Евхаристичното чудо в Сарагоса

В Сарагоса се намира прочутото национално светилище на испанците, църквата „Дева Мария от колоната“, наричана „Пилар“. На няколко стъпки от там се издига величествена катедрала. В нея на големи старинни картини е представено известното евхаристично чудо от Сарагоса. То се случило по времето, когато архиепископ на града бил Дон Алфонсо Арбуельо, през 1427 година. Каноник Дормер записал достоверно всичко, както следва:
„През 1427 г. в Сарагоса живеели двама съпрузи в постоянни кавги и караници. Вместо да моли Бог за помощ и търпеливо да понася избухливия си съпруг, жената разказвала нещастието си пред други хора. Тогава някой и дал греховния съвет да отиде при един прословут мохамеданин, който знаел да прави отвари с магически средства. Безскрупулната съпруга намерила тъмната уличка, на която живеел магьосникът. Той я изслушал мълчаливо. Като последовател на Мохамед, той мразел Христос , а не по-малко и християните. Неговите предшественици се опитвали от 700 години да поробят испанския полуостров и да изкоренят вярата. Магьосникът все очаквал деня, в който Сарагоса пак щяла да стане „град на владетеля“, както гласи мавританското име на града. Той се надявал да получи чрез тази глуповата католичка една осветена хостия, върху която да излее омразата си към Бог. Първо уж съжалил, че не може да и даде съвет.
„Има средство, което може да ти помогне, но за съжаление аз не мога да го приготвя“, казал и той.
„О, кажете ми от какво имате нужда за това. Аз ще го набавя, дори и да е много трудно.“
„Наистина, мога ли да разчитам на вас?“
„Честна дума!“
Тогава той прошепнал: „Нуждая се за това от една хостия!“ Християнката се изплашила. После излязла навън в нощта, както някога Юда, предателят. На следващата сутрин влязла в църквата „Св. Михаил“. С дяволска дързост се причастила недостойно, като в една тъмна ниша извадила хостията от устата си и я сложила в една кутийка. След ужасяващотото светотатство тя забързала да предаде своя божествен Господ и Учител на подлите врагове. Но едва влязла в дома на магьосника, станало невиждано чудо. Историческият документ казва: „Когато жената отворила кутийката, видяла вместо хостията малко, изключително красиво момченце, излъчващо светлина.
Мохамеданинът я посъветвал да сложи момченцето обратно в кутийката, да го занесе вкъщи и там да изгори и двете. Безсъвестната жена направила така. Но скоро забелязала, че кутийката вече изгоряла и се превърнала в прах, а момченцето останало невредимо и излъчвало чудна светлина. Объркана и съвсем не на себе си от новото чудо, жената пак се върнала в къщата на магьосника. Когато той чул какво му казала жената, започнал да трепери. И двамата се страхували от наказание от Небето, ако не се преклонят пред силата на това чудо.
Решили заедно да отидат в катедралата. Християнката поискала да се изповяда разкаяно. А магьосникът искал да съобщи на главния викарий и да помоли за прошка заради престъплението към Евхаристията. Архиепископът наредил точна проверка на случая. След като повиканите за съвет се убедили в истинността на случилото се, те решили да пренесат Детенцето Исус, което било в Пресвятото Тайнство, от дома на жената в катедралата. Още същия ден – било събота – образували процесия, в която участвали капитулът на катедралата, капитулът на свещениците при църквата Мария дел Пилар, както и свещеници-монаси и мирски свещеници, градските власти, благородниците и народът, следвани от архиепископа, който с голямо страхопочитание тържествено носел под балдахина Божественото Детенце на златен патен към катедралата.
Всички, трогнати до сълзи, гледали чудното детенце. Когато процесията пристигнала в катедралата, архиепископът положил Детенцето Исус върху олтара на св. Валеро, за да изпълни желанието на тълпата, която настоявала да го види. Детенцето Исус било оставено през останалата част на деня и през цялата нощ там, така че католиците да могат да го гледат и почитат. На следващата сутрин в неделя архиепископът отслужил на този олтар Света Литургия на Пресветото Тайнство. Тогава станало ново чудо. Когато започнал молитвата над даровете, чудното Детенце, което било на патена, изчезнало, а на негово място останала една Хостия, която после, по време на Причастие била приета от архиепископа. В архивите на митрополията се съхранява доклада за чудото, потвърдено от много очевидци. Художниците го увековечили на големи картини с маслени бои.“ Това е написано от каноник Дормер, което всеки може да провери. В Сарагоса ежегодно, всеки ден в много църкви се излага Светото Причастие и много поклонници винаги коленичат пред него.

Източник: http://kath-zdw.ch

Превод: catholic-new.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар