Завещание на свети Камило Лелис

Духовно завещание
На св. Камило де Лелис
25 май 1550 – 14 юли 1614

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин

Исус Мария

„Аз, Камило де Лелис, недостоен свещеник на моя Орден на слугите на болните – намирайки се в края на дните си , в недобро състояние на болест и слабост, що се отнася до тялото, но готов да платя вината, която трябва да плащам не само като член на орден и християнин, но и като истински католик – искам да използвам момента и целесъобразността на часа, който Бог ми е дал в милосърдието си, за да се подготвя и въоръжа да върша Неговата свята воля и да отпътувам в другия живот, щом така ще служа на Неговото Божествено Величие; поради това с цялата си воля завещавам, отдавам и обещавам себе си и всички мои неща в този свят, както следва.
Първо, предавам това мое тяло от пръст на същата пръст, от която то е произлязло, така че умирайки, частично да стори покаяние за греховете, които е направило поради своята чувственост и които душата е направила заради нея.
По същия начин предавам на демона, неправедния изкусител, всички грехове и наранявания, които съм направил срещу Бог и се разкайвам до дъното на душата си, че съм наранил Негово Божествено Величие и по-скоро бих искал да бъда мъртъв, отколкото да съм го наранил с най-малкия грях, както съм правил погрешно; и се стремя това разкаяние да е предимно заради Божията любов, а не от някакъв личен интерес или от страх; и ако не съм имал онази съвършена болка, подхождаща на греховете ми, съжалявам от дълбините на сърцето си и бих искал да я имам в това, което ми липсва, за да мога да се върна в благодатта на Бога, така че той да компенсира всичките ми грешки и всеки недостатък на съвършено разкаяние; и моля Бог да отмъсти за греховете ми на същите демони, които са ме изкушавали; и ако демонът ми внушава скрупули, че не съм се изповядвал добре, или че съм заслужил нито да ми бъдат простени греховете, нито да получа милост, то аз се надявам във всеки случай на Бог, че той със сигурност ще ми прости, дори и всичките ми изповеди да са били погрешни – което всъщност не знам – в очакването, че Бог може да ме спаси без тайнствата; и ако си спомня нещо от изповедта, ще се изповядам, а ако въпреки това не си спомня за нищо, се разкайвам от дъното на душата си и се надявам, че сигурно ще се спася – не чрез моята заслуга, който съм достоен за смърт, а чрез заслугата на Христовата кръв.
По същия начин оставям на света всичко нищожно, всички преходни неща, всички светски радости, всички празни надежди, цялото си имущество, всички приятели, всички роднини и всички чудатости; но съм удовлетворен и искам да стана едно с Божията воля за това да напусна света и копнея да заменя този земен живот със сигурността на Рая, тези преходни неща с вечните, светските радости с блаженството на Небето, празните надежди със сигурността на вечното спасение; като обаче се уповавам на Божието милосърдие, жадувам да заменя всичкото си имане за вечните блага, всички приятели с приятелството на светците, всички роднини с добротата на Ангелите и накрая, всички светски чудатости с истинското съзерцание на Божия лик; и се надявам да тръгна към неговото божествено милосърдие и със св. Йов ще кажа: „Аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите“ (Пс 26, 13).
Също така оставям на моята плът за краткото време, което още ще живея, всички болки , болести, мъки и каквото Бог иска да и изпрати, за да изкупи отчасти греховете си и не искам да живее или да избегне смъртта, освен ако това не се харесва на Бог; и заявявам да понеса всичко и да имам търпение във всяка несгода заради любовта на този, който поиска да умре на кръст за мен; и няма да понасям само липсата на апетит при хранене и лошия сън и злите думи, а искам също да слушам този, който ме ръководи заради Божията любов; и с търпение се стремя да понасям всяко горчиво лекарство, всяко болезнено лечение и всяка неприятност до самата агония на смъртта заради любовта на Исус, който изстрада далеч по-голяма за мен; ако бъда извън себе си (от болка, в безсъзнание) и изпитвам каквато и да е мъка и болка на тялото, се стремя да я понасям доброволно заради любовта на моя любим Исус; и се разкайвам за всичките си грехове, които може би съм направил, ако съм обичал себе си или плътта си по нереден начин; разкайвам се за това, което съм сторил на ближния си от омраза, обида и неправда; и моля за прошка когото по някакъв начин съм обидил или наранил и го моля за прошка; а на този, който ме е обидил или наранил по друг начин, прощавам от цялото си сърце и моля Бог и той да му прости и да му даде своята свята благодат, както жадувам да бъде сторено за мен от Негово Божествено Величие.
Също така оставям и предавам душата си и всяка една нейна сила на моя любим Исус и на неговата Пресвята Майка и на свети Архангел Михаил и на моя Ангел-Пазител по този начин: Оставям на моя Ангел-Пазител способността да си спомням, като оставам и се признавам задължен на Бог за всичко, което имам и за всичко, на което се надявам, тъй като всичко е пълно благоволение и негова благодат; и всичко, което е било или би било в мен, всичко това е било по Божия благодат, а не по моя заслуга; по-скоро моля Негово Божествено Величие да благоволи да не съди и преговаря за това, което ми изглежда, че е било добро дело, с оглед на това, че то би могло да е за мен повод за наказание, вместо за награда, както е казал Давид: „Не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Теб няма да се оправдае нито един от живите“ (Пс 142, 2). Щом Давид е казал това, какво да кажа аз, бедният грешник?
Въпреки това, Господи, на Теб се предавам изцяло и на Теб се принасям напълно, на Теб се давам, на Теб се надявам и Ти благодаря за толкова многото помощи, особено за многото тайнства и многото добри вдъхновения и и за многото дадени ми знаци на благоволение, особено за това, че Си ме облагодетелствал със закрилата на един наистина прекрасен Ангел, така че той да бди над мен и да ме закриля от всяка опасност за душата и тялото. А на Теб, мой свети Ангеле, още веднъж благодаря за толкова многото оказани ми благоволения; и аз Те моля сега, повече отвсякога, благоволи да ми дадеш кураж, помощ и сила, за да стигна на моята последна щастлива цел, за да имаш пред Бог славната победа за моята душа, за закрилата, която си ми оказвал през целия ми живот.
Също така предавам целия си разум на свети Архангел Михаил, като заявявам, че нямам намерение да водя с демона нито дискусии, нито диспути за нещата на вярата, а уверявам да вярвам твърдо във всичко това, в което вярва Светата Католическа Апостолическа Римска Майка Църква и във всичко това, което се съдържа във Веруюто с всички католически изложения, решения и определения, които са били направени от Светите Отци и от докторите и са били потвърдени от Светите Събори; и възнамерявам да живея и да умра в същата онази вяра, в която са живели, живеят и умират толкова много свети мъже и жени, като постоянно изповядвам да бъда войник на Исус Христос, Разпнатия; и ако демонът ме изкуши, то уверявам, че няма да се съглася с нито едно от неговите изкушения; и ако от любопитство на душата се поколебая или съглася, то уверявам в такъв случай още сега, че то е невалидно, и сега, когато съм в пълен разсъдък, го унищожавам и анулирам и не желая даденото съгласие да има някаква стойност; и Те моля, свети Архангеле Михаиле, да благоволиш да отговаряш вместо мен и да поемеш защитата на моята душа и на Божията слава, като прогониш злите духове в дълбините на ада.
Също така предавам волята си в ръцета на Мария, непорочната Майка на Всемогъщия Бог; и уверявам, че няма да поискам друго, освен това, което желае Царицата на Ангелите; и я правя моя закрилница и ходатайка и моля да благоволи заради милостта си да приеме този мой избор и да ме вземе под нейното покровителство и под нейната защита.
Накрая предавам на Исус Христос, Разпнатия, самия себе си напълно с душа и тяло и вярвам, че от чистата си доброта и милосърдие Той ще ме приеме (въпреки че може да съм недостоен да бъда приет от такова божествено Величие), както вече веднъж онзи добър баща прие своя блуден син и че ще ми прости, както прости на Магдалена и ще бъде благонамерен към мен, както беше към добрия разбойник, когато в края на живота си висеше на кръста; също така той ще приеме душата ми при тази моя последна крачка, за да почива тя вечно с Отца и Светия Дух; и в знак на свидетелство за това мое последно завещание и моята воля и моята самопожертвователност призовавам долупосочените свидетели, които не само моля да ми помагат и защитават с молитвите си от изкушенията на демона при моя преход отвъд и в моята битка със смъртта, но и след смъртта ми. Амин.

Закрилниците: Блажената Дева, свети Архангел Михаил, моят свят Ангел-Пазител, свети Карл (Боромей), света Мария Магдалена и всички други светци, особено основателите на ордени.

Аз, о. Франческо Антонио Буцела, бях свидетел
Аз, о. Дзо. Батта Гаргано, бях свидетел
Аз, о. Аниело Карпентиере, бях свидетел
Аз, о. Матео Моруело, бях свидетел
Аз, о. Феранте де Мартино, бях свидетел.
Аз, о. Лоренцо, бях свидетел.
Аз, о. Джакомо Анело Манчино, предстоятел и изповедник на о. Камило, заявявам и признавам с недостойнство, че съм направил изказаните изявления на посочения о. Камило, който потвърди всичко с голямо внимание с думи и външни знаци.

В Рим, на 12 юли от 1614-та година на нашето спасение. На осмия ден след Петдесетница тези заявления и това духовно завещание бяха направени във вида, който се вижда тук.

Подпис на св. Камило де Лелис върху документ от 17 август 1581 г.

„Аз, Камило де Лелис, потвърждавам горенаписаното.“

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар