Блажени Йежи Попиелушко

Съдържание:
***Биографични данни
***Интервю с Марианна Попиелушко, майка на бл. отец Попиелушко (7 март 2013)
***Убийството на о. Йежи Попиелушко (Записки из дневника на Карол Зауерланд)
***Насилието е знак за слабост (Из проповедите на о. Йежи Попиелушко)

Биографични данни

Йежи Попиелушко е роден на 14 септември 1947 г. в село Окопи, Североизточна Полша. Родителите му, Марианна и Владислав били земеделци. Още като дете той изпитал сталинисткия терор в семейството си. След гимназията и отбиването на веонната служба започнал да следва философия и богословие . На 28 май 1972 г. във Варшава бил ръкоположен за свещеник от кардинал Стефан Вишински. След това служел в различни енории във Варшава и работел предимно с деца и младежи. По-късно служел като духовен наставник в различни медицински заведения. Освен това се посветил на създаването на работнически общности. На 31 август 1980 г. отслужил първата Литургия за полското работническо движение, по-точно за стачкуващите заварчици на територията на фабриката им. Като каплан бил особено ревностен поддръжник на основания през 1980 г. независим профсъюз „Солидарност“. Блажени Попиелушко организирал един вид училище за работниците, като освен с религия ги запознавал с полската история, литература, с правни въпроси и техники за водене на преговори.
В проповедите си той критикувал комунистическото правителство и наложеното на 13 декември 1981 г. военно положение в Полша, въведено с цел да се прекъсне нарастващото влияние на „Солидарност“ върху полския народ. На 28 февруари 1982 г. отслужил за първи път „Литургия за отечеството“. В тези свои Литургии за отечеството всяка последна неделя от месеца той отправял призиви от амвона към правителството, в които критикувал забраната на независимия профсъюз. Комунистическите управници започнали да го следят. През 1983 г. бил арестуван заради проповедите и откритата си критика към комунистическия режим, но скоро след това бил освободен. През първата половина на 1984 г. бил викан на разпит тринадесет пъти. След продължително време на шпионаж и тормоз, на 19 октомври 1984 г. бил отвлечен от агенти на полската държавна сигурност „Służba Bezpieczeństwa“. Пребили го с дървени палки, поставили краката му в чувал, напълнен с камъни, завързали го за него и го удавили в язовира на Висла до Вроцлавек, югоизточно от Бидгошч.
Извършителите могли да бъдат идентифицирани бързо, тъй като шофьорът на каплана успял да избяга, като запомнил номера на колата на похитителите. Убийството на о. Йежи Попиелушко предизвикало в Полша мощна критика срещу комунистическия режим, така че срещу тримата агенти на държавна сигурност бил заведен процес. На погребението, което се състояло на 3 ноември 1984 г., въпреки заплахите на полицията, дошли над 600 000 души. Гробът му пред църквата „Станислав Костка“, която се препълвала от народ на неговите Литургии, се превърнал в място за поклонение. Там на 14 юни 1987 г. коленичи Папа Йоан-Павел ІІ и целуна надгробната плоча.
Беатификационният процес е започнат на 8 февруари 1998 година. Папа Бенедикт ХVІ призна мъченичеството на о. Попиелушко и героичната добродетел на Божия Слуга на 19 декември 2009 г. Провъзгласяването му за блажен стана на 6 юни 2010 г. във Варшава от кардинал Анджело Амато. Сред многолюдното множество, дошло на пл. Пилсудски за тържествената Литургия, присъства и майката на о. Йежи Попиелушко – Марианна, както и около 100 епископи и висши държавници. Денят, определен за неговото литургично възпоменание е 19 октомври – денят на неговата смърт.
На 20 септември 2014 г. в Париж е започнал процесът за канонизацията му.

Интервю с Марианна Попиелушко, майка на бл. Йежи Попиелушко

Марианна Попиелушко (7.11.1920-19.11.2013), майка на бл. Йежи Попиелушко, е проляла много сълзи. През Втората световна война руснаците застреляли най-малкия и брат, през 1953 г. в ръцете и починала двегодишната и дъщеря Ядвига; през 1984 г. тайните служби убили сина и Йежи; неочаквано починала и младата и снаха и й оставила трите си деца, за които Марианна станала втора майка; накрая починал и съпругът и, след 60-годишен брачен живот. Марианна Попиелушко не се отчайвала, защото била убедена, че и радостта, и страданието идват от Бог и че Бог знае кое е най-доброто за всеки човек. Тя не се страхувала от смъртта, защото вярвала, че с нея животът не свършва, а се преобразява.

Можете ли да си спомните за раждането на сина си Йежи?
М.П.: Разбира се. Болките започнаха вечерта на 14 септември, празника Въздвижение на Светия Кръст, неделя. Тъкмо бях отишла да издоя кравата. С мъка се добрах обратно вкъщи, където за щастие бе майка ми, която бе дошла заради очакваното дете. Само по себе си раждането не беше тежко, но през следващите дни получих силно главоболие и дори загубих временно зрителната си способност. Заради тази моментна слепота не можах да отида в църква за кръщенето на детето ми.

От регистъра на енорията в Суховола става ясно, че бъдещият свещеник Йежи е бил кръстен с името Алфонс…
М.П.: Бях избрала това име за него. Винаги, когато бях бременна, прекарвах времето в търсене на подходящо име за детето ми, така че то да има добър светец-покровител. Това име бях избрала още през май, когато у дома четях нещо за живота на свети Алфонс Мария де Лигуори. Синът ми използваше това име до първите си години в свещеническата семинария. У дома го наричахме галено Алек.

Защо синът Ви промени името си на Йежи (Георги)?
М.П.: Във Варшава, където той следваше, името „Алфонс“ се използвало като обида. С разрешение на настоятелите си в семинарията синът ми променил тогава името си на Йежи. Не протестирах срещу това, в края на краищата той беше възрастен човек.

Да се върнем към детството му. Какъв беше Алек като момче?
М.П.: Беше деликатно, малко болнаво дете. Никога не ми е създавал трудности, тъй като беше послушен, работлив и търпелив. Обичаше да общува и беше много отворен. Предпочиташе да прекарва времето си с някоя книга, отколкото в работа на полето. Всичките ни деца ходеха на училище и пишеха домашни, но също и помагаха на нивите. Алек беше старателен ученик и получаваше добри оценки. Веднъж енорийският свещеник ми каза: „Това дете може да стане един ден или много добър, или много лош човек; всичко зависи от това как е възпитаван.“ Затова се постарах да му дам най-доброто възпитание. Но най-важното за живота е да се доближи Бог до децата.

Как се появи призванието му за свещеник?
М.П.: Винаги сме били много вярващо семейство. При нас беше обичайно да се молим на колене всяка сутрин след ставане и всяка вечер, преди да легнем. Всяка сряда се молехме на Дева Мария на непрестанната помощ, в петък – на Пресвето Сърце Исусово, а в събота – на Ченстоховската Мадона. През май винаги пеехме Лоретанските литании, прези юни литаниите на Сърце Исусово, през юли литаниите на Светата Христова Кръв, а през октомври молехме Броеницата. Три пъти седмично, в сряда, петък и събота готвехме без месо, защото е добре, когато човек се научи още като дете, че трябва да прави жертви в живота, а не винаги нещата да вървят според неговите желания и капризи. Това е средата, в която е израснал Алек. Но аз знаех, че той сам внимава за себе си. Редовно ходеше на изповед и на Причастие; молеше се и самичък. По-късно стана министрант: Всеки ден ставаше рано и вървеше пет километра пеш през гората, за да бъде точно в седем в църквата в Суховола. Независимо дали валеше дъжд и сняг. Спазваше това от първата си година в училище до зрелостните изпити.

Убийството на о. Йежи Попиелушко

Записки из дневника на Карол Зауерланд

О. Йежи Попиелушко попадна случайно в контакт с работниците. Делегация от стачкуващи работници от варшавските стоманодобивни заводи бе помолила кардинал Вишински в края на август 1980 г., когато цяла Полша се беше развълнувала, да им изпрати свещеник, който да служи Литургия на територията на завода. Попиелушко веднага се съгласи да поеме тази мисия. Оттогава той служеше всяка неделя Литургия за тях от 10 часа. … След обявяването на военното положение помагаше на преследваните и на техните семейства. Участваше в процесите на тези, които протестираха срещу въвеждането на военно положение.
Месец след месец броят на участниците в неговите Литургии за отечеството нарастваше.От цялата страна идваха делегации, които Попиелушко приветстваше от балкона (вътре вече беше станало тясно). Виждаха се плакати на „Солидарност“. Известни артисти рецитираха религиозни и патриотични текстове. С времето можеше да се говори за политически демонстрации. Властниците, разбира се, осъждаха тези Литургии и заведоха дело срещу Попиелушко. Същевременно опитваха да склонят кардинал Глемп да го изпрати в чужбина.
Из записките на 25 срещу 26 март 1984 г.: „Попиелушко отново отслужи политическа Литургия. Той напомни за единадесетте арестувани (всички те бяха от опозицията). … Той се извини, че Литургията е продължила два часа, но от дългите разпити беше изгубил представа за времето. В сряда беше следващият му разпит.“
Записки от април 1984 г.: „Бяха дошли към 30000 души. Още в началото Попиелушко напомни за Северин Яворски, който вече трета године лежеше в затвора без процес. … Накрая Попиелушко призова верните да дойдат на 1 май в 10 ч. на Литургията за работниците, т.е. тогава, когато започва официалната манифестация.“
Един месец по-късно: „Попиелушко отново служи политическа Литургия. Този път той призова за бойкот на изборите. Прочете комюнике на епископата от 1946 г., в което се казва, че един вярващ не може да подкрепя комунистите, понеже те застъпват атеистичен мироглед… той обясни, че изборите могат да се подкрепят, само ако няма политически затворници, ако се признае синдикалния плурализъм и ако бъде отслабена цензурата. Също така обвини всички онези, които нямат кураж да кажат истината. Присъстваха около 40000 вярващи.“
Въпреки фалшифицирането на изборите, правителството призна, че една трета от избирателите не са влезли в избирателните секции.
Следваща бележка в дневника: „В „Ekspres Wieczorny“ се появи изпълнена с омраза статия срещу Попиелушко. Автор е, както се оказва, Урбан (Йежи Урбан, тогава говорител на правителството).
И наистина не трае дълго, докато властниците се намесват. През нощта на 19 срещу 20 октомври е записано: „Както чувам по западната телевизия, полската телевизия е съобщила, че Попиелушко е бил отвлечен на път от Торн за Варшава. … Шофьорът е избягал и е съобщил на полицията. Тя моли населението да съдейства за намирането на Попиелушко. Тя вероятно знае точно къде се намира той. Може би е още жив.“
На следващия ден: „Случаят Попиелушко трябва да изглежда така: Пътували са с кола от Торн за Варшава. След Торн шофьорът бил помолен да слезе за алкохолна проба. Той го направил, Попиелушко с него. Минал един „Фолксваген“ и отвлякъл и давмата (или само Попиелушко?). Шофьорът бил свален, той спрял един мотоциклет и отишъл до телефонна кабина, за да уведоми Варшава. След това тръгнал към полицията. Оттогава не е виждан. Вероятно полицията ще отрече, че сама е направила проверката. Ще се каже, че са били маскирани полицаи. Във Варшава вече беше Валенса, който заяви, че не гарантира за по-нататъшното развитие. Може да се стигне дори до стачки. Глемп също беше в църквата на Попиелушко. Естествено сега ще се молят ден и нощ за живота на Попиелушко. Заводите са призовани да се молят всеки ден в 12 ч. три минути за спасението му.“
Накрая правителството обявява нещо. Вътрешният министър Кишчак призна на 27 октомври по телевизията, че Попиелушко е станал жертва на своите хора, за местонахождението му не можел да каже още нищо.
На следващата вечер, беше неделя, се втурнах към църквата на Попиелушко (както се наричаше отсега):
„Там имаше толкова много хора, както никога досега. Според мен към 100000. Пред църквата виси портрет на Попиелушко, който един ден сигурно ще стане като икона.“
Ден по-късно: „Накрая бе обявено, че трупът на Попиелушко се намира във Висла… Литургията днес в Жолибож беше отново радикална. Свещеникът каза, че днес трябва да говорим преди всичко за Попиелушко. …“
На 30 срещу 31 октомври: „Намериха трупа на Попиелушко. … В страната възмущението е по-голямо, отколкото изглежда. Западът говори за политическа криза в Полша. Зъболекарка разказа, че обикновените полицаи били възмутени. Дали и собствените редици не се рушат?…“
„Погребението на Попиелушко бе, както се предвиждаше, голяма манифестация, въпреки че бяха дошли само (!) 250000 души, както съобщават западните агенции. Във всеки случай улиците наоколо са пълни с хора. … Всичко приключи спокойно, не се стигна до никакви провокации. …“
До днес не се знае кой е отговорен за убийството и как се е случило в действителност. Както и преди думата изглежда имат тези, които искат да оставят колкото може повече неяснота. Съдебните разследвания се прекъсваха постоянно, когато трябваше да се стигне до аресутването на бившия вътрешен министър Чеслав Кишчак. Но за режима на Ярузелски това убийство бе началото на края и това сигурно е първият процес в социалистическа страна, на който публично са обвинени и осъдени служители от сигурността.

Насилието е знак за слабост

Из проповедите на о. Йежи Попиелушко

Към Твоя кръст прибавяме кръста на трудовия свят. Прибавяме кръста на нашето отечество, в което няма свобода и справедливост, в което идеалите, съдържащи се в целите на „Солидарност“ , се разрушават и стъпкват…
Не се бори срещу насилието. Насилието е знак за слабост, не за сила. Една иде, която се нуждае от оръжия, за да продължи да живее, бързо умира. Една идея, която се запазва само с прилагането на насилие, е изкривена. Една идея, която е жизнеспособна, спонтанно се следва от милиони хора.
За да цари мир и спокойствие в отечеството, трябва да се премахне всичко, което се възприема от народа като социална несправедливост. Всички, без изключение, са длъжни да упражняват справедливост и да призовават към справедливост. Често моралната ни пасивност е тази, която насърчава несправедливостта.
Трябва да сме наясно с несправедливостта, причинена на нашия, в преобладаващото си мнозинство християнски народ от това, че той официално е атеизиран, че в душите на децата имладежите се унищожават онези християнски ценности, на които са били научени в люлката от родителите си.
В нашата история винаги е било така, че във времена, в които националната съвест е изоставала, ни е сполитало голямо нещастие. Но след като националното съзнание започна да се събужда, след като отговорността за отечеството се върна, дойде и народното възраждане. Така беше по време на народните въстания, така беше и по времето на „Солидарност“.
Няма да можеш да съхраниш напълно човешкото си достойнство, ако в единия си джоб носиш броеницата, а в другия книжка на противниковата идеология. Не можеш да служиш едновременно и на Бога, и на мамона. Не можеш да служиш едновременно на двама господари. Трябва да направиш своя избор.
Въпреки болезнения опит от последните месеци народът продължава да е готов на всеотдаен труд за благото на родината си. С такава задача може да се заеме само народ, който се чувства не като в организиран затвор. Не може да се говори за съвместно изграждане на отечеството, ако се пренебрегват правата на човека, ако се унижава човешкото достойнство.
Държавна власт, която управлява над заплашвани грждани, уронва собстевния си авторитет, прави беден културния живот на нацията, унижава ценноста на труда. Ето защо насърчаването на гражданския кураж е както от интерес за държавната власт, така и за гражданите на страната.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар