1.1. Следите на блажените

„Дахау е най-голямото гробище на мъченици и свещеници в света.“
- Отец Рихард Шнайдер, преживял ужасите на концлагера Дахау

Следите на блажените

При обиколката на концентрационния лагер Дахау, превърнат в монумент, на много места можем да си припомним за случилото се тук преди около 70 години. В този лагер хората преживявали неописуем ужас, мнозина загинали.
Обиколка на възпоменателното място може да се направи и от гледна точка на общността на духовниците, които преживявали времето в лагера с очите на вярата. Те изпитвали Божието присъствие в страдащия другар, но също така и в тайнствата, в Евхаристията, изповедта и тайнството на болните.
Можем да преминем по техните пътища на страдание, молитва и душепастирска грижа и на местата, където ги е настигнала смъртта, да си спомним за тхното мъченичество.

„На първо място възвестяваме, че това място е свято… Тук са измъчвани и са намерили смъртта си изповядващите вярата си в Христос. Вярваме, че те са били мъченици за Бога. Това място напомня за катакомбите и колизеума в Рим. Тук са се изпълнили думите на Исус: ако някой иска да ми служи, нека ме следва. Тук е било мястото за героична победа над злото с добро: на бездната от зло с мощта на доброто; на ужасната картина на омразата с безкрайността на любовта. Тук е било място за вътрешна молитва… Тук тайно са се провеждали евхаристични тържества и е възвестявано Божието Слово, дори с цената на кървави побои…“

- (из проповед на епископ Казимир Майдански, оцелял в лагера като семинарист, произнесена на 27.06.1989 г. в Дахау)

В края на 1940 г. нацистите събрали в Дахау свещеници от различни лагери и ги разпределили в бараки 26, 28 и 30. През януари 1941 г. в блок 26 бил създаден параклис – за много от духовниците това било доказателство, че молитвите им са чути, както и за Божията мощ.

„Бог беше разпънал шатрата си в Дахау.“

- О. Юст

През септември 1941 г. свещениците – германци били изолирани от другите в блок 26. В блокове 28 и 30 имало свещеници от различни националности, най-вече поляци. От този момент само свещеници от Германия можели да посещават параклиса.
В него те отслужвали всеки ден Светата Литургия, откъдето черпели сила и вървели с Христос по своя Кръстен път, отдавайки жертвата си на Бог. Олтарът се намирал приблизително на мястото, където днес е поставен камъкът с надпис „26“. Тук свещениците се молели пред тавернакула и поверявали на Бог страданието на света в лагера и извън него. В този лагер на безбожието Исус Христос присъствал сакраментално и бил голяма утеха за всички.

„Земята на Дахау носи проклятието на една брутална жестокост и нейните безбройни престъпления. Всяка педя земя там е пропита с кръв, запечатана с трупове. Но това не е всичко, това е само мрачната страна на нощта. Параклисът със Светата Евхаристия и Светата олтарна жертва – 2700 свещеници, най-големият „манастир“ в света – един план за унищожение, изместен от Божията ръка… Над нашия лагер цареше особено провидение – също като светлия ден. Божията бащина ръка беше разпростряна едновременно видимо и осезаемо над това място – светилище Дахау!“

- О. Йоханес Мария Ленц, оцелял в лагера Дахау

Утринната литургия била извор на голяма сила. От тук Светото Причастие тайно било носено и на други затворници, особено на болните. В параклиса била и статуята на Дева Мария, която днес се пази в църквата на Кармила в Дахау . Свещениците, затворени в Дахау, я наричали Дева Мария от Дахау и я почитали като статуя в светилище.
От вътрешната страна на бараките от 26-ти до 30-ти номер, към крематориума, имало място, което не било много добре видимо за пазачите. Тук затворниците идвали, за да се срещат със свещениците в изолирания свещенически блок, да се изповядат, тайно да приемат Евхаристията, както и да обменят новини или да помолят за хляб.
Дахау извиква у нас благодарност към всички свещеници, които са страдали тук заради вярата си и са жертвали този кръст за Църквата.

„Бог иска да израснем в мизерията си до град на планината, да светим като светлина пред хората, така че те да славят заради нас Отца. Ние го знаем, въпреки че в нашата тъмница никой не може да ни потвърди, че много духовни приятели в цял свят гледат към Дахау и очакват спасение от Дахау. От нас зависи този затвор да се превърне в Божие училище за благодат, в което израстват нови будители и водачи към спасението.“

- О. Емил Шрамек, загинал в Дахау през 1942 г.

По главната улица на лагера свещениците се срещали с други затворени другари. На нея се водели духовни разговори и се изслушвали хиляди изповеди. По нея скришом бил носен Евхаристичният Исус на път за болницата, към работилниците и до другите места, на които вярващи имали възможност да се причастяват тайно. На тази улица свещениците се срещали, за да разговарят, да се помолят заедно с Броеницата или Кръстния път. На нея през 1945 г., при последната епидемия от тиф, отец Ленц всеки ден носел скришно Пресветото Тайнство, за да дава на всички болни и умиращи Евхаристичния благослов. По тази улица свещениците пренасяли тежките казани с храна от кухнята, която била в центъра на лагера, до отделните бараки. На нея и на плаца те вършели тежката работа по почистването на снега, в оскъдното си облекло и с примитивни инструменти.
Всяка сутрин и вечер или по друг повод духовниците трябвало да стоят часове наред на плаца. Те използвали това мъчително време за молитва, за да раздават благослов на другите затворници и на враговете и тайно да дават опрощение на другартие, които били убити.

„… Тук Той търпеше, беше бит, бесен, разстрелван и изгарян… Защото Той се идентифицираше с всички онези, станали жертва на нечовечността… Голгота беше така действителна и присъстваща в Дахау, както Дахау беше част от Голгота.“

- Епископ Хенгсбах при освещаването на параклиса „Смъртният страх на Христос“

Страданието им в деня на пристигането започвало в централаната стопанска сграда. Още с формалностите при влизането ги ругаели и биели.
В петте отделения на затворническата болница, в които се провеждали „медицински“ опити, страдали и били убити и много полски свещеници.
В бараките на тази болница лежали, страдали, молили се и били умъртвени с отровни инжекции блажените отец Алоис Андрицки, епископ Михал Козал и отец Титус Брандсма. Тук починал блаженият Георг Хефнер, както и блаженият Герхард Хиршфелдер, който тежко болен бил държан с часове под ледения душ, в резултат на което получил белодробно възпаление, причинило смъртта му. Тук в барака номер тринадесет страдал и бл. Карл Лайснер, като винаги държал под възглавницата си Пресветото Тайнство.
В бараките на изолатора за болни от тиф, в блоковете 21, 23, 25, 27, 29 и 30, от средата на февруари 1945 г. страдали над 30 свещеници, които доброволно пожелали да се грижат за умиращите от тиф болни и да ги придружават духовно. До април 1945 г. от тиф починали няколко свещеници – мъченици за любовта. Сред тях били Стефан Винценти Фрелиховски, о. Хилариус Янушевски , о. Енгелмар Унцайтиг и о. Рихард Хенкес.

В голямото страдание на болните и умиращите в този изолатор Христос присъствал чрез служението на свещениците, които с риск за живота си раздавали тайнствата, рискували и жертвали собствения си живот, за да помирят другарите си преди смъртта им с Бог и да ги подкрепят, тъй като за тях не било възможно да получат друга човешка помощ.
Телата на починалите и убитите били изгаряни в крематориума, а прахта била хвърляна в ями около сградата. Тук са и гробовете на повечето блажени и мъченици, редом с прахта на другите затворници, с които те страдали и за които се грижели.

„Ако кръвта на мъчениците е семето на новите християни, тогава в началото на третото хилядолетие с право можем да очакваме нов прилив на сила в Църквата, преди всичко там, където тя е страдала особено много заради вярата си и възвестяването на Евангелието.“

- Папа Бенедикт ХVІ

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва: 2. Духовен живот)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар