Божи Слуга Стефан Вишински, кардинал-свещеник, примас на Полша

Стефан Вишински е роден на 3 август 1901 г. в Зузела, на р. Буг. Той било второто дете на местния органист Станислав Вишински и съпругата му Юлиана, която починала рано. От 1917 до 1920 г. учил в малката духовна семинария «Пий Х». От 1920 до 1924 г. бил семинарист във Влоцлавек.

Ръкоположен бил за свещеник на 3 август 1924 г., на рождения си ден, във Влоцлавек. От 1925 до 1929 г. следвал каноническо право, а също така право и обществено-икономически науки в Люблинския католически университет и с дисертацията си «Правото на семейството, Църквата и държавата относно училището»заслужил докторска степен.

След избухването на Втората световна война се укривал от Гестапо заедно с епископ Михал Козал в село Станиславка. По време на Варшавското въстание под псевдонима Радван ІІІ бил каплан на нелегалната полска армия. Извършвал също конспиративна образователна дейност сред младежите. По нареждане на епископ Михал Козал трябвало да напусне Влоцлавек и по този начин избегнал съдбата на над 1800 полски свещеници, включително и на епископа, който загинал в концлагер.

През 1945 г. бил избран за ректор на духовната семинария във Влоцлавек . На 25 март 1946 г. Папа Пий ХІІ го назначил за епископ на Люблин. Бил ръкоположен за епископ на 12 май 1946 г. От 1948 г. е архиепископ на Гнезно и Варшава, същевременно – примас на Полша и председател на Епскопската конференция. Девизът на епископския му герб гласи „Soli Deo“. В целия му живот се забелязвало служение на Бог чрез Мария. Записките му от затвора съдържат синтез на неговата любов към Дева Мария, проявила се още в детството и юношеските му години: «Загубих родната си майка, която имаше особена привързаност към Богородица Остробрамска, където ходеше на поклонение, още от Зузела. Баща ми продължаваше към Ясна Гура. Почитта към Мария беше много голяма в семейството. Вечер често се молеше Броеницата.»

На 25 септември 1953 г. е интерниран в Ривалд, а по-късно преместен под домашен арест в Сточек и манастира Команча. Докато е в затвора, той наблюдава жестоките изтезания и малтретирането на задържаните лица, някои от които стигащи до извращения. Освободен е на 26 октомври 1956 г.
През това време, на 12 януари 1953 г. е номиниран за кардинал от Папа Пий ХІІ. Затова е приет официално в кардиналската колегия като кардинал-свещеник с титулярна църква «Санта Мария ин Трастевере» чак на 18 май 1957 г.

През 1980 г. изиграва решаваща роля като посредник между полското опозиционно движение „Солидарност“ и комунистическия режим, настоявайки за правото на свободни профсъюзи за работниците и селяните, призовава опозицията към предпазливост и умереност в исканията и.

Вишински е символ на духовната съпротива срещу комунистическия атеистичен режим в Полша. Заради ролята си на пазител на хриситиянската идентичност на полския народ в периода на комунистическите репресии срещу Църквата той е наричан в Полша примас на Милениума.

Умира от рак във Варшава, на 28 май 1981 г., чевъртък, когато Църквата празнува тържеството Възнесение Господне.
Процесът за беатификация на Стефан Вишински е започнат на 29 май 1989 г. по инициатива на Папа Йоан-Павел ІІ. От този момент той може да бъде наричан Божи Слуга.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар