Думи за живот за февруари 2014 г.

Чисто сърце
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Мт 5:8)
Исус започва Своите проповеди на планината. Пред Тивериадското езеро на един хълм в околностите на Капернаум, седнал, както са правели учителите, Исус възвестява на тълпата човека на блаженствата. Много пъти в Стария Завет е звучала думата „блажен”, т.е. възхвалата на онзи, който изпълнява по най-различни начини Божието Слово.
В блаженствата на Исус отчасти отеквали онези, които последователите Му вече познавали. Но за първи път тези, които са го следвали, чули, че чистите по сърце не само, както се пее в Псалма, са достойни да се качат на Господния връх , но направо могат да видят Бога. Коя е, следователно, онази чистота, така възвишена, че заслужава толкова много? Исус ще я обяснява много пъти по време на Своите проповеди. Нека се постараем да Го следваме, за да се докоснем до извора на истинската чистота.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
Преди всичко, според Исус, съществува едно висше средство за пречистване: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал” . Не толкова ритуалните практики пречистват душата, колкото Неговото слово. Словото на Исус не е като човешкото слово. В него присъства Исус, присъства в Евхаристията. Чрез него Христос влиза в нас и ако Го оставяме да действа, ни прави свободни от греха и чисти по сърце.
Следователно, чистотата е плод на живяното Слово, на всички онези думи на Исус, които ни освобождават от т.нар. привързаности, в които изпадаме, ако сърцата ни не са насочени към Бога и към Неговите поучения. Привързаностите могат да се отнасят до нещата, създанията, нас самите. Но ако сърцето ни е насочено към Бог, всичко останало отпада.
За да успеем в това, може да ни е от полза да кажем през деня на Исус, на Бог, думите от Псалма: „Ти Си, Господи, единственото мое благо!” . Нека се опитваме да го повтаряме често и най-вече когато различните привързаности биха искали да увлекат сърцето ни към образи, чувства и страсти, които могат да замъглят виждането на доброто и да прекършат свободата ни.
Дали да гледаме някои рекламни афиши, да следим някои телевизионни програми? Не, нека Му кажем: „Ти Си, Господи, единственото мое благо” и това ще бъде първата крачка, която ще ни помогне да излезем от нас самите, да засвидетелстваме отново любовта си към Бог. Така ще достигнем до чистотата.
Усещаме ли понякога, че някой човек или дейност се намесват като препятствие между нас и Бог и развалят отношението ни с Него? Това е моментът да Му повторим: „Ти Си, Господи, единственото мое благо”. Това ще ни помогне да прочистим нашите намерения и да намерим отново вътрешната свобода.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
Живяното Слово ни прави свободни и чисти, защото е любов. То е любовта, която пречиства със своя божествен огън нашите намерения и всичко, което носим в душите си, защото „сърцето” за Библията е най-дълбокият център на разума и волята.
Но има любов, която Исус ни оставя като заповед и която ни позволява да живеем това блаженство. Това е взаимната любов: когато всеки е готов да даде живота си за другите по примера на Исус. Тя създава едно течение, размяна, атмосфера, чиято доминираща черта е точно прозрачността, чистотата, заради присъствието на Бог, Който само може да създава в нас едно чисто сърце . Да живеем взаимната любов, за да действа Словото със своите ефекти на пречистване и осветяване.
Изолираният човек е неспособен да се противопоставя дълго време на изкушенията на света, докато във взаимната любов открива едно здраво обкръжение, способно да закриля неговата чистота и истинското му християнско съществуване.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
Това е плодът на тази чистота, винаги постигана отново: да може да се „види” Бог, т.е. да разбираме Неговата намеса в нашия живот и в историята, да чуваме Неговия глас в сърцето си, да улавяме Неговото присъствие там, където Го има: в бедните, в Евхаристията, в Словото Му, в братското общение, в Църквата.
Това е предвкусване на присъствието на Бог, което започва още от този живот, „понеже с вяра ходим, не с виждане”, докато не ни се открие „лице с лице” за вечността.
Киара Лубик

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар