Блажени отец Хиларий (Павел) Янушевски

Блажени отец Хиларий (рождено име Павел) Янушевски, OCarm, е роден на 11 юни 1907 г. в Крайенки, Полша. Родителите му, Мартин и Марианна Янушевски, били много вярващи хора. Учил в Греблин, където семейството му се преместило през 1915 г. и в Краков. На 20 години постъпил в Ордена на кармилитите в Лвов и приел монашеско име Хиларий. На 30 декември 1928 г. положил временни обети и завършил следването си по философия в Краков.
Предстоятелите му забелязали неговите способности и го изпратили да учи богословие в международния колеж на кармилитите „Св. Алберт“ в Рим. Хиларий завършил с отличие следването си и на 16 юли 1934 г. бил ръкоположен за свещеник в Рим.
Генералният приор на кармилитите бил впечатлен от младия отец Хиларий заради постоянната му „съзнателна контемплативна нагласа“ и от това, че винаги е „спокоен, въздържан, почти незабележим и говорел тихо“.
След завръщането си в Краков бил професор по догматика и църковна история в семинарията на Ордена. През 1939 г. бил избран за приор на манастира. След окупацията на Полша Гестапо нахлула в манастира на 18/19 септември и арестувала шест кармилити. Отец Хиларий смятал за свое задължение да направи всичко, което е по силите му, за да им помогне. Опитал да получи помощ от приятели, за да освободи събратята си от затвора. Но на 4 декември 1940 г. нацистите отново нападнали манастира и когато поискали да арестуват възрастния и болен отец Коноба, отец Хиларий им казал: „Аз съм по-млад и ще мога по-добре да работя за вас.“ Така започнал неговият кръстен път. Първоначално той и събратята му били държани в затвора Монтелупи в Краков. След като преминал през различни концлагери, накрая отец Янушевски бил откаран в Дахау. Там веднага направил впечатление с любовта си към своите затворени в лагера събратя. Отстъпвал им храната си, бил пример в молитвата и винаги намирал думи да ги окуражи. Много скърбял, когато някои от тях умирали.
През 1942 г. много кармилити от различни бараки се събрали заедно на 16 юли за своя патронен празник Дева Мария Кармилска. Сред тях били отец Титус Брандсма, който починал десет дни по-късно, ректорът на католическия университет Наймиген в Холандия, брат Рафаел, отец Алберт Урбански, поляк, който доживял освобождението от концлагера и след това написал вълнуваща книга за преживяванията си там, трима полски кармилити, починали наскоро след това, няколко други полски свещеници.
Когато през 1945 г. в лагера избухнала епидемията от тиф, особено сред руските военнопленници в барака 25, на една утринна проверка комендантът на лагера се обърнал иронично към полските свещеници: „Вие, кучета на Църквата, които винаги проповядвате за любовта към ближния. Сега имате възможност да докажете вярата си. До вас са бараките със стотици умиращи руски войници. Вървете, служете им!“ Тези провокационни думи били поредната рафинирана психологическа атака към измършавелите от глад свещеници – малко преди победата на Съюзниците да бъдат подтикнати да се грижат за руснаци, рискувайки със сигурност живота си.
Веднага доброволно за болногледачи се обявили отец Фрелиховски и отец Янушевски, както и още 30 други свещеници. 38-годишният кармилит виждал опасността, към която се насочвал и казал на своя приятел, отец Бернард Чаплински, който доживял освобождението и по-късно станал епископ на Хелм: „Знаеш, че няма да изляза жив от там.“
Отец Янушевски се заразил много бързо. Починал на 25 март 1945 г., Благовещение, 21 дни след като станал болногледач и само няколко дни преди освобождението на лагера от американските войски.
Обявен е за блажен на 13 юни 1999 г. от Папа Йоан-Павел ІІ, по време на апостолическото му посещение във Варшава.

Блажени отец Хиларий Янушевски, моли се за нас!

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар