ПОСЛАНИЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА XXII-ия СВЕТОВЕН ДЕН НА БОЛНИТЕ 2014

Вяра и милосърдна любов : « И ние също трябва да дадем живота си за нашите братя » (1 Йн 3,16)

Скъпи братя и сестри,

1. Във връзка с XXII-ия Световен ден на болните, който през тази година има за тема Вяра и милосърдна любов: с мотото «И ние също трябва да дадем живота си за нашите братя» (1 Йн 3,16), аз се обръщам специално към хората, които са болни и тези, които им дават подкрепа и грижа. Църквата вижда във вас, скъпи болни, специалното присъствие на страдащия Христос. Именно така: в непосредствена близост до нашето страдание, или още по-точно в нашето е Страданието на Исус, който понася заедно с нас бремето като ни разкрива смисъла в него. Когато Божият Син се изкачи върху кръста –Той унищожи самотата и страданието и така освети мрака. По този начин ние се оказахме пред тайната на Божията любов към нас, която ни дава надежда и смелост: надежда, защото в Божията любов нощта на болката се отваря и за пасхалната светлина; и смелост, за да се изправим пред всяко изпитание заедно с Него, единени с Него.
2. Божият Син стана човек не за да премахне болестта и страданието от човешкия живот, но за да ги понесе и да ги преобрази като им придаде ново измерение, защото те нямат повече последната дума. Напротив има я новият живот в пълнота; а те са преобразени, защото в единение с Христос от отрицателни могат да станат положителни. Исус е животът и заедно с Неговия Дух ние можем да Го следваме. Както Бог-Отец даде Неговия Син с любов, така и Синът се отдаде със същата любов, и ние също можем да обичаме другите както Бог ни обикна, като отдадем живота си за нашите братя. Вярата в Бог става доброта, вярата в разпнатия Христос става сила да обичаме чак до края, дори и нашите неприятели. Доказателството за истинска вяра в Христос е себеотдаването, разпространението на любовта към ближния, и то преди всичко към този, който не я оценява, към този който страда, към този който е отхвърлен.
3. По силата на Кръщението и Миропомазанието, ние сме призовани да се уподобим на Христос, на Добрия Самарянин за всички онези, които страдат. « По това ние познаваме Любовта: че Той отдаде живота Си за нас. И ние също трябва да отдадем живота си за нашите братя» (1 Йн 3,16). Когато ние се отнасяме ласкаво към тези, които се нуждаят от грижа, ние им носим надежда и усмивката на Бог сред противоречията на света. Когато безвъзмездната преданост стане стил в нашите отношения и действия, ние правим място в Сърцето на Христос и се изпълваме с топлина, като даваме нашия принос за приближаването на Царството Божие.
4. За да израснем в нежност, в съпричастна и взаимна милосърдна любов ние имаме християнския модел, към който трябва да обръщаме нашия поглед при всяка опасност. Това е Майката на Исус и наша Майка, която слуша гласа на Бог и е съпричастна към нуждите и затрудненията на Неговите чеда. Мария, движена от Божието милосърдие, което стана плът в нея, забрави за самата себе си и се завтече по пътя от Галилея към Юдея, за да отиде да помогне на братовчедка си Елисавета; на сватбата в Кана тя се застъпва пред своя Син, когато вижда че виното за тържеството е на привършване; тя скътава в сърцето си всичко, което е приживяла по време на поклонението на нейния живот, както и думите на старейшината Симеон, които й известиха, че меч ще прониже душата й, и твърдо остава в подножието на кръста на Исус. Тя знае как да измине този път, ето защо тя е Майка за всички болни и всички страдащи хора. Ние можем да прибегнем до нея с цялата увереност и със синовна преданост, тя със сигурност ще ни помогне и ще ни подкрепи и няма да ни изостави. Тя е Майка на Разпнатия Възкръснал: тя остава до нашия кръст и ни придружава по пътя към възкресението и живота в пълнота.
5. Свети Йоан, ученикът, който стоеше в подножието на кръста, заедно с Мария ни връща към изворите на вярата и милосърдната любов в Божието сърце, което «е любов» (1 Йн 4, 8.16) и ни припомня, че ние не можем да обичаме Бог, ако не обичаме нашите братя. Този който е под Кръста заедно с Мария ни учи да обичаме като Исус. Кръстът « е сигурността за вярната Божия любов към нас. Една толкова голяма любов, която прониква дори в нашите грехове и ги опращава, влиза в нашето страдание и ни дава сила да го понасем, но също така в смъртта, за да я победи и ни спаси … Кръста на Христос ни приканва също така да се оставим да ни обхване заразата на тази любов, той ни учи да се отнасяме винаги към другия с милосърдие и любов, но най-вече към този, който страда и се нуждае от помощ» (Кръстен път с младите, Рио де Жанейро, 26 юли 2013г.).
Аз поверявам този XXIIи Световен ден на Болните на застъпничеството на Мария, та да помогне на болните хора да живеят своето страдание в общение с Исус Христос както и да подкрепи тези, които полагат грижи за тях. На всички болни хора, на здравните работници и доброволците, аз давам от все сърце апостолическа благословия.

Ватикана, 6 декември 2013г.

Папа Франциск

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар