1.7. Невъзможното става възможно: Свещеническо ръкоположение в концлагера!

„Трябва да се молим тук да бъде затворен епископ, та горкият човек да бъде ръкоположен!“

Ръкополагането на Карл Лайснер в концлагера Дахау е уникално събитие за Църквата, за Европа и за икуменизма.
Насред света на терора

Дахау бил образец на концлагер за СС и място за обучение на убийците от Аушвиц и Треблинка. А от 1940 г. – основният лагер за интерниране на свещеници. Измъчвани от терористичната есесовска система, обезсилени от болести като дизинтерия и туберкулоза, те вегетирали там, пред лицето на смъртта. Сред тях бил и дякон Карл Лайснер, затворник с номер 22356. Той бил тежко болен от туберкулоза и имал само едно желание: да бъде ръкоположен за свещеник. Това е почти чудо: В света на омразата и терора младият дякон, намиращ се на прага на смъртта, приел тайнството свещенство през 1944 г. на третата Адвентна неделя (17.12.1944 г.). Неделята, която
е известна като „Gaudete – Радвайте се“.

Блокът на свещениците. Една „миниатюрна Църква“, както отецът-концлагерист Ото Пис описва ситуацията в лагера: „В този блок Химлер бе наредил да бъдат събрани повече от 2800 свещеници. Тук живееха 450 свещеници от Германия и Австрия, над 1500 – от Полша, 150 – от други европейски страни и около 60 протестантски духовници. Можеха да се намерят представители на всички йерархични нива на Църквата: от младия студент по богословие до епископа. Най-възрастният свещеник беше 82-годишен.“

Невзъможното става възможно

Сред свещениците живеел и 29-годишният Карл Лайснер. Заедно с тях младият дякон от епархия Мюнстер се опитвал да води духовен живот въпреки всички спънки на бандитите от СС: молитвата на Бревиара, изповед, духовни упражнения и приемане на Светото Причастие. И то при изгледите, че най-съкровеното му желание, да бъде ръкоположен за свещеник, няма да се изпълни. Лайснер бил задържан на 9 ноември 1939 г. в санаториума „Св. Влас“, изпратен в концлагера Маутхаузен и от там преместен в Дахау. Причина за арестуването: Младият дякон изказал съжаление, че Хитлер е оцелял при атентата в Мюнхенската бирария. Доносник съобщил за това изявление на националсоциалистите.

След четири години престой в лагера здравето на Карл Лайснер отслабнало много и останалите свещеници били много загрижени за него. Прелат Херман Шайперс, единственият все още жив свещеник, преминал през концлагера Дахау, разказва, че през една „дупка“ в оградата на лагерната плантация, място за покупки на цивилното
население, нелегално били вкарвани лекарства и храна за Карл Лайснер. Чрез една жена, която по-късно станала монахиня и била наричана с кодовото име „Меди“, Бог се погрижил той да оцелее. Също и много свещеници допринесли за това, като особено през гладната 1942 година заделяли малки парченца от оскъдните си дажби, за да ги дават на младия дякон. Освен това успели да му издействат по-лека физическа работа. Шайперс си спомня: „Неговото голямо желание бе да стане свещеник. Молехме се за неговото освобождение. Но Бог имаше друг план. Каноник Фридрихс от Мюнстер ми каза през лятото на 1944 г.: `Херман, трябва да се молим тук да бъде затворен епископ, та горкият човек да бъде ръкоположен!`

През есента на 1944 г. невъзможното в Дахау изглежда става възможно: Неочаквано в концлагера е докаран монс. Габриел Пигьо, епископ на Клермон-Феран във Франция. Заради бързо влошаващото се здравословно състояние на Лайснер свещениците започват да обсъждат въпроса дали е възможно извършването на ръкоположение в концлагера. Нещо, за което на пръв поглед не може и да се помисли.

Но постепенно ръкоположението започва да се подготвя в най-дълбока тайна. Ключова роля получава сестра Имма Мак, наричана „Меди“. Тя организира необходимите мероприятия извън лагера: получаване на съгласие от местния епископ, кардинал Михаел Фаулхабер, набавянето и контрабандното внасяне в лагера на масла, литургични книги и дрехи и куфар с чаша зо Причастие и одежди за Карл Лайснер.

Отец Грегор Шваке OSB, църковен музикант и композитор, написва през септември 1944 г. като затворник в концлагера Дахау меса, известната под името „Дахау-Меса“ за мъжки хор и духови инструменти (Миса антифонария, Фа мажор: Kyrie, Gloria, Credo, Sanctus, Agnus Dei) и я посвещава на епископ Габриел Пигьо. Тя била изпълнена за първи път тайно на 24 септември 1944 г. в барака 26.

Божествена искрица в света на омразата и терора

Литургичните дрехи били ушити от трофейни платове. Един руски военнопленник изковал епископски пръстен. Бенедиктински отец изсякъл епископската палица с думите „Victor in vinculis – Победител в окови“. Накрая дошло и разрешението от епископа на Мюнстер, Клеменс Аугуст фон Гален.

Два дни преди ръкоположението, Лайснер бил пуснат от затворническата болница. Правят генерална репетиция – една акция, която би могла да коства живота на всички участници в нея, ако бъде издадена на есесовците. Но тържеството трябва да премине със съответната сериозност и празничност. Литургията за ръкополагане може да започне. Както и при други понтификални богослужения, епископ Пигьо влиза в бедния лагерен параклис под звуците на песента „Ecce sacerdos magnus“, следван от Карл Лайснер и мнозина други.

Кандидатът за ръкополагане първоначално е блед като платно, но седи изправен и съсредоточен на дървената табуретка пред простия дървен олтар с разпятие, издялано от дърво.След това дяконът се просва на пода пред олтара в бялата си алба.
После той се изправя и коленичи пред епископа, който възлага ръцете си върху него. Големият миг е настъпил, цари тишина. Светият Дух се спуска. „Той превръща този болен и пленен човек в инструмент на Божието всемогъщество“, казва по-късно о. Ото Пис.

Първата и последна меса на Карл Лайснер

Значението на това събитие днес може да бъде разбрано единствено от гледна точка на една силна християнска вяра. В света на концлагера, свят, описван от мнозина като безбожен, се случва невероятно събитие. Отблъснатия от обществото на нацистите Лайснер получава в концлагера пълномощно от Бог да превръща хляба и виното в плът и кръв Христови. В Дахау, където живеят жени и мъже от много националности, които „навън“ са смъртни врагове във войната, духовниците се събират заедно за тържествен празник. В церемонията много активно участват и протестантски духовници. В един свят на смърт и омраза сякаш проблясва божествена искра. Отец Зоненшайн, който е церемониар по време на ръкополагането, по-късно разказва, че по време на този празник разбрал дълбокия смисъл на своето ръкоположение за свещеник.

По случай 60 години от ръкополагането на блажени Карл Лайснер монс. Иполит Луи Жан Симон, архепископ на Клермон казва: „Ако днес се наслаждаваме на привилегията да живеем във време на мир и помирение в Европа, ние го дължим на хората, които в лагерите са намерили силата за взаимна прошка и помирение. В онзи момнет, в който френският епископ, монсеньор Пигьо, възложил ръцете си върху немския дякон Карл Лайснер в присъствието на свещеници от цяла Европа, било положено семето за една помирена Европа.“

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар