Блажени отец Стефан Винценти Фрелиховски

Блажени Стефан Винценти Фрелиховски е роден на 22.01.1913 г. в Хелмжа, малък град в Полша. В детството си бил министрант и скаут, какъвто останал през целия си живот. След основното училище той завършил гимназия през 1931 г. и постъпил в семинарията. Повратна точка в живота му станала ранната смърт на брат му Чеслав.
Като семинарист излъчвал неподправена радост. Записал е в дневника си на 3.10.1936 г.: „Искам да се уподобя на Бог. Затова винаги и към всеки трябва да съм приятелски настроен.“
Бил ръкоположен за свещеник на 14.03.1937 г. Още като дякон бил избран за личен секретар на епископ Ст. В. Окониевски. Продължил да упражнява това служение и след ръкоположението си. На 01.01.1938 г. по собствено желание бил назначен за помощник в малката енория Вейхерово, а на 01.07.1938 г . – за викарий на енорията в Торун.
Същевременно като каплан придружавал духовно скаутите в цяла Померания. Живеел свещенството си всеотдайно и с вътрешна убеденост. Всеотдайно работел и като духовен наставник. Служел Светата Литургия с изненадващ плам. Личният му живот се отличавал с простота.
Служил като свещеник на свобода само две години и седем месеца, а в плен – пет години и четири месеца.
След окупацията на Полша бил арестуван още на 11.09.1939 г., заедно с други свещеници в Торун и изпратен в градския затвор, откъдето бил пуснат след няколко дни. На 18.10.1939 г. отново бил арестуван и никога повече не излязъл на свобода. Гестапо смятало влиянието, което имал над младежите, за опасно. Първоначално бил хъврлен в затвора, близо до Торун, наричан Форт VІІ. Там се заел да бъде духовен наставник на арестуваните си другари. Укрепвал моралните им съпротивителни сили, като усилвал и заздравявал вярата им. За целта организирал молитви и раздавал утеха и сила от вярата. Грижите му били насочени по-специално към болните. След кратък престой в затвора в местността Нови порт, бил депортиран на 10.01.1940 г. в концлагера Щутхоф.
В лагера свещениците били най-много потискани при тежката физическа работа. Фрелиховски понасял всичко учудващо търпеливо и спокойно, с усмивка на лице. Другарите му го описват като тих и вътрешно уравновесен. Искал да изпълни Божията воля за живота си. И тук организирал литургии. Успявал тайно да набавя вино и хостии. Освен това съумял да организира моменти на обща молитва, утринни и вечерни молитви. При най-мизерни условия успял дори да служи за другарите си Светата Литургия на Велики четвъртък 1940 г., също и сутринта на празника в чест на Дева Мария на наскърбените.
На 09.04.1940 г. цялата група от свещеници била преместена в концентрационния лагер Заксенхаузен-Ораниенбург, недалеч от Берлин. Там вече имало група свещеници от цяла Европа. Първо бил разпределен в карантинната барака 20, която била под жестокото командване на известния престъпник Хуго Крайе. И тук Фрелиховски продължил отново с голям ентусиазъм своето апостолическо служение и помагал на болни, на възрастни и на млади с думи на утеха и надежда. Любовта му се насочвала особено към слабите, които много страдали от жестокия отговорник на блока.
Заедно с други свещеници бил докаран в Дахау на 13.12.1940 година. И там продължил каритативната си и духовна работа, подкрепян от силно доверие в Бог. Утешавал затворените с него другари, организирал съвместна молитва, тайни литургии, изслушвал изповеди и скришом раздавал евхаристичния Исус на другите в лагера. Споделял оскъдните си дажби храна . Известно време работил като болногледач в болницата, където се грижел за болните и умиращите и ги придружавал духовно. В бедния другар в концлагера виждал страдащия Христос.
Основал духовен съюз сред полските духовници. Принципите на тази група били:
1. От любов към Бога да се живее всеки миг и всичко (позтивно и негативно), толкова интензивно, колкото е възможно.
2. Всяка вечер в 21.00 ч. духовно съединяване с цялата общност за молитва пред Божията Майка, за да и бъде поверено преживяното.
Когато за избухналата в края на 1944/ началото на 1945 г. епидемия от петнист тиф от страна на управата на концлагера почти не била организирана помощ за болните, той с още свещеници от Германия и Полша доброволно пожелал да се грижи за болните в поставените под карантина бараки. Отец Фрелиховски бил наясно, че опасността от заразяване е голяма и че и неговият живот е в опасност. Грижел се за руски военнопленници, носел на болните хляб и давал последните тайнства на умиращите, утешавал ги. Скоро се заразил и получил възпаление на белите дробове. Починал на 23.02.1945 г., на 32 години, след шест години плен, четири от които в Дахау.
Учудващо как, преди да бъде изгорен в крематориума, му била направена посмъртна маска и били взети реликви от тялото му. По-късно били занесени в Полша. Така че Фрелиховски е единственият блажен, убит в концлагер, от когото са запазени реликви.
Бл. Стефан Винценти Фрелиховски е покровител на полските скаути.

Блажени Стефан Винценти Фрелиховски, моли се за нас!

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар