Блажени Тадеуш Дулни, семинарист

Роден на 08.08.1914 г. в Кшчоновице, Швиентокшиские (Полша).
Арестуван на 07.11.1939 г. във Влоцлавек.
От 29.08.1940 г. в концлагера Заксенхаузен.
От 14.12.1940 г. в концлагера Дахау, със затворнически номер 22662.
Починал на 07 август 1942 г. в концлагера Дахау, на 28 години.
Покровител на семинаристите

В условията на стрес в концлагеристкия живот особено ясно проличали чертите на характера на Тадеуш Дулни. Той проявил силата на духовноста и добродетелите си. Сред униженията, тежката работа и глада не загубил своята бодрост, уравновесеност, спокойствие и оптимизъм. Това имало спасително въздействие върху другарите му. Примерът му им носел утеха. Оцелели бивши концлагеристи си спомнят за него, че слънцето сияло в очите му. И в най-голямата тъмница бил способен да види лъч от Божието Милосърдие и да го предаде на другите. Радостта и силата черпел от молитвата, особено от общата молитва в една молитвена група, която се срещала нелегално. В тази група концлагеристите се опитавли да се утешават взаимно, като се молели заедно, медитирали, участвали в тайнствата. Така понасяли като християни затворничеството в концлагера и се борили срещу обезкуражаването, моралната деградация и омразата към преследвачите си, като същевременно се подготвяли за бъдещето си служение като свещеници след освобожденето.
В началото Тадеуш Дулни можел да участва всеки ден в Светата Литургия. След като през септември 1941 г. полските духовници били заставени да изберат дали да се присъединят или не към немския народ и всички отказали да сменят националната си принадлежност, им било забранено да участват в Литургията.
Оцелели свидетелстват за Тадеуш: „В лагера се задълбочи неговата набожност и детското му доверие в Бог. Въпреки че бяха забранени всякакви знаци на религиозност, Дулни се молеше много. Особено на работата в оранжериите той прекарваше дълго време на единение с Бог и Божията Майка, която почиташе с особена преданост още от детството и юношеството си. Беше много щастлив, когато се удадеше случай с една малка група да моли Броеницата по време на работа и да пее религиозни песни.“
В резултат от единението с Бог Тадеуш се грижел самопожертввателно за другарите си. Използвал миговете, в които отговорниците не наблюдавали, за да помага на възрастни и болни свещеници, например при носенето на тежките казани с храна. Безмислено строги правила превръщали в много трудна задача оправянето на леглата сутрин. За най-малките недостатъци били раздавани тежки наказания. По-възрастните свещеници много се страхували. Тадеуш оправял бързо и сръчно своето легло и след това помагал на другарите да оправят и своите легла.
В условията на постоянен глад той давал на другарите си от малките си дажби. Така им помагал да избегнат изкушението да крадат храна, което се наказвало със смърт.
О. Стефан Бискупски пише за него: „Студентът по богословие Тадеуш Дулни правеше впечатление с лъчистите си очи. Нямаше трудна ситуация, в която той да не намери повод за радост. Дори да беше най-мъничка радост, той благодареше на Бог. Радваше се на малките неща, които другите пропускаха да забележат и които бяха повод за неговата благодарност към Бог. Но най-красивото в душата му беше героичната му готовност да помага. Той никога не ядеше сам френското грозде, което понякога можеше да „набави“ на плантацията. Винаги го споделяше с някой. Ако някой трябваше да си зашие копче, да закърпи панталона или да поправи обувките си, да се постриже или да превърже рана, Тадеуш винаги беше готов да помогне. Когато вече беше толкова изтощен от глад, че почти не можеше да стои на крака, пак поделяше супата си с един приятел, чийто живот ценеше повече от своя собствен…“
Младият семинарист бил много загрижен за професор Розланиец, на когото давал половината от обяда си. Известно време Дулни бил на работа в така наречения „боклукчийски отряд“, който изхвърлял отпадъците не само от концлагера, но и тези от болницата в град Дахау. Когато монахините, които работели в болницата, забелязали, че тези боклукчии са полски свещеници, излагайки се на голям риск, започнали да поставят в боклука добре опаковани хранителни продукти. Когато излезели извън града, затворниците тайно изяждали храните, защото не било възможно да ги внасят в концлагера, където на входа се правели строги проверки.
Гладът изтощавал Тадеуш. Бившият концлагерист Майдански (по-късно епископ) пише: „Беше необикновено отзивчив и весел. Почина в ужасната гладна 1942 година. Забелязвахме колко бързо рухна. Измършавяването бе свършило делото си. Някой му подаваше парченце хляб, но вече беше прекалено късно, той само го докосна с устни.“
„Скоро той припадна от изтощение в бараката, по обяд. Другарите, които бяха по-силни, го занесоха в болницата. Тогава го видях за последен път в този живот. Гледах висящите му ръце и крака, клатушкащата се глава, усмихнатото му лице, симпатичните му и светли очи. Не след дълго научихме тъжната вест, че е починал. Младият му живот бе свършил, но споменът за него остана. В него виждахме светец, беше така изпълнен с християнска любов. Беше като красива, ярка светлина за нас в тази обстановка на омраза от страна на езичниците нациналсоциалисти. Сред нас, осъдени страдалци, той даваше пример за героична добродетел.“ (епископ Франчишек Коршински)
Тадеуш Дулни умира от глад на 07.08.1942 г. Тялото му било изгорено в крематориума на концлагера и пепелта му разпръсната край него.
Семейството му получило с известието за смъртта му пакет с личните му вещи.
Папа Йоан-Павел ІІ го обявява за блажен на 13.06.1999 г. във Варшава, заедно с още 107 други полски мъченици, загинали през Втората световна война, сред които 89 свещеници и монаси. Денят на тяхното възпоменание е 12 юни.

Блажени Тадеуш Дулни, моли се за нас!

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар