Божи Слуга архимандрит Фабиан Абрантович MIC

Отец Фабиан Абрантович е роден на 14 септември 1884 г. във Вересковщина, Новогрудски повет, в Западна Белорус.Същата година през ноември е кръстен в католическата вяра. През 1902 г. постъпил в католическата духовна семинария в Петербург. След като я завършил, продължил да учи в митрополитската духовна католическа академия. Бил ръкоположен за свещеник на 11 ноември 1908 г., когато бил в трети курс. През юни 1910 г. завършил със степен магистър по богословие и две години преподавал в гимназията при католическата църква „Св. Екатерина“ в Петербург и в имперското училище по право. През март 1912 г. получил разрешение да продължи учението си в Белгия, във философския факултет на Льовенския университет, който завършил с докторска дисертация.
По това време католическата общност в Петербург се отличавала с интензивен културен и интелектуален живот. В Митрополията действали различни организации и религиозно-национални движения. Отец Фабиан активно участвал много свещенически и светски национални дружества. Самият той създал организацията „Християнско демократическо обединение“, а през май 1917 г. бил един от организаторите на първия конгрес на белоруските свещеници в Минск.
Революцята от 1917 г. в Русия повлияла и на политическата обстановка в Белорус. През март 1918 г. била провъзгласена Независима Белоруска Република. През април о. Фабиан бил изпратен от архиепископ Едуард фон Рип в Минск. Била създадена нова Минска епархия и нова католическа духовна семинария, чийто първи ректор станал о. Фабиан. През 1919 г. бил удостоен със званието прелат на минския катедрален капитул.
През 1920 г. в Минск била установена съветска власт. Политическата ситуация накарала епископа да премести семинарията и резиденцията си първоначално в Новогрудок, а след това в Пинск, тъй като по това време те били на територията на Полша.
О. Фабиан изпълнявал различни длъжности в Пинск: ректор на семинарията, професор, известно време бил духовен наставник, занимавал се със строителството и реконструкцията на старинната сграда на францисканския манастир, в който се помещавала семинарията. През 1926 г., след като дълго размислял и се молил, о. Фабиан се отказал от всички поети задължения, както и от получените заслуги и постъпил в манастира в Друя.
Преминал новициата, първата степен на монашеския живот, и през 1927 г. бил вече йеромонах от Ордена на Непорочното Зачатие на Пресвета Дева Мария. О. Фабиан приел трудния и суров живот в манастира, отнасял се с другите кандидати в Ордена като равен, без да обръща внимание на големия си духовнен опит и високото си образование, приемайки всичко като стриктно изпълнение на Божията воля.
След първите монашески обети той изцяло се посветил на широката дейност на манастира. Проповядвал, преподавал в гимназията към Ордена и в училищата, публикувал в различни белоруски издания, поддържал постоянна връзка с белоруската интелигенция, издавал неголеми богословски трудове, написал нови песни на белоруски, които и до днес са едни от най-популярните в църквата на Белорус.
През 1928 г. била създадена нова административна структура за католиците от източен обряд в Харбин, Китай, където след революцията се заселили много емигранти от цяла Русия. За нейн архимандрит бил назначен о. Фабиан.
В половинмилионния град тогава живеели около 150 000 руснаци, имало десетки православни църкви, в които работели 271 православни свещеници и трима епископи. За паството на о. Фабиан, състоящо се от 18 католици от източен обряд, нямало дори помещение за молитва. Към това се прибавяли трудности от икономически характер и обществената неприязън поради антикатолическата пропаганда. О. Фабиан разбирал мисията си в тези условия като кръст и имал безгранично упование в Божието Провидение: „Аз не роптая – вярвам, че Господ ще създаде и тук нещо. Дори и да умра за това дело, след 20-50-100 години тук ще бъде по-добре.“
Той живеел и работел сред многозабройни заплахи по свой адрес от страна на врагове и недоброжелатели.
За годините, през които работил в Харбин, о. Фабиан създал епархия за католици от източен обряд, построил църква, открил лицея „Св. Николай“ за юноши, манастир на урсулинки за девойки и приют на сестрите францисканки за момичета, манастир за отците от Ордена, а от 1931 г. под негово ръководство започнало издаването на „Католически вестник“.
Втората световна война го сварва в Белорус, която в онези години се намирала в пределите на Полша.Окупацията на Полша от две страни – от нацистката и съветската армия – я разделило на две части. Тъй като в това време о. Фабиан бил на посещение при своя приятел, митрополи т Андрей Шептицки в Лвов, той се оказал в следствие на неочакваните промени на съветска територия.
Опитът му да премине съветско-немската граница довела до арестуването му на 25 октомври 1939 г. Няколко месеца той бил държан в затвора в Лвов. Обвинявали го във враждебност към революционното движение, към построяването на комунистическото общество и съветската власт; шпионаж в полза на Рим, посредничество между Папата и националните движения в Белорус, Украйна и Китай с цел разкол в СССР, нелегално преминаване на границата.
Военният капелан о. Войтас свидетелства за него: „В първите дни на април 1940 г. бях заедно с о. Фабиан Абрантович в затвора в Лвов, килия 80. Бях заедно с него само три дни. Веднъж го видях след разпитите, пребит, осакатен, облян в кръв: сложиха върху лежащия на земята кресло и тъпчеха върху него, след това пак го ритаха до кръв с крака. Обвиняваха го в шпионаж за Папата.“
В спомените на Йосиф Белявски е останало следното: „О. Абрантович почти винаги беше в безсъзнание вследствие тежките побои на разпитите, а когато за малко идваше на себе си, започваше да се моли, а заедно с него и всички в килията. (…) О. Абрантович не ядеше почти нищо. През деня не му позволяваха да спи, а всяка нощ го разпитваха – от 9 вечерта до 5 сутринта. Отец Абрантович се връщаше от тях (а по-точно го донасяха и хвърляха на земята като чувал), винаги ужасно пребит с гумени ботуши.“
След три месеца на разпити о. Абрантович бил изпратен в Москва за продължаване на следствието по повдигнатите обвинения.
През юли 1942 г. о. Фабиан обжалвал, тъй като не се признавал за виновен по обвиненията. Той отричал всякаква политическа дейност, въпреки че подчертавал неприемането на съветския мироглед и откритата си опозиция срещу безбожието и атеизма.
На 23 септември 1942 г. архимандрит Фабиан Абрантович бил признат за виновен и осъден на 10 години лишаване от свобода в трудово-поправителн лагер. Непосилното изтощение в затвора, разпитите и изтезанията окончателно подкопали здравето му . Починал на 2 януари 1946 година.
Докато бил в лагера, о. Фабиан написал неголям трактат за историята на католицизма в Русия.
Процесът за беатификация на архимандрит Фабиан Абрантович е открит през 2003 година.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар