерцание.

МЪНИСТАТА

36. Мънистата са традиционният атрибут на Броеницата. За този, който подхожда повърхностно към Нея, това е всичко на всичко предмет, който помага да не се сбърка броенето при моленето на „Радвай се”. Но на мънистата е присъщо и символическо значение, допринасящо за задълбочаване на съзерцанието. В тази връзка преди всичко трябва да се отбележи, че мънистата се доближават до кръста: с него започва и на него завършва молитвата. Животът и молитвата на вярващите са събрани в Христос. Всичко произлиза от Него, всичко се стреми към Него, всичко чрез Него, в Светия Дух, води към Отца.

Като помага за отброяването и отмерването на молитвата, мънистеният шнур напомня за непрекъснатото съзерцание и християнското съвършенство. Блажени Бартоло Лонго го сравнявал с верига, привързваща ни към Бога. Безусловно, мънистеният шнур е верига, но сладка; точно такава се явява връзката на човека с Бога, Който е Отец. Това е и веригата на „синовност”, която ни свързва с Мария, „рабинята Господня” (ср. Лк 1,38) и, накрая, със Самия Христос, Който, въпреки че е Бог, е станал „роб” от любов към нас. (ср. Флп 2, 7). Разглеждането на символиката на мънистата в по-голяма широта позволява да се каже, че те характеризират нашите братски взаимоотношения, напомнят за връзката в общността и братството, което свързва всички ни в Христос.

НАЧАЛО И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

37. В съвременните условия на Църквата е прието Броеницата да се моли по различни начини. На някои места тази молитва обикновено започва със следните думи от Псалм 70(69): „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш”, за да могат молещите се да осъзнаят по-дълбоко своята тленност. Други общности започват Броеницата с Веруюто, като поставят своето съзерцание на основата на вярата. Тези, както и други подобни начини на молене са напълно допустими, доколкото те насочват душата към съзерцание. Моленето на Броеницата като правило завършва с молитва за намеренията на Папата – по този начин погледът на молещия се обхваща широката панорама от потребности на Църквата. За да се насочи вниманието към значението, което има Броеницата за цялата Църква, Последната винаги щедро е раздавала индулгенции на тези, които молят Броеницата с правилното намерение.

Моленето на Броеницата по такъв начин действително се оказва духовен път, на който стои Мария като Майка, Наставница, Предводителка и Която закриля вярващия със своето могъщо застъпничество. Няма нищо чудно тогава, когато в края на молитвата душата, усетила чрез нея дълбоко в сърцето си майчинството на Мария, изпитва необходимост да отдаде слава на Пресветата Дева с прекрасната молитва „Salve Regina“ или с Лоретанските литании. Броеницата увенчава вътрешния път, довел вярващия до живо общение с тайната на Христос и Неговата Пресвета Майка.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

38.Броеницата може да бъде молена всеки ден цялостно и има хора, заслужаващи похвала, които правят това. По този начин молитвата изпълва деня на тези, които прекарват живота си в съзерцание; Тя придружава болни и възрастни хора, които разполагат с повече време. Очевидно е обаче от друга страна, особено във връзка с въвеждането на светлите тайни, че много хора не могат да молят на ден повече от една част от Броеницата, като спазват при това определеното за седмицата разписание. Благодарение на такова разпределение на молитвите всеки ден приема различна духовна багра, подобно на „смяната на цвета” на Литургията в различните периоди на Литургичната година.

Съобразно общоприетата практика, понеделник и четвъртък са посветени на радостните тайни, вторник и петък – на скръбните, сряда, събота и неделя – на славните. Къде тогава да бъдат поставени светлите тайни? Вземайки под внимание това, че славните тайни се молят и в събота, и в неделя, при което събота е денят, посветен от древността на Пресвета Богородица, е целесъобразно в този ден да се размишлява за втори път през седмицата върху радостните тайни, в които най-силно се подчертава присъствието на Мария. По този начин четвъртък остава свободен за размишление над светлите тайни.

Това указание по никакъв начин не бива да ограничава свободата за индивидуалните и общите размишления; определени изменения могат да бъдат продиктувани поради духовни и пастирски съображения. Най-важното е те да бъдат съгласувани с литургичната практика. А още по-важно е, колкото може в по-голяма степен вярващите да разбират и да преживяват Броеницата като път на съзерцание. Благодарение на Броеницата, както и на Литургията, християнинът се стреми през седмицата към неделята, към деня на Христовото Възкресение. И това се превръща в път за следване на тайните на Христос, Който се явява в живота на Своите ученици като Господ на времената и на историята.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар