IV ПОКЛОННИЧЕСТВО ПЕША МАЛКО ТЪРНОВО – СОЗОПОЛ 2014

МАТЕРИАЛИ ЗА ДУХОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ

„Отворете вратите за Христос!“

„И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.” (Лк 1, 39-40)
Маршрутът на нашето поклонение започва в Малко Търново, в светилището на Дева Мария от Ченстохова – Покровителка на единство на християните и води през
дивите и живописни области на Странджа до Созопол, където са намерени мощите на Св. Йоан Кръстител. Този път неминуемо ни припомня за пътуването на младата Мария, която носейки в утробата си Христос, отиде в планините, за да подкрепи по-голямата си братовчедка, Елисавета. Първият знак, че сме срещнали Исус, първият знак, че Бог е близо, е именно тръгването на път. След тази среща нищо вече не може да остане както преди. Срещата с Бог носи със себе си радикална промяна. Такъв беше животът на Мария, Йосиф, Елисавета, Захария, Йоан Кръстител – покровителите на всички поредни дни от нашето пътуване.
Мотото и темата на тазгодишното поклонение е призивът на св. Йоан Павел II, огласен от него веднага след избирането му за папа: „Отворете вратите за Христос“ (ит. „Aprite le porte a Cristo”). Всеки ден ще размишляваме за това как да отворим нашия живот, нашия свят за Христос. В нашата дискусия, ще се съсредоточим върху това, което ни води към срещата с Исус: молитвата, четенето на Божието Слово, участието в Божествената литургия и Божиите тайнства и в края на краищата срещата с другия човек.
Ще задълбочаваме нашите ежедневни размишения чрез четене на кратки пасажи от Евангелието – бележки от срещата между Бога и човека. Преживяванията на библейските герои не са много по-различни от преживяванията на съвременния човек. Надеждата, любовта, желанието за изцеление, викът за справедливост – те доведоха до срещата с Исус бащата на епилептика, жената с кръвоизлив, парализирания … Благодарение на техните истории, можем да видим, че отварянето на вратите за Христос, се състои в това да открием, че не сме самодостатъчни. За да живеем пълноценно, ние се нуждаем от Бога.

Сестро и Брате,
най-сърдечно ви каним да участвате в нашето духовно поклонничество чрез ежедневни размишления над предложените от нас текстове, но най-вече чрез личната си молитва (Броеница към Дева Мария, броеница на Божието Милосърдие, Литургия на часовете, както и всяка друга молитва) в нашите общи и във вашите лични намерения.

Подкрепяй ни с молитва, ние също ще помним за теб в молитвите си!

Насърчаваме ви да ни изпращате чрез SMS на тел: 0988830092 вашите кратко формулирани намерения, за които ще се молим всеки ден по време на молитвата с Броеницата към Дева Мария.

Ето, стоя пред вратата и хлопам:
ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата,
ще вляза при него и ще вечерям с него,
и той с Мене.
Oткровение 3,20

William Hunt, Светлината на света

ПЪРВИ ДЕН
2 септември (вторник)
МАРШРУТ: Малко Търново – Стоилово – Заберново
ПОКРОВИТЕЛ НА ДЕНЯ: Пресвета Богородица
НАМЕРЕНИЕ НА ДЕНЯ: за единство между християните
ТЕМА НА ДЕНЯ: Първо извикай! – молитва…
ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ:
- колко време посвещаваш за молитва в продължение на деня?
- какво ми помага да се моля?
- усещам ли последиците от молитвата в моя живот ?

ОТКЪС ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ
Mk 9,14-26
„ Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.”

От тримата евангелисти, които описват изцелението на епилептика само Mарко фокусира вниманието си върху вярата на бащата на болното момче. При евангелистите Матей и Лука тази история е по-накратко описана и за вяра се споменава по-скоро в контекста на Христовите ученици. Именно Евангелието на св. Марко ни представя невероятния диалог между бащата на момчето и Исус. Бащата първоначално е просто човек, който търси помощ за детето си. Той отива при учениците на Исус и когато те не успяват да се излекуват момчето, се обръща към техния учител. С това би могъл да завърши дейността си, би изглеждало съвсем естествено. Какво друго можеше да направи, освен да доведе сина си при хора, които могат да му помогнат? Но все пак по време на разговора с Исус, му се случва нещо специално. Бащата на епилептика не проси само за здравето на сина си. Той моли за вяра за себе си. От пасивен наблюдател на събитията, който очаква чудо, се превръща в техен участник. Неговата молбата става молитва.
Понякога ние се поддаваме на изкушението да бъдем пасивни наблюдатели на събитията. Струва ни се, че сме изиграли своята роля и че сега е време за другите. И точно тогава Бог се появява с въпроса за нашата ангажираност, който е просто въпрос на вяра. Дали наистина вярваме, че реалността около нас може да се промени към по-добро, или извършваме просто празни ритуали за успокоение на съвестта? Въпросът на Исус прави така, че бащата на болното момче открива истината за себе си. Истината за неговата вяра и неверие. И истината, че Бог може да се справи с неверието му. Защото той не иска невъзможното от нас, не иска да се преструваме. Той знае, че ние често заставаме безпомощни пред Него, че възникват в нас съмнения. Но на Него му е достатъчно едно просто, искрено желание на сърцето – малка, но истинска стъпка в Неговата посока, за да може да действа в нас.

Кои неща, кои хората се нуждаят от моята ангажираност, от моята помощ?

Какво ми помага да преодолея съмненията във вярата?

„Възкръснали Христе, Ти ни приемаш с такова сърце, каквото имаме. Защо би трябвало да чакаме то да се промени, за да дойдем при Теб? Самият Ти променяш нашите сърца. Разпалваш огън от нашите тръни. И правиш така, че дори в нашите рани разцъфтява цветето на пустинята, цветето на радостта.“

Брат Роже от Тезе

ВТОРИ ДЕН
3 септември (сряда)
МАРШРУТ: Заберново – Визица – Писменово
ПОКРОВИТЕЛ НА ДЕНЯ: св. Йосиф
НАМЕРЕНИЕ НА ДЕНЯ: за семействата в България и Полша
ТЕМА НА ДЕНЯ: Слушането преобразява – Слово Божие…
ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ:
- колко често отварям Светото Писание?
- умея ли да медитирам над Божието Слово?
- приемам ли Библията като слово от Бога – за Него, за мен, за света?
- какво променя Божието Слово в моя живот ?

ОТКЪС ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ
Mk 5,25-34

„ Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.”

Какво толкова е чула за Исус, жената страдаща от кръвотечение, щом като решава да се приближи към Него? Какви думи я накараха да вярва, че точно Той може да й помогне? Та нали надеждите в различни лечители в продължение на 12 години пропаднаха. Как стана така, че въпреки толкова много разочарования, тя реши да се довери отново? Какво имаше в Исус, в историите, разказвани за него от другите, че тя смяташе, че само допира до дрехата Му може да бъде изцерителен? Дали Исус не беше за нея просто още един начин за опит за излизане от болестта? На такова мнение противоречат думите, казани от самата нея с пълна сигурност: „Ако само се докосна до дрехата Му, ще оздравея “ В тези думи се съдържа надежда и дълбока вяра, убеденост, че Исус наистина може да промени живота й. Този зов, който е роден от вярата, носи незабавен отговор от Бога. Не е било необходимо жената да говори с Исус, да Го умолява – достатъчно е било едно докосване. Защото Исус наистина има силата да промени живота ни , да ни освободи от нашите ограничения. Кръвотечението, от което страда жената, я унищожава не само физически. Според закона (Левит 15:19 – 30) жена с кръвотечение по принцип, е била изключена от нормалния, ежедневния живот – това било смятано за нечисто. Едно нейно докосването или докосване на мястото, където е седяла, правело човека нечист. Исус не се страхува от нейното докосване. Публично признава за него, пред очите на тълпата разговаря с жената, въпреки че по този начин нарушава еврейските обичаи. Тази среща на жената, страдаща от кръвоизлив с Исус ни показва, че вярата отваря пред човека съвсем нова реалност. Тя ни дава сила за преодоляване на стереотипите, куража да прекрачваме отвъд утъпкания път .

Какво искам от Исус? Защо се опитвам да дойдa при Него?

Какво прави трудно за мен да оставам в близост с Бог? Как да се справя с тези трудности?

„Възкръснали Исусе, Ти виждаш, че понякога съм загубен като някой чужд на земята. Едно желание изпълва душата ми и това е очакването на Твоето присъствие. Сърцето няма да постигне мир, докато не повери на Тебе, о Христе, това, което не му позволява да се доближи до Теб.“

Брат Роже от Тезе

ТРЕТИ ДЕН
4 септември (четвъртък)
МАРШРУТ: Писменово – Приморско – Аркутино
ПОКРОВИТЕЛ НА ДЕНЯ: св. Елсавета и св. Захарий
НАМЕРЕНИЕ НА ДЕНЯ: за деллото на новата евангелизация в България и Полша
ТЕМА НА ДЕНЯ: Заедно можем повече – мистерията на Църквата…
ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ:
- какво чувствам когато излизам от св. литургия?
- какво мога да направя за да преживявам по-добре св. литургия?
- приемам ли редовно светите тайнства? Вярвам ли, че са знаци на Божията благодат?
- приемам ли тайнството на покаянието? Уповавам ли се на Божието милосърдие?
- приемам ли с вяра Пресветото Причастие? Какви са последиците от приемането на Евхаристията в моя живот ?

ОТКЪС ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ
Mk 2,1-12
„ След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.„

Исус по време на първия си престой в Капернаум изцели мнозина болни (Mk 1,32-38). Поради това, не ни учудват тълпите, които се събраха около Него по време на второто Му посещение в града. Това, което ни изненадва е предприемчивостта и упоритостта на хората, които решиха да заведат паралитика при Исус. Струва си да се спрем над това. Над това трепване на сърцето, което насърчава здравите жители на Капернаум да помислят за някой слаб и болен. Защото всъщност от обикновения импулс на сърцето започва всичко. Първо трябва да забележа, че е в непосредствена близост до мен, някой страда и след това да повярвам, че Исус от Назарет може да излекува този човек. За пореден път Евангелието показва, че вярата е свързана с действеност. Тя не е единствено пасивно очакване на чудо. Това е ценност, която преобразява цялата ни действителност. Вярата ни подтиква към действие. В този смисъл, ученикът на Христос никога не е безработен. Вярата освобождава в нас чувствителност към други хора. Благодарение на нея, ще можем да запазим упование в Бога там, където другите губят надежда. Тя ни позволява да видим отвъд, да преодолеем предразсъдъците и да чертаем нови пътища. Приятелите на паралитика очертават един такъв път по много изключителен начин. Не се уплашиха от тълпата нито от стените. Те не казаха : това е невъзможно. Те измислиха нещо специално за може изцерението да се осъществи. Всеки вярващ в определен смисъл е призван да изобретява такава “ специални неща “ в едно много обикновено ежедневие. Само, че въпросът е, до колко ние вярваме, че си струва усилието да премахваме различни видове покриви в живота си?

Паралитика е бил донесен от приятели: Кои са хората, които са ме „носили” във вярата, които със своята вяра са ме завели да се срещна с Бог?

Исус каза на паралитика: “ Стани, вдигни постелката си и ходи!“ Как да разбирам тези думи в сегашната ми ситуация?

„Исусе, наша радост, със своето непрестанно присъствие ни подтикваш да даряваме живота си. Дори и когато Те забравяме, любовта Ти продължава. И ни изпращаш Светия Дух. “

Брат Роже от Тезе

ТРЕТИ ДЕН
4 септември (четвъртък)
МАРШРУТ: Аркутино – Созопол
ПОКРОВИТЕЛ НА ДЕНЯ: св. Йоан Предтеча
НАМЕРЕНИЕ НА ДЕНЯ: за мир в Украйна и на Близкия изток
ТЕМА НА ДЕНЯ: „Всичко, което сте направили на Мене” – Христос в другия човек…
ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ:
- умея ли да виждам Христос в другия човек?
- в състояние ли съм да правя безкористни жестове на любов?
- мога ли да обичам хора, които не ми допадат, или ми пречат, или са ми „врагове”? Съумявам ли да прощавам?

ОТКЪС ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО ЗА МЕДИТАЦИЯ
Й 20,1-10
„ В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.Тогава учениците се върнаха пак у тях си.”
В музея Орсе в Париж, може да се види картината на Йожен Бурнан : „Учениците Петър и Йоан тичат към гробницата в утрото на Възкресението. “ Дългото заглавие дори на половината не отразява емоционалния заряд, съдържащ се в творбата на художника. Петър и Йоан са изобразени в движение, почти бягащи. Лицата им, очите, ръцете, цялата фигура изразяват едно желание: възможно най-бързо да видят какво се е случило. Дали това, което каза Мария Магдалена е истина? Какво означават нейните думите? Зрителят едва ли не има чувството, че чете мислите на апостолите, че чува как си припомнят думите на Исус за възкресението и се чудят дали това е наистина възможно. Тази живописна визия на Великденската сутрин, това увисване между вяра и неверие, страх и радост, ни говори много за човешкия отговор на възкресението. Защото вестта за него не е лесна. Защото възкресението на Исус промени всичко в живота на апостолите, понеже приемането на възкресението на Исус променя всичко в живота ни. Учителят от Назарет престава да бъде единствено пътуващ проповедник и чудотворец, само благороден мислител, чиято философска система може да се приеме или отхвърли, без сериозни последици. Вярата във възкресението има своите последствия. Позволява да градим живота си на нещо много по-голямо и по-трайно от нас самите, от нашите очаквания и възможности. Във възкресението получаваме гаранция, че живота ни с Евангелието има смисъл, че крайната победа не е на смъртта, злото и страданието. Преди всичко вярата във възкресението ни кара да вярваме , че сме ценни, че заслужаваме любов. Защо? Защото вярвайки във възкресението ние вярваме в Божията любов към човека.

Кой е за мен възкръсналия Исус? Къде и как се срещам с Него в ежедневието?

„Боже, любов по-голяма от всяка друга любов, Ти идваш за да можеш в разкопаната земята на живота ни да вложиш упование и вяра. Вярата – в началото малко семе – може да стане една от най-сияещите евангелски истини. Тя укрепва неизчерпаемата добротата на човешкото сърце.”

Брат Роже от Тезе

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар