Католическата църква в България след идването на комунистите на власт

„…Вземането на властта от комунистите след промяната на държавното управление от монархия в република през 1946 г. сложило и началото на преследването на Католическата църква. През март 1949 г. излязло специално постановлевие, което регулирало ситуацията на религиозните изповедания. Точка 3 от това постановление гласяла, че традиционното изповедание на българския народ е православието. В изказванията на държавните служители и съдии започнали да се срещат твърдения, че Католическата църква и различните други християнски изповедания са врагове на системата и агенти на западния империализъм, понеже управленските им органи се намирали извън страната. Католическата църква била призната за шпионска и заговорническа организация, а нейната дейност за подривна спрямо държавата. Гореспоменатото постановление било придружено с коментарите на представители на правителството и съдилищата формират основата за масово преследване на католиците. Това преследване било предшествано от процеси срещу отделни физически лица вече през 1950 г. Това дало началото на серия от арести. В края на август 1952 г. били задържани повече от 70 човека, между които свещеници, монаси, братя, монахини и миряни. Същата есен на 1952 г. се състояли два важни процеса. През октомври били осъдени 41 човека, католици от двата обреда. Между тях един епископ и четирима свещеници получили смъртни присъди. Осъдените на смърт били епископ Евгений Босилков, владика от латински обред от Никополската епархия и трима свещеници. О. Петър Сарийски – францисканец, който бил много добър в правото , успял да получи замяна на смъртната си присъда с 12 години затвор…“

(из Размисъл за Католическата църква в България на еп. Мариан Блажей Крушълович, OFM Conv. – вж. целият текст в „Свидетели на вярата във възкръсналия Христос“, издание на отците-конвентуалци в България)

Процесите срещу католиците

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар