2. Кармилската обител „Свещена кръв“, Дахау – място за молитва, изкупление и помирение

Кармилският манастир „Свещена кръв“ в Дахау е построен непосредствено до бившия концентрационен лагер, който днес е възпоменателно място за жертвите на хитлеризма. Осветената през 1964 г. обител е построена по инициатива на игуменката на Кармила „Св. Йосиф“ в Бон-Бойел-Пюцхен, Майка Мария Тереза на Разпнатата Любов, и е планирана като манастир за изкупление. Майка Мария Тереза избира умишлено на това място на насилие и ужас, където злото е причинило много болка и мъка, да се издигне място за молитва, изкупление и помирение, място като знак на надеждата.
На 2 януари 1962 г. тя пише на архиепископа на Мюнхен, кардинал Дьопфнер: „На 1 януари 1961 г. ме осени мисълта, която не ме напуска оттогава, че в някогашния концентрационен лагер Дахау трябва да има Кармил.“
Кардинал Дьопфнер дава съгласието си за основаване на манастира на 1 август 1962 г. Основният камък бил положен на 28 април 1963 година. Майка Мария Тереза и още пет сестри пристигат в Дахау от Кармила в Бон-Пюцхен, още докато манастирът е в строеж и помагат на строителите в работата. Майка Мария е първата сестра, погребана след смъртта си през 1970 г. в манастирското гробище.

Манастирът е проектиран от архитекта Йозеф Видеман, който е автор и на проекта за параклиса „Смъртният страх на Христос“, построен на територията на бившия концлагер. Едноетажната сграда на манастира има формата на кръст и 21 монашески килии. Една от трите камбани е донесена от бившия нацистки затвор Щаделхайм. В манастирската църква се намира статуята на Мадоната от Дахау, дарение на салваторианците за параклиса на свещениците в концлагера. В църквата е погребан епископ Йоханес Нойхойзлер, бивш концлагерист от Дахау и главен инициатор за построяването на параклиса „Смъртният страх на Христос“.

Според правилата на ордена в манастира живят 21 сестри. Те живеят в строга клаузура и виждат своята задача в молитвата, която да допринася за помирение и да помага за преодоляване на миналото и настоящото страдание. През 1982 г. в Берлин е създаден филиал на манастира „Regina Martyrum – Царица на мъчениците“.

Стремежът на сестрите от манастира се забелязва и в архитектурата на сградата. Тя е построена във формата на кръст. Професор Йозеф Видеман пояснява: „Нейната ос е лагерният път. Килиите на монахините образуват ръцете, галерията е главата, параклисът и хорът са тялото, олтарът с тавернакула – сърцето.“

В параклиса хората могат да предадат бележки със своите намерения и нужди на молитвите на сестрите и в тишина да осмислят впечатленията си от посещението в концлагера. Кармилът има вековна традиция в тишината, достигаща до отшелническата общност на планината Кармил в Израел в края на ХІІ/ началото на ХІІІ век и до ранното монашество, търсещо да реализира непрекъснатата молитва.

Това намира израз в основното правило на Кармила: ден и нощ съзерцание на Божия закон (Светото писание) и израстване в молитвата.
Света Тереза Авилска и свети Иван Кръстни подели и обновили тази традиция през ХVІ в. с реформата на ордена, която довела до основаването на Босите кармилитки, т.нар. Терезиански Кармил.

С учението си за молитвата и практикуването и те посочили един духовен път на съзерцание, на който и днес реагират много хора. Човек може да разговаря с Бог, да остане с Него или да потъне в прсъствието Му, защото личната, вътрешна молитва не е нищо друго „освен общуване и поверителен разговор с приятеля, за който знаем, че ни обича“, пише света Тереза Авилска.

Сестрите-кармилитки от манастира „Свещена кръв“ поясняват: „Животът ни като кармилитки на това място се харектеризира с уединеност в тишина и внимание за Божето присъствие, но същевременно и с отвореност за конкретното зло от вчера и днес.

Защото „светът е в пламъци“, както е казала света Тереза Авлска, също и днес – и той има място в общуването с Бога.

На съзерцанието е присъщо апостолско измерение, защото то не се интересува за спасението на собствената си душа, забравяйки за света, а за най-дълбоката будност на сърцето, която обаче може да бъде намерена едва когато човек се потопи в Божието присъствие.

Нашият живот се състои от съзерцание, без дейности извън манастира, но с конкретна работа в къщата, градината и работилниците (украса на свещи, емйлиране, грънчарство, иконопис). Елементът на общност по време на хранене, на отдиха вечер, в часовете за молитва, балансиран с елемента на отшелничество – всеки ден два часа медитация, самота и мълчание – оформят живота ни.

Прозорците на килиите ни гледат към някогашния концентрационен лагер. Погледът към него, подобно на срещите с хора, които са били или са докоснати от него, значението на това място, на което са страдали също свещеници и монаси от ордени, трябва да ни държи будни. Много от тях са издържали тук заради вярата си и са причислени към мъчениците на ХХ век. Сред тях са отецът-кармилит Титус Брандсма и Карл Лайснер, мирски свещеник, които за нас са извор на сила за живота ни в Кармила.

Ето защо това място на някогашни злодеяния се е превърнало в училище за мир и помирение, както и в място за поклонение, което е посещавано от хора от цял свят.“

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар