Първите жертви на изфабрикуваните процеси срещу българското католическо духовенство

Първите жертви на преднамерения комунистически лов на свещеници-“шпиони“ започва през 1950 г. Католиците, свещеници и миряни, набелязани за опасни, били плътно следени от агентите на Държавна сигурност, фактите били безогледно изопачавани, изказванията им били интерпретирани като вражески. В съставените по това време и проникнати от омраза справки, тези вярващи били квалифицирани като професионални или потенциални шпиони на чужди разузнавания.

На 8 май през нощта е арестуван отецът капуцин Роберт Прустов (2 февруари 1908-3 март 1980), директор на католическото дружество „Св. Цецилия“ в София. Вратата на стаята му е разбита от милицията и цивилни агенти, които претърсват сградата за скрито оръжие в продължение на два часа. Затворен е в арестантското отделение на ул. „Московска“ 5. На 16 юни е преместен в Дирекция на милицията. В края на 1950 г. е преместен в Софийския централен затвор. Делото срещу него и Стефан Цоков, арестуван на 10 октомври 1951 г., се гледа чак на 3 юни 1952 г. Отец Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, а Стефан Цоков – на 10 години. Той престоява зад решетките най-дълго от всички католици, осъдени на лишаване от свобода – 15 години, преминали в затвора и в концлагера Белене.

Отец Дамян Гюлов, основател на „Добрия печат“ и на в. „Истина“ е арестуван на 17 юни, на улицата, в момента, когато излиза от канцеларията на Дирекцията по вероизповеданията. Делото срещу него се гледа на 14 нуари 1952 г. В обвинителната си реч прокурорът (Ст. Тронков) заявява, че не намира „нито един светъл момент в живота на подсъдимия“ и препоръчва да бъде признат за виновен като шпионин и разпространител на клеветнически и неверни твърдения и да получи „строга и справедлива присъда“. Отец Дамян Гюлов е осъден на 12 години строг тъмничен затвор, 15 години лишване от граждански права и конфискация на цялото му имущество.
Свидетелство на Тодор Цанев за о. Д. Гюлов (вж. Габриела Цанева, „Миналото в мен“, част ІІІ : ) „…Никога няма да забравя Дамян Гюлов. Беше старец, католически свещеник, дребен и слаб. Но човек с толкова силен дух никога не бях срещал и по-късно не срещнах. Беше отдавна в затвора, от процесите през 1948-а. Знаеше как да се държи, как да противодейства, как да издържи. Беше физически грохнал, но беше неуязвим. Те просто нищо не можеха да му направят. Мисля, че го крепеше силната му вяра в Бога. И необходимостта да прави добро – да помага, да подкрепя, да учи. Той беше жива енциклопедия, жива история. Слушахме го в захлас. Цветанов и Гюлов не се обичаха много; бяха твърде различни. И двамата бяха умни, но Гюлов имаше морални предимства. Като се започне от това, че раздаваше колетите си на всички, и се стигне до духовната му чистота и устойчивост. Обичахме го и му се възхищавахме, и се учехме от него.
…По-отблизо се запознах с Гюлов в карцера. Едно влизане е за 14 дни. В карцера няма нар, няма нищо дървено. Само бетон. И два налъма. И само две опорни точки – за 14 дни. Можеш да стоиш прав. Или да седнеш – на единия налъм, а другия да сложиш под ходилата си.“

Първият съден и осъден католически свещеник обаче е отец Асен Чонков, енорийски свещеник в Бърдарски геран. На 3 юли 1950 г., в разгара на насилственото прибиране на т. нар. „държавни доставки“ на зърнени храни от ТКЗС, в Бърдарски геран, Белослатинска околия, избухва спонтанен бунт. Първи се вдигат жените, а после и всички жители на селото, които прогонват охраната и обсаждат общинския съвет, за да демонстрират своето нежелание да изпълнят доставките. Пристигналата от околийския център милиция смазва бунта и арестува около двадесетина души. Набързо проведеното следствие (милиционерско дознание) стоварва вината върху седем от тях, а останалите са призовани като свидетели. На първо място в списъка на обвиняемите е енорийският свещеник Асен Чонков. В обвинителния акт е посочен като главен подбудител и ръководител на „метежа“. Описан е като „привърженик на монархофашистката власт“, който имал „отрицателно отношение към мероприятията на установената власт“, обградил се с вражески настроени лица и саботирал всички отечественофронтовски инициативи. Делото се гледа във Врачанския окръжен съд. Обвиняемите са признати за виновни и осъдени на различни срокове лишаване от свобода. Отец Асен Чонков получава присъда от 15 години.

На 2 август 1952 г. в затвора от изтезанията и побоите при разпитите умира Божи Слуга Фортунат Бакалски, капуцин, роден на 6 август 1916 г. в с. Дуванли, Пловдивско. Из свидетелството на сестра Габриела Босилкова: „След това той (монс. Евгений Босилков, бел.на ред.) ни запита какво знаем за Отец Фортунат Бакалски. Казахме му, че на 15 август в църквата „Свети Йосиф” в София дойде след Литургията един пощальон, който носеше една бележка, на която пишеше,че Отец Фортунат е починал от естествена смърт. Но Монсеньор Босилков ни каза, че е убит зверски.”Бяхме в съседни килии – продължи Монсеньор Босилков – и аз чувах неистови викове и крясъци, когато го измъчваха. По едно време при мен дойде моят следовател и ми каза: `Босилков, искаш ли да видиш Фортунат, за да знаеш какво те очаква и тебе?` Отговорих му, че е достатъчно това, което чувам.”
Информационният процес за о. Фортунат Бакалски е заведен в Урбания и Сант` Анджело ин Вадо на 3 май 1985 г., заедно с този на епископ Иван Романов и о. Флавиан Манкин. Протокол в индекса на Конгрегацията за канонизация на светците 1484 и 229. Постулатор Фра Карло Калони, OFM Cap.

На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран процес при закрити врати срещу отец Йосиф Тончев, капуцин. Той е осъден на смърт и екзекутиран на 23 януари 1953 година.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар