Божи Слуга Енгелмар Унцайтиг, CMM

Отец Енгелмар Унцайтиг е роден на 1 март 1911 г. в Грайфендорф, Моравия. Родителите му имали малка ферма. След гимназията постъпил в конгрегацията на мисионерите от Марианхил в Раймлинген, Бавария. Завършил философия и богословие и бил ръкоположен за свещеник на 6 август 1939 г.

Само няколко месеца по-късно избухнала Втората световна война. В началото о. Унцайтиг работел като духовен пастир в клона на Мисионерите от Марианхил в Ридег, Австрия, където помагал на френски военнопленници. През есента на 1940 г. епископът на Линц го помолил да поеме мястото на енорист в Гльокелберг/Бьомервалд.

За младия свещеник настъпили тежки часове. Хитлеристките агенти били навсякъде, също и в църквите. Скоро пристигнал донос за отец Енгелмар, че помага на преследвани евреи. Бил арестуван на 21 април 1941 година.След шест седмици в затвора в Линц последвало депортирането му в Дахау на 3 юни 1941 г. Това било последното му пътуване.

Следващите години били ад. Въпреки това за о. Енгелмар те били и много ценни години. В писмата му от концлагера се усеща дълбокото му доверие в Бог. В едно от последните си писма той пише: „Любовта удвоява силите. Тя ни прави изобретателни, прави ни вътрешно свободни и щастливи!“ Любовта към Бог и към ближния била опорната точка на неговата готовност и в концлагера да се грижи за тези, които се справяли по-трудно от него, да вижда грижовната ръка на Бог във всичко и въпреки трудностите на живота в лагера да продължава да вярва в Божията доброта.

В това ужасно време той внаги заделял нещо от оскъдната прехрана и тайно го раздавал на млади и гладни руски пленници. Придружавал ги и като духовник, превел за тях един малък катехизис на руски и така се опитвал да внесе малко светлина в безутешното им ежедневие.Благодарение на него и един руски офицер с висок чин намерил отново пътя към вярата на предците си. Когато в бараките на руснаците избухнала епидемия от тиф и никой не искал да се грижи за болните, отец Енгелмар доброволно се заел, въпреки че съзнавал, че това ще бъде сигурна смърт и за него. Така и станало: Той се заразил и понеже нямало ваксини, починал на 2 март 1945 г.

Тъй като някои свещеници познавали концлагериста-отговорник за крематориума, те успели да уредят тялото на о. Енгелмар да бъде изгорено отделно и прахта му била изнесена тайно от лагера. По обиколни пътища тя достигнала до мисионерите от Марианхил във Вюрцбург. Там била погребана на Велики Петък 1945 г. в градското гробище. През есента на 1968 г. урната била пренесена в църквата „Пресвето Сърце Исусово“.

Беатификационният процес за о. Енгелмар е започнат на 21 юли 1991 година. През 2009 г. Папа Бенедикт ХVІ признава героичните му добродетели и го обявява за достоен за почит.

Божи слуга отец Енгелмар Унцайтиг, моли се за нас!

Подбор и превод: catholic-news.bg

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар