Блажени отец Джузепе Джироти

„Църквата е била, е и винаги ще бъде единственото убежище на човечност, любов и милосърдие.“
(из проповед на о. Джироти, произнесена на 21.01.1945 г. в параклиса на барака 26 в концлагера Дахау)

Джузепе Джироти е роден на 19.07.1905 г. в Алба, региона Пиемонт, Италия, в скромно, но много уважавано семейство. Пътят на неговото призвание започнал, когато Джироти бил 13-годишен, в семнарията на доминиканците в Киери.
През 1923 г. той постъпил в ордена на доминиканците, където правел впечатление с добрия си упех в следването и своята жизнерадостност. След като завършил богословие в Торино, бил ръкоположен за свещеник на 03.08.1930 г., в Киери. После продължил образованието си в прочутото Библейско училище в Йерусалим.
След това бил преподавател в богословската семинария на доминиканците в Торино, Santa Maria delle Rose, а по-късно в университета на Consolata Missionaries като професор по теология, екзегеза, еврейски и латински език. Специалността му била Старият Завет, особено Книга Премъдрост, върху която написал коментар, и пророците. През 1937 г. публикувал шесттомен коментар върху Стария Завет и сътрудничел за други коментари. През 1942 г. публикувал коментар за книгата на пророк Исая. В тази двутомна публикация ясно личала дълбочината на огромните му познания. Получил дори отличие от Светия Престол.
Още тогава наричал хората от еврейския народ свои по-големи братя, както по-късно и Папа Йоан-Павел ІІ.
Освен това с голяма любов служел като духовен наставник за възрастни и болни в един хоспис, недалеч от неговия манастир в Торино. Събирал също пари за бедните. Имал огромно състрадание и голяма любов към бедните и ощетените; имал добро сърце и приятелски думи за страдащите.
Често закъснявал с прибирането си в манастира и се извинявал с думите: „Всичко, което правя, е за любовта“ и очите у греели от радост.
След окупацята на Северна Италия от хитлеристите, отец Джирота разширил дейността си и помагал и на преследвани евреи, като организирал сигурни скривалища и осигурявал подправени документи за бягство. Поддържал добри отношения и с партизаните и се застъпвал за освобождаването им. В своята опасна дейност той се уповавал изцяло на Исус Христос и на неговата закрила. Излагал и себе си, и своя манастир на голям риск.
На 29 август 1944 г. бил арестуван по обвинение в „предалтелство и подпомагане на врага“. Бил издаден от един шпионин. Преминал през затворите в Торино, Милано и Болцано. При транспортирането му в Германия един германски надзирател така го бутнал, че Джироти паднал на земята. Един от затворниците, Анджело Далмасо, му помогнал да се изправи. Джироти му се отблагодарил с усмивка, която той никога не забравил.
На 09.10.1944 г. бил докаран в концлагера Дахау. Когато ги накарали да съблекат всичките си дрехи за дезинфекция, о. Джироти казал: „Ние сме на десетета спирка от Кръстния път: Лишават Исус от дрехите му.“ Живеел в барака 26, където по това време били държани около 1000 духовници от различни националности. Те се молели заедно и служели Светата Литургия в параклиса. О. Джироти бил поставен на тежка работа на плантацията на концлагера.
Той бил щедър и много обичан заради своята откритост. Имал дарбата да се усмихва въпреки болките и да понася и големи унижения със смирение, търпение и кротост. Извор за силата му били Св. Евхаристия, молитвата и Словото Божие. Сутрин и вечер се молел заедно с един отец-йезуит от Белгия.
Бил уважаван и почитан от другите свещеници, затворени в лагера заради скромността и простотата си, заради усърдието за молитва, готовността си да помага, саможертвата и голямата си самоотверженост. Всички тези добродетели били плод на голямата му любов.
Отец Джироти не се колебаел да се намеси кротко при конфрликти сред свещениците, например при раздаване на храната.
Любовта си към Божието Слово той изразявал в своите проповеди в лагера. Вечер, след работата, изнасял лекции за италианските свещеници. На 21.01.1945 г. държал внушителна проповед в параклиса на концлагера.
По случай ръкополагането на Карл Лайснер, о. Джироти съставил дълго пожелание в стихотворна форма на латински език.
Неговата отзивчивост към другите затворници в ада на концлагера била голяма, свидетелства о. Анджело Далмасо, също концлагерист в Дахау. О. Джироти споделял оскъдната си храна с другари, които били по-млади и по-здрави от него и така се опитвал да им помогне да преживеят. Веднъж подарил на о. Анджело Далмасо хляба и сиренето, които му бил дал в лагера отецът-доминиканец Леонхард Рот, казвайки: „Вземете, вие сте по-млад от мен, имате повече нужда.“
Физическото му състояние се влошавало все повече къв края на 1944 година. Отслабналото от глад тяло страдало от артрит и възпаление на бъбреците. Един от затворниците му намерил по-лека работа. Получил силни болки, краката му гноясали. Трябвало да отиде в болницата на лагера, където се установило, че има и рак на черния дроб. Своята жертва изпълнил в неделята на Великден, на 01.04.1945 година. Бил убит с бензинова инжекция в болницата на концлагера. Починал като мъченик.
Тялото му било погребано в масов гроб, вероятно на гробището Дахау Лайтенберг.
На траурната служба в лагерния параклис на 03.04.1945 г. о. Ленхард Рот произнесъл проповед, в която описал о. Джироти като „обичан от всички заради смирението и скромността си“.
Други свещеници-концлагеристи в Дахау си спомнят за неговата кротост, търпение, смирение и спокойствие. В спомените остават също и голямата му интелигентност и скромната му и мила усмивка.
Още тогава другите свещеници видели неговата святост. Един от тях написал на дъската над одъра му: „Тук спеше светият Джузепе Джироти.“
Мемориалът Яд Вашем в Израел му дал по повод 50-та годишнина от смъртта му, на 14.02.1995 г., почетната титла “Праведен сред народите“ за самоотвержения му ангажимент към преследвани евреи. В негова чест е посадено дърво в Яд Вашем, в алеята на праведните.
Беатификационният процес за о. Джироти започва през 1988 г. и завършва на 27 март 2013 г. с подписването на декрета за беатификация от Папа Франциск. Същевременно е признат и за мъченик..
Провъзгласен е за блажен на 26 април 2014 г. от кардинал Анджело Амато в родния си град. Денят за неговото възпоменание в литургичния календар е 1 април, денят на неговата смърт.
Блажени отец Джузепе Джироти, моли се за нас!

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар