Блажени отец Георг Хефнер

Блажени Георг Хефнер е роден на 19 октомври 1900 г. във Вюрцбург, в семейство на работници. Родителите му били обикновени и дълбоко вярващи хора. Като момче служел като министрант в църквата на кармилския манастир във Вюрцбург. Там усетил призванието за свещеник. Родителите му направили всичко възможно, за да може да постъпи в гимназията, а след това да учи богословие. През 1918 г. бил взет във войската. Започнал да следва богословие през 1919 г., а през 1920 г. постъпил в Третия орден на Кармила, където получил името Алоис на Светото Тайнство. На 13 април 1924 г. бил ръкоположен за свещеник. Годините като каплан от 1924 до 1928 прекарал в Мотен, Голдбах, Мюрсбах и Алтласхютен. На 12 ноември 1934 г. бил назначен за енорист в Обершварцах. Отец Хефнер бил тих човек. Живеел скромно и уединено. За него много важни били молитвата и жертвата. Описват го като ревностен пастир и човек, който не се занимавал с политика.

Бързо се натъкнал на конфликти с нацистката държава. Отказвал да използва хитлеристкия поздрав и в една своя проповед нарекъл националсоциалистите „кафяви торни бръмбари“. Отнели му правото да преподава вероучение. Тогава той започнал тайно да подготвя деца и младежи за Първо Причастие и Миропомазание. Много пъти бил викан в Гестапо и разпитван.

През октомври 1941 г. бил арестуван. Член на националсоциалистическата партия го помолил на смъртния одър за последните тайнства. Но тъй като бил разведен, за да ги получи, трябвало отново да бъде приет в Църквата. Затова отец Хефнер му дал да подпише декларация, че признава втория си, само граждански, брак за невалиден пред Бог и пред съвестта си и че се завръща в Църквата. Следващата неделя о. Хефнер съобщил накратко за това в Църквата, за да обоснове завръщането на човека в Църквата и църковното погребение. Друг партиен член осведомил полицията за това и го арестували. Официалното основание било, че подстрекавал населението, злоупотребявал с длъжността си на свещеник и по този начин отслабвал „вътрешния фронт“.

Веднага след арестуването му главният викарий, д-р Франц Милтенбергер, се застъпил за освобождаването на Хефнер, но напразно. Без отговор останала и писмената молба на църковния настоятел Йохан Фик от 19 юни 1942 г. до местните органи за освобождаването на интернирания в концалагера Дахау свещеник.

След шест седмици затвор във Вюрцбург, без съдебно решение, на 12 декември 1941 г. Георг Хефнер бил закаран в Дахау, където бил заведен като номер 28876.
Още при пристигането си бил пребит. Отец Аугуст Айзенманн си спомня: „Когато Георг Хефнер пристигна в лагера, двама от пазачите се нахвърлиха върху него и го удряха по лицето, докато от устата му потече кръв.“ Но чувствителният и набожен мъж не се оплаквал. В последните му мигове главното за него била молитвата. Други свещеници в концлагера го описват като много тих, вярващ, скромен свещеник, който носил предано кръста си: „Никога не чухме лоша дума от него. Молеше се много и бе потънал в себе си. Беше уважаван от нас, свещениците и се бе превърнал в пример за всички.“

В едно от писмата си, писани в концлагера, о. Хефнер казва: „Само в училището на Спасителя може да се научи любовта, която не се спира и пред врага.“ А няколко месеца преди смъртта си пише: „Утеха, сила и всичко намираме в молитвата и предаността към Бог.“

През август 1942 г. последиците от глада станали видими при о. Хефнер – краката, ръцете и главата му отекли, появили се флегмони – често срещано инфекциозно заболяване в концлагера с гнойни възпаления на кожата. Една от раните на крака му се инфектирала и той вероятно получил отравяне на кръвта. Починал сред неописуеми болки на 20 август 1942 г, към 7.20 ч.

В краткото, както обикновено, възпоменание по време на Литургията в лагерния параклис отец С. Хес описва свещеническия живот на отец Хефнер с две думи „Sacerdos et hostia“ – свещеник и жертвен агнец.

Два дни по-късно в Дахау пристигнали бащата Валентин Хефнер и каноник Найнрих Лайер, за да видят покойника. Въпреки създаваните трудности от тайната полиция Гестапо, те не се поколебали да вземат бързия влак за Дахау и в събота, преди обяд пристигнали в концлагера. След безкрайни преговори, след обяд ги завели в залата с трупове, за да идентифицират покойника. По-късно Лайер съобщава: „Действително беше той. Но, за Бога, как само изглеждаше. Измършавял, пожълтял, свит.“ Носилката, на която лежал Хефнер, имала такава конструкция от летви, че изобщо не било възможно да се докосне тялото, което било завито от краката до устата с бяло платно, така че се виждало само лицето. Бащата и каноникът се разплакали неутешимо и хвърлили купените в Мюнхен цветя върху дървената решетка. След това Хайнрих Лайер си сложил черната стола, която носел със себе си. Двамата заедно казали църковните молитви и псалмите за покойните. Измолили и три пъти „Отче наш“ и „Вечен покой дай му, Господи“. Накрая поръсили тленните останки на Георг Хефнер със светена вода, която също носели със себе си в шишенце.

Когато се върнали в канцеларията, поискали да пренесат трупа във Вюрцбург, но това им било отказано категорично. „Фюрерът“ бил наредил всички „починали“ в концентрационния лагер да бъдат кремирани. Тогава бащата и каноникът настояли поне да получат урната с праха на отец Георг. В отговор на съмнението им дали ще бъде изпратен точно неговият прах, постовият им дал честната си дума, че ще има грижа за това.

Едва четири седмици по-късно урната с праха на о. Георг Хефнер пристигнала във Вюрцбург, заедно с номера за изгаряне 4950. Дали това бил действително неговият прах никой не можел да каже.

Погребението се състояло на 18 септември 1942 г., в 14.40 ч., на централното гробище във Вюрцбург, под наблюдението на Гестапо. Отец Ханс Задлер от Кирхшьонбах пише: „Пред гробищата стоеше обичайната носилка и върху нея, под черно покривало, малка урна. Тази урна трябваше да съдържа праха от изгореното тяло на Георг Хефнер. Всъщност никой не го вярва. Защото в Третия райх няма страхопочитание към живота, нито към смъртта. Но каквото и да съдържаше урната, в този момент тя беше символ на неговата мъченическа смърт, беше мъничък видим знак, в който се вкпочи любовта и преклонението, беше единствената възможност, в която един огромен митинг можеше да изкрещи безмълвно болката си към небето.“

На 19 септември 1942 г. в полицията било докладвано: „Погребението не излезе извън рамките на всяко друго обикновено погребение, но се установи силно участие на клира и на цивилното население от града и областта…“ В действителност около 1000 души, от които 150 свещеници от цяла Франкония, превърнали траурното шествие в мълчалив протестен марш.

След войната свещениците, бивши концлагеристи от Дахау, и съюза на свещениците в епархия Вюрцбург настояли да се открие процес за беатификация. През 2009 г. Папа Бенедикт ХVІ признава официално Георг Хефнер за мъченик. Обявен е за блажен на 15 май 2011 г. във Вюрцбург.

Блажени Георг Хефнер, моли се за нас!

Цитати

Георг Хефнер написал 16 писма от концлагера. Всичките са запазени.

„Бяха тежки дни, които трябваше да понеса досега, не ги пожелавам и на най-големия си враг. Добрият Бог винаги ми даваше сила.“

„Никого да не проклинаме, за никого да не говорим лошо, да бъдем добри с всички.
Затова не се притеснявайте много. Нищо не се случва без Божията воля… Простете ми всичко, с което съм ви наранил и притеснил.“

„Да, искам да издържа с търпение, дано Господ ми даде сила за това.“

„Дните на страданието си жертвам за моята енория и за тези, които са ми мили и скъпи.“

„Бъдете истински добри към всички хора, било то приятели или врагове.“

„Нека се молим един за друг и най-вече да не губим доверие в Божието Провидение.“

„Моля се и жертвам всички дни за вас. “

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

ВСИЧКО ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЦЪРКВА В ОКОВИ“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар