Евхаристичното чудо в Дарока

Евхаристичното чудо в Дарока се случило преди едно от многото сражения на испанците с маврите. Християнските военачалници помолили свещеника да отслужи меса в полеви условия, но няколко минути след освещаването на даровете поради внезапна атака от страна на противника, свещеникът бил принуден да прекъсне службата и да скрие осветените Хостии, като ги загърне в литургичните покривки. Испанците спечелили победата, след която военачалниците помолили свещеника да ги причасти с осветените Хостии. Оказало се обаче, че те плували в кръв. И в наши дни християните почитат чудния корпорал с кървавите петна.

През 1239 г. християнските градове Дарока, Терул и Калатаюд (Арагон) обединяват силите си, за да спрат маврите при крепостта Чио-Лученте. Преди началото на първото сражение капеланът отец Матео Мартинес от Дарока започнал да служи светата литургия, по време на която осветил шест Хостии, с които да причасти шестимата командири, ръководещи войските. Това били дон Хименес Перес, дон Фернандо Санчес, дон Педро, дон Раймундо, дон Гилермо и дон Симоне Карос. Внезапна атака от страна на противника принудила свещеника да прекрати литургията, да загърне шестте осветени Хостии в корпорала и да ги скрие под един камък. Вражеските отряди били победени. Командирите помолили свещеника да им позволи да приемат Светото Причастие в знак на благодарност за удържаната победа. Отец Матео ги повел към мястото, където бил скрил корпорала. Когато стигнали там, те откривли, че Хостиите били изцяло пропити с кръв. Командирите видели в това велик знак за Божието благоволение, както и добро предзнаменование. Те приели Светото Причастие, а корпоралът с петната кръв забили на върха на копие. Така го направили свое знаме. Пристъпвайки към крепостните стени, те понесли със себе си знамето и успели да отвоюват замъка Чио, удържайки решителна победа.
Успехът на кампанията бил свързан с евхаристичното чудо. Шестимата военачалници се отправили към различни области на Испания, като всеки пожелал да отнесе корпорала в своя град. Започнал спор, като на три пъти за място за съхранение на чудната реликва бил определян град Дарока. В крайна сметка било взето компромисно решение – корпоралът бил положен на гърба на муле. На животното било позволено да ходи където си поиска. Градът, в който то щяло да спре, щял да остане завинаги мястото, предназначено по Божия воля за съхранение на корпорала. Мулето вървяло цели дванадесет дни, като изминало над 200 мили. Накрая паднало изнемощяло пред църквата „Св. Марко“ в Дарока. Там построили църква, посветена на Божията Майка, където оставили чудната реликва. В тази църква и до ден-днешен всеки може да се поклони пред чудния корпорал с Христовата Кръв.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар