Блажени брат Станислав Тимотей Трояновски OFM Cap, мъченик

Станислав Антоний Трояновски е роден на 29 юли 1908 г. в Садлово, Полша, в бедно и много вярващо семейство. Бащата загинал през Първата световна война, затова малкият Станислав Антоний, едва завършил трети клас, трябвало да напусне училище, за да помага на майка си да изхрани семейството, което живеело в бедност и в което растели още трима, по-малки от него братя.
През 1918 г. пребивавал във Варшава и получил тайнството Миропомазание от ръцете на епископ Антоний Юлиан Нововейски, който загинал в концлагера Дзялдово през 1941 г. и бил обявен за блажен на същата дата, заедно с него…
На 5 март 1930 г. постъпил в манастира на отците францисканци в Непокаланов. На 6 януари 1931 година бил приет в новициата и взел монашеското име Тимотей. За девиз избрал следните думи: „Във всяко време и на всяко място – на свободното разпореждане на Божията воля“. Първите си монашески обети положил през 1932 (или 1935 ) г., а три години по-късно и вечните. През това време служел в католическото издателство на францисканците-конвентуалци и се занимавал с разпространението на списанието „Рицар на Непорочната“. Често се грижел за болните братя в лазарета. Имал желание да бъде мисионер. Но Бог имла други планове за него…
Когато през септември 1939 г. хитлеристите нахлули в Полша, отците от Непокаланов били посъвтвени да се евакуират. Но те останали. Останал и брат Тимотей. На 17 февруари 1941 г. Гестапо отвела петима францисканци от Непокаланов, сред които бил и свети Максимилиан Колбе, в затвора Павиак, във Варшава. На 14 октомври същата година отвели още шестима монаси, в това число и брат Тимотей, в затвора Павиак. Предупреден от съмишленици, той можел да се укрие, но отказал. След това били депортирани в концлагера Аушвиц-Биркенау. Там комендантът ги посрещнал с думите: „Не сте дошли в санаториум, а в немски концентрационен лагер, изходът от който е само един – през комина. Ако на някой това не му харесва, може веднага да се хвърли върху бодливата тел. Ако сред транспортираните има евреи, те няма да могат да преживеят тук повече от две седмици, свещениците – до месец, други до три“…
Макар още да не бил ръкоположен за свещеник, брат Тимотей бил включен сред тях. Той бил затворник номер 25431. Заставили го да пренася строителни материали, да копае чакъл. Облечен в парцали, на -20 градуса студ, в глад… Скоро брат Тимотей се разболял от пневмония. Починал на 28 февруари, в болницата на концлагера Аушвиц.
Папа Йоан-Павел ІІ го обявил за блажен на 13 юни 1999 г. във Варшава, заедно с още други шестима францисканци от Непокаланов (о. Антонин Мария Байевски, о. Пио Мария Бартошик, о. Инокентий Гуз, о. Ахилес Пухала, о. Херман Стемпиени, брат Бонифаций Жуковски). Казал за тях: «Те са свидетелство за победата на Христос – дар за възстановяване на надеждата»…

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар