1.2. Духовен живот. Свидетелства на свещеници-бивши концлагеристи

„Божият Дух не може да бъде окован във вериги.“

(На снимката: Втората монстранца в концлагера, изработена от Антони Латоха, поляк, приел самоличността на полския свещеник Едмунд Миколайчак и доброволно, на негово място, затворен в Дахау.)

В Дахау свещениците живеели по думите на отец Шваке заедно като в „огромен манастир“, наброяващ хиляди души. Въпреки нечовешките условия и опасностите за живот те се стараели да живеят като свещеници. Всеки ден в параклиса отслужвали Светата Евхаристия и оставали в лична молитва пред тавернакула. Доколкото условията им позволявали, те служели в него през цялата църковна година и организирали възможно най-хубаво литургиите. Съставили свещенически хор и украсявали, колкото могли, параклиса. Литургията била голямата им радост. Там била статуята на Дева Мария, която днес се намира в Кармилския манастир „Свята кръв“, построен в Дахау. Днес статуята е известна като Дева Мария от Дахау и е почитана като изображение от светилище.

Доколкото позволявал графикът за принудителна работа, свещениците заедно обожавали Светото Причастие и молели Часослова. Те започвали и завършвали всеки ден в спалното помещение с молитва, благослов и точки за размисъл за следващия ден. Сплотеността помежду им била мощен източник на сила. Те се подкрепяли взаимно с разговори, утешавали се и си давали кураж и сила. Като духовни пастири си давали един на друг тайнствата, изповядвали се и раздавали тайнствата на умиращите. Обменяли също мисли, изготвяли лекции и работни групи по всички богословски проблеми, библейски групи и правели планове за пастирската грижа след войната. Организирали духовни упражнения едни за други и предавали личния си опит и помощ в духовния живот. Отличните познания по латински направили възможно общуването на свещеници от различни страни и говорещи на различни езици. Латинският бил освен това сигурен таен език, тъй като есесовците с ниското си образование не го разбирали.

Невъобразимото напрежение водело и до напрежения и конфликти, както и до лични кризи. Но и тук дуовниците си помагали взаимно. Някои, които през досегашното си обучение не се били научили как да се справят със страшните ситуации на страдание били подкрепяни от своите събратя. Особено ежедневната литургия била за тях извор на утеха и им позволявала да намерят сили и да вървят своя Кръстен път за Исус Христос и с Него. Нови и задълбочени импулси те получавали и от Светото Писание. Псалмите и новозаветните текстове, като писмата на св. Петър, им говорели по нов начин.

Свещениците използвали мъчително дългото време, през което трябвало да стоят прави на плаца и времето за работа, за да се молят. Щом усетели, че не ги наблюдават, те започвали да молят Броеницата и Кръстния път. Организ молитви за другите затворници в лагера. Молели се и за враговете си, които ги ругаели, биели и измъчвали, за есесовците и техните началници, както и за онези лагеристи, които не ги гледали с добро око. Молели се и за хората извън лагера: за семействата си, за приятелите, за енориите си, за младежите, за жертвите от бомбардировките и войниците на фронта.

В тази ситуация те чувствали силно Божието присъствие: станали свидетели на изслушани молитви, на Божията близост и утешение. От писма и показания на свещеници, преживели това време, се разбира какво дълбоко доверие са имали в бащинската любов на Бог, в Неговото водачество и в Провидението Му. Някои свещеници открили Бог по нов и по-дълбок начин, много повече, отколкото преди това у дома.

За свещениците било важно да приемат Божията воля, сигурни, че са я познали в своето положение. Много от тях предложили на Бог живота си, мнозина изпълнили изцяло тази саможертва със смъртта си.
Отците намерили във всичко това и начин за изкупление. Виждайки жестокостта в концлагера и в Германия, те искали да предложат на Бог като изкупление за тях своето ежедневно страдание. Така намерили смисъл на страданието си и път за приближаване към Бог. Има свидетелства на дълбока и страстна любов към Христос, пожертвал живота си за нас, на което свещениците отговорили със своята любов и тя им давала силата в своя кръст да се срещнат с Христос и да Го обичат.

Членовете на различните ордени, сред които (посочени са по-многобройните общности) – йезуити (103), францисканци (87), капуцини (47), вербисти (43), облати на Непорочното Сърце Мариино (33), салезиани (32), палотинци (22), мисионери на св. Викентий (16), мисионери на Светото Семейство (14), албертинци (13), кармилити (11), доминиканци (10), редемптористи (10) се срещали тайно, за да живеят духовността си и да подновяват обетите си. Йезуитите основали дори своя общност в лагера и си избрали настоятел.

Свидетелства на свещеници, останали живи, за параклиса:

„Видях украсения с цветя олтар, видях молещите се, коленичили направо на пода. Коленичих до тях и не знаех как да дам израз на силата на емоциите си.“
- Отец Шваке

„Бог беше разпънал шатрата си в Дахау. И не беше забравил своите свещеници. Той вече беше победил. Той е най-верният приятел. Исус е тук. Тавернакулът е от ламаринени кутии. На него пише „Аз съм при вас през всички дни“, в ада Дахау.
- Отец Йоханес Мария Ленц SJ

„Преживяването на олтарната жертва и сакраменталното съединяване с Христос в утринта на всеки ден, тръгването с последното Причастие през суровото, гладно и изпълнено с тежък труд ежедневие… Какво голямо щастие за нас: Нашето малко светилище! Нашият свръхестествен източник на сила… Светилището е всъщност единствената ни истинска радост сред тези страдания, а от това място в нашите души се влива безкрайно много благодат, безкрайно много благослов се излъчва от тук в лагера, а над бодливата тел и зидовете – и в света. И ние се радваме, че Христос, сакраменталният Богочовек, споделя нашия плен и ни помага да го издържим.“
- О. Вайнман

„В края на краищата не е ли чудо на Божието всемогъщество, че Христос е в концентрационния лагер? Как пречи Той с присъствието си на дявола в това, което той прави тук!… Защо дяволът не го спре? Защото е безсилен срещу Бог… Не е ли победа на Христос над Сатана това, че можа да влезе в неговото място…? Много често тук усещаме чудесата на Бог…“
- О. Вайнман

„Колко благодат и благослов са излезли от тук ще разкрие един ден вечността. Той (параклисът) беше поклонническа църква на най-голямия съюз на свещеници в света. Освен това той беше съединяващата и пречистваща сборна точка за целия хаос от народи в лагерния живот на Дахау. Целият този разкош от благослов, слава и дух струеше от тавернакула.“
- Отец Йоханес Мария Ленц

„Свещено пространство! Какво означаваше то за нас свещениците! Какво означаваше за целия лагер! Колко много хора от различни нации освети то чрез Христос, Царя на всички светии! Колко много сълзи на неволя и покаяние, на любов и утеха е пил този свещен под! Свещено пространство! Ти постепенно спечели ада на Дахау за Бог, приготви ни много часове на небесно щастие, върна много заблудени овчици обратно в стадото на Христос. А който не можеше да намери входа, при него излизаше сам Христос, носен от неговите свещеници!“
- Отец Ленц

„Тук всеки ден отново с жертвената чаша на свещеника отдавахме тежката жертва на нашето лагерничество – даже до последната жертва, ако Бог го поискаше!“
- Отец Ленц

„Странното, незабравимото при всички тези литургични тържества, по-точно казано: при тържествата на нашите евхаристични жертви беше фактът, че те бяха празнични часове на ЖЕРТВАТА. Беззащитни, без достойнство, без права, тук, в това недостойно облекло, в препълнените бараки, сред миризмата на крематориума, в постоянна опасност да бъдем убити, било чрез глад, било чрез олово или газ, преживяващи в загриженост за милионите войници, в грижа за бомбардираната родина – бяхме подтиквани от християнската мъдрост да се вкопчваме в евхаристичната ЖЕРТВА и всичко да превръщаме в свята жертва.“
- Отец Шваке

„Тези литургии в Дахау бяха извор на сила, от който черпехме с години. Песните и Божието Слово. Как слушахме проповедниците, които ни говореха от богатата съкровищница на техния опит, просто и ясно, но на най-високо ниво на красноречие, проповедници със световна слава. С внимание към всички религиозни движения и стремежи… През зимните месеци можехме да слушаме лекции от всички области на богословието, скука нямаше никога.
- О. Зайц

Свидетелства за цялостния духовен живот на свещениците в лагера:

„Да, в Дахау много другари почувстваха, че човекът може да се усети силен, когато стои на колене пред Бог. Христовият кръст победи пречупения кръст на Хитлер, а кръвта на убитите в Дахау стана семе на новите християни.“
- Отец Голдшмит, енорийски свещеник

„В свещеническите бараки се водеше интензивен духовнически живот с молитвата на Бревиара, раздаване на тайнствата, научни занимания, богословски групи и излъчване в целия лагер чрез Изповедта, Тайнството на болните, Причастието, духовните упражнения и един Каритас с широк размах; една Църква в окови, затруднявана и ограничавана, наблюдавана и заплашвана и въпреки това свободна и действаща, със силата на квас, със свободата на духа и превъзходството на истината. Божият Дух не може да бъде окован във вериги.“
- Отец Пис

„За мен това бяха сурови, изпълнени със страдание години на възпитание. О, Боже мой, благодаря Ти за всичко! За всички жертви и огромни физически усилия, за всяко добро на тялото и душата през тези години.“
- О. Алоис Лангханс

„Работата си през деня превръщахме в свято богослужение. Какво по-добро можеше да се направи в това горчиво притеснение? По двама късахме цветовете и в същото време молехме на глас Броеницата без наниз с мъниста. Приближаваше ли се някой опасен подслушвач, можехме да го видим още отдалеч.“
- Отец Ленц

„… защото Бог в милостта си ни дарява сигурността, че пътят ни е правилният и че ние, които можехме да избираме, нямаше да предпочетем друг път. Вярвам, че тази спокойно увереност спада към специалния благослов, който се полага на мъченичеството… Колкото по-беден и по-слаб бях, толкова повече сигурност изпитвах и е вярно, че `силата Ми се в немощ проявява`. През живота си почти не съм бил толкова утешен, така изпълнен с мир, като сега. Колко много помощ, предводителство и благодат от Бога! Обещанията, дадени за следването на Исус се изпълниха в нас. Сега всичко е много по-реално и по-живо, много по-ясно и по-просто.“
- Пастор Вилм, евангелец

„Бог иска да израстем в нашата мизерия до град на планината, за да светим като светлина пред хората, така че те да славят заради нас Отца. Знаем това, нищо че никой не може да ни докаже в нашата тъмница, че много духовни приятели по цял свят гледат към Дахау и от Дахау очакват спасението. От нас зависи този затвор да стане училище за Божия благодат, от което израстват нови будители и водачи към спасението.
- Енорийски свещеник Емил Шрамек (загинал в Дахау през 1942 г., след двегодишен престой в лагера)

„Никога в живота си не съм имал толкова много време за молитва, както на плантацията. И сигурно никога вече няма да имам.“
- Отец Емил Шуман

„Ние свещениците всяка вечер молехме в спалното отделение нашата нощна молитва: молехме се особено за нашите енорийски общности и за преследвачите ни. А в края на общата ни молитва заедно давахме от сламениците си свещеническия благослов на всички прители и врагове.“
- О. Освалд Хауг

„`Стани`, извикваше свещеник: `Хвален да бъде Исус Христос!` Всички (дори и евангелците!) в хор: `Винаги да бъде хвален. Амин.` След това излизахме навън в напрегнатия и мъчителен ден. Но бяхме подкрепяни от Божието Слово и от нашата молитва; за нас това беше `небето` в Дахау.“
- Пастор Вилм (за събуждането сутрин)

„После вървяхме нагоре-надолу (по лагерната улица), обменяхме мисли и опитвахме взаимно да се поддържаме. Ако не можеше вече да се молиш сам, тогава се получаваше по двама. След това се изповядвахме и си давахме опрощение. Беше благословия за нас. Станахме по-спокойни и по-овладяни и това ни се отразяваше добре и физически.“
- О. Жан Бернар

„Често тайно се отслужваха литургии някъде из плантацията – естествено без литургични одежди, без свещи, за чаша служеше ламаринена кутия или стъкло с вода. Затворниците стояха край цветните лехи или бяха клекнали в ъгъла на някой парник, същевременно винаги нащрек за есесовци, които можеха да ги хванат.“
- Отец Балинг

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар