Отец Храбър Марков: „Картинки из комунистическите затвори“

Двубой

Опит за взаимно завербуване

В усилията се да бъда апостол, аз не пропущах никакъв случай.
Така именно стигнах да се натъкна на един рядко труден случай, който и ще разкажа.
Повикаха група затворници за разпит, в която бях включен и аз.
Влезох в посочената стая, а там, седнал, ме чакаше следователят Блажо.
Щом го зърнах, аз и го познах.Той обаче се престори, че е зает с книжата си. После вдигна поглед и заговори:
- Ние като че ли се познаваме с тебе? А?
- Да!- отвърнах аз- Вие вече ми правихте един разпит и тогаз ме бихте, ругахте, ритахте.
-Ка-ак?!- прекъсна ме следователят Блажо, викайки силно да ме сплаши-Какво приказваш?
Аз премислих, че казаните думи не могат да се върнат вече, и затова реших да се изкажа, па щото ще да става.
Но понеже бях прекъснат и за да подчертая своята решимост, започнах отново и с повече твърдост:
- Казвам, че на предишния разпит ме бихте, ритахте, ругахте…
- Какво?! Какво разправяш ти бе?- завика отново следователят, мъчейки се отново да ме сплаши.
Но аз не се оплаших, понеже пак бях прекъснат, започнах отново със същата твърдост.
Тогава той вече ме остави да се изкажа спокойно, а пък аз рекох:
- На предишния разпит ме бихте, ритахте, ругахте.Пратихте ме в карцер, после в Наказателна бригада.
В карцера простудих гърдите си.В Наказателната бриграда се поболях до там, че,
ако не ме бяха пратили в болница, не се знае дали щях да оцелея. А въпреки всичко, моят Учител Исус Христос ме учи да не ви мразя, а да ви обичам.
И аз не ви мразя, а ви обичам.И мога да ви уверя, че ако ви се случи да изпаднете в нужда и аз бъда наблизо и имам възможност да ви помогна, ще сторя всичко възможно за да ви помогна, за да разберете и почувствате добре
разликата между онова, което проповядват учителите на марксизма -Мразя врага!-
и онова, което е поучавл Христос – Обичай врага и му помагай!
Следователят, изненадан от моята неочаквана смелост, от силата и красотата на едно непознато за него учение и от моята искрена готовност да го изпълня, се стъписа и остана в мълчание доста време.После се съвзе и като обигран комунист, съобразявайки се ловко с неудобното положение, в което бе изпаднал,рече:
- А?Готов си да помогнеш?Добре де. Ние имаме нужда от помощ. Имаме много врагове. Имаме ги навсякъде, също и между затворниците. Помогни ни да ги открием.
Ще ни донасяш кои са, какво говорят, що вършат, къде се събират, що кроят. – А-а-а!- отвърнах аз – На това не съм способен. Аз съм длъжен не само комунистите да обичам,
а много повече моите приятели, и за това доносчик не ставам. -Отивай си!- бяха последните думи на следователят Блажо.
Те бяха казани вече без ритници, без ругатни, без гняв, а с уважение.

Източник: http://www.hrabar.hit.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар