1.3. Страданията на свещениците в концлагера Дахау

„Свидетелството на мъчениците е свидетелство, което не бива да бъде забравяно.“
Папа Йоан Павел ІІ
(Апостолическо писмо „Tertio millennio adveniente“)

Както всички останали затворници в концлагера, така и свещениците също страдали от глад, от изнурителен труд, от болести, от несправедливи наказания и от постоянната агресия към тях, били ругани и тормозени. Смъртта заплашвала ежедневно всички концлагеристи.
Положението на свещениците било особено, не само поради силната общност в свещеническия блок, изпитването на Божията близост в Евхаристията и осъзнаването, че трябва да страдат за вярата си. Те били също така и много преследвани и мразени. По начало всички концлагеристи, както и всички сфери от властта на националсоциалистите били подбуждани към преследване на Католическата църква. Това повлияло на много от затворниците. Духовниците страдали от надзирателите от СС, които се отнасяли с омраза и богохулно към тях, ругаели ги, биели ги и тормозели по най-различни начини, щом разбирали, че някой от лагеристите е свещеник. Освен това съществувала постоянна заплаха за свещениците и от страна на останалите затворници. В лагера действали така наречените затворници-функционери, старши на блоковете и „капо“. Те били концлагеристи, назначени за началници на другите затворници. Свещениците били изложени без всякаква защита на тези мъже, които ги ругаели, биели и измъчвали. Имало и убийства. Тези функционери крадяли храна и пари. Постоянна заплаха за духовниците били и лагерните шпиони, специално при нелегалното практикуване на вярата извън свещеническите бараки и при духовното наставничество на други затворници.
От пролетта на 1942 г. свещениците били принуждавани да работят в селскостопанската плантация. Въпреки тежката работа и за разлика от другите затворници, на тях не давали допълнителна закуска. В гладната 1942 година твърде много свещеници починали от грип. Много от блажените преминали във вечността именно през тези дни.
Дълго време на свещениците била отказвана каквато и да е медицинска помощ. Храната им в сравнение с тази на останалите лагеристи била по-лоша.
Често били подлагани на мъчения. Без причина им било налагано наказанието 25 двойни удара и били държани на тъмно и без храна. Гаврели се над свещениците с трънения венец на Исус и бичуването Му. Пребити до кръв отци били принуждавани да пеят „Глава във кръв и рани…“, докато есесовците им се подигравали. Особено измъчвани били духовниците-концлагеристи на Рождество, на Велики Петък и на празниците на Дева Мария. Постоянно ги обиждали по ужасен начин, пречели на Светата литургия, всявали непрекъснат страх. Под непрекъсната заплаха било и съществуването на параклиса.
От есента на 1941 г. на полските свещеници било забранено да посещават параклиса. Причастието им било донасяно с риск за живота. Те служели тайно Светата литургия по време на работа на плантацията или в спалните помещения. В йерархията на концлагера тази група затворници била на най-ниското ниво, заедно с евреите-концлагеристи. Измъчвали ги много и ги принуждавали да вършат най-тежката работа. Голям брой полски свещеници загинали в лагера. Затова от техните редици досега има 45 блажени.
За времето, когато свещениците били официално освободени от принудителен труд, ги карали да изпълняват специални задачи. Една от тях била разнасянето на казаните с храна. Готвело се в кухнята, намираща се в главната сграда, за всички бараки и дотам яденето било носено в големи метални казани с двойни стени. Пътят бил дълъг. Казаните били страшно тежки, от 50 до 100 кг, и много горещи. Имали малки метални дръжки, които се врязвали в ръцете. Тъй като мъжете били отслабнали от глада, тази работа била свръх силите им. Случвало се да се наранят или изгорят. Казаните били разнасяни при вясакакво време. Най-мъчително било през зимата, когато било заледено. Обути само с дървени налъми и пришпорвани с ругатни и удари да бързат, свещениците се хлъзгали и падали на земята. Ако при падането се разлеела супата, целият блок бил лишаван от храна.
Друго изтезание за духовниците било чистенето на снега. През зимата това трябвало да се прави постоянно, без подходящи съоръжения, без зимни дрехи, само в раираните затворнически униформи, често дори без чорапи. Стигало се до измръзвания, някои припадали от изтощение.
Също като другите концлагеристи и свещеници били избирани за псевдонаучните експерименти, които се провеждали в Дахау. Особено много с това били измъчвани полските свещеници и много от тях починали от гнойни възпаления или заразяване с малария. Нацистите предпочитали за опитите си именно свещеници, тъй като те били здрави и нямали сифилис, тъй като тази болест се отразявала на резултатите. Много свещеници били жестоко и безмислено умъртвявани. Тези опити нямали научна стойност.
Много от свещениците, които вече не били работоспособни, били отделяни и депортирани за умъртвяване с газ в двореца Хартхайм, Австрия, където нацистите извършвали евтаназия на болни хора. Много полски блажени са били убити по този начин. Сериозното заболяване и попадането в болницата на концлагера било същевременно и голям риск. Откривали ли свещеник там, определяли го за така наречения транспорт на инвалиди, чрез който той бил отвеждан за умъртвяване с газ. В затворническата болница преднамерено били убити много свещеници, сред които блажените: епископ Козал, о. Титус Брандсма, о. Алоис Андрицки и о. Герхард Хиршфелдер.
Постоянно предлагали на свещениците да се откажат от свещенството, за да бъдат освободени. Двама от 2800 духовници приели това предложение и били пуснати от лагера, но веднага били заставени да служат на Вермахта.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар