Малък Катехизис за Изповедта

МОЙ МИЛОСЪРДНИ ИСУСЕ

Детска книга за изповедта

„кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? А като я намери, вдига я на раменете си радостен; и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. “ (Лк 15, 5-7)

ВЪВЕДЕНИЕ

Мили деца!
Представете си, че няма лекари. Къде ще отидем тогава, когато сме болни? Представете си, че трябва да търпим зъбобола докато болният зъб падне. Това ще бъде много лошо! Болният човек не се чувства никак добре и се радва, че има лекари, които могат да му помогнат.
Но не само тялото може да боледува, а също и душата. Можете ли да се досетите от какво може да се разболее душата? Болестта, за която аз си мисля, се нарича грях.
Разбира се, не всички грехове са еднакво големи. Има тежки болести, има и по-леки болести. Но нека да се замислим: Някои леки болести са също опасни, защото много от тежките болести са били първоначално леки болести. В началото те дори не са били забелязвани и са ги смятали за беозбидни. Едва по-късно са се влошили. Който разбере, че е болен още в самото начало, може да се излекува много по-успешно!
И малките грехове разболяват душата, а който живее в грях, не може да се радва повече истински. Знаете ли историята за Каин и Авел? Сам Бог попитал Каин: „защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата” (Бит 4, 6).

Колко хубава е душата, колко радостна и свободна е, когато се стреми да бъде напълно добра!
Грехът не само разболява душата, той е и опасен. Исус каза веднъж: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мк 8, 36).
Човек, който обича греха е в голяма опасност да бъде изгубен навеки. А ние не искаме да бъдем радостни и щастливи само тук на земята, но и по-късно в небето!
Затова нека се изпитваме добре. Нека се стараем да разберем къде е болното място на душата ни. А след това? Можем ли да отидем при някой лекар и да го помолим да излекува душата ни? Разбира се! Исус сам каза, че той иска да бъде лекар на душите ни (Мк 2,17). И както Исус е прощавал на земята греховете на грешниците, така е упълномощил и апостолите да прощават грехове и да лекуват души в Негово име: „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан 20, 22)
Разбирате ли какво искам да ви кажа? Хубаво е, че има лекари, които да лекуват тялото, но е хубаво и това, че има лекари, които да лекуват душата. Колко благодарни трябва да бъдем задето Исус Христос ни подари светата Изповед! Трябва да отиваме винаги с желание при него, за да ни прощава греховете чрез ръката на свещениците; не само големите грехове, но също и малките. Изпитали ли сте и вие вече това колко радостен е човек след изповед?
Толкова е хубаво, че я има изповедта!
Желанието ми е да получите помощ от тази книжка. От нея ще се научите да се опознавате все по-добре, да се изповядвате добре и да черпите от Светата Изповед всички сили, които са ви необходими, за да запазите душата си здрава.
Нека любовта към Спасителя е жива във вас и светлината ви да блести пред хората, които ще видят добрите ви дела и ще се научат чрез вас да славят Отца, който е на небесата!

Отец Мартин Рам FSSP

МАЛЪК КАТЕХИЗИС ЗА ИЗПОВЕД

1. Какво е изкушение?
Изкушението е подтик за грях.
Изкушението е като кукувиче яйце. По-добре е то да не бъде измътено от умната птица-майка! – Ако останем в изкушението и го „измътим”, от него се появява грехът.

2. Какво се прави при изкушение?
Изкушенията прогонваме бързо и молим Бога за помощ.
Когато върху ръката падне искра от огъня, не я стискаме, защото ще получим рана. Отърсваме бързо ръка от нея!
Когато се появи котката, птичката хвръква нагоре. Там котката не може да я последва. – В изкушението издигаме сърцето си към Бога.

3. Кога едно изкушение става опасно?
Изкушение става опасно тогава, когато човек не може да реши дали иска доброто или иска лошото.

4. Откъде знаем кое е добро и кое е лошо?
Кое е добро и кое лошо ни казва гласът на съвестта.
За да намери пристанището, морякът има нужда от компас. Ръждясалият компас не струва за нищо. – Добрата и правдива съвест ни помага да намерим със сигурност пътя в небето.

5. Какво трябва да правим, за да работи съвестта добре?
За да работи съвестта добре, тя трябва да се образова.
За това е необходимо да се познават Божиите заповеди и Катехизисът и редовно да се изследва съвестта.

6. Какво казват десетте Божии заповеди?
1) Аз Съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.
2) Не вземай името на Бога напразно.
3) Осветявай седмия ден, Неделята.
4) Почитай баща си и майка си.
5) Не убивай.
6) Не прелюбодействай.
7) Не кради.
8 Не лъжесвидетелствай.
9) Не пожелавай жената на ближния си.
10) Не пожелавай имота на ближния си.

Ако странникът иска да достигне целта си, той трябва да следва пътепоказателите. – Десетте Божи заповеди са като пътепоказатели, поставени от самия Бог. Той ни ги даде, за да провери послушанието ни и за да ни показва правилния път.

7. Какви видове грехове има?
Има два вида грехове:
1) Малките грехове се наричат простителни или нараняващи грехове.
2) Големите грехове се наричат тежки или смъртни грехове.
8. Кой върши грях?
Грях върши този, който престъпва съзнателно и с участие на волята една от Божиите заповеди.
9. Кой извършва тежък грях?
Тежък грях извършва този, който съзнателно и с участие на волята престъпва някоя от Божиите заповеди в нещо, което е важно.

10. Какво загубва човек, когато прави тежък грях?
Когато прави тежък грях, човек загубва осветяващата блогадат.
Тогава човек престава да бъде вече дете на Бога. Който умира в тежък грях без покаяние, отива в ада.

СМЪРТНИЯТ ГРЯХ

Който греши прилича на човек, който изхвърля къс злато, а вместо него пълни шепата си с мръсотия.
Той прилича на човек, който се отдръпва от извора и вместо това отива да пие от локвата.

11. Кой единствено може да прощава греховете?
Само Бог може да отнема греховете, защото само той може да лекува душата.
Исус казва: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците. А овците вървят подире му, понеже познават гласа му. Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.” (Йоан 10)

12. Защо казваме: Бог е милосърден?
Казваме: Бог е милосърден, защото Той обича да прощава на всеки разкаял се грешник.
13. Как ни дава Бог благодатта Си?

Бог ни дава благодатта Си, когато се молим и преди всичко чрез седемте тайнства.
Думата „тайнство” означава „нещо свято”.

14. Кои са тайнствата?
Исус постави седем тайнства:
1) Кръщение
2) Миропомазание
3) Евхаристия (Пресвятото тайнство на олтара)
4) Покаяние (Светата Изповед)
5) Тайнство на болните
6) Свещенство
7) Брак
Седемте тайнства са като седем извора. От тях извира водата на спасението!

15. Защо отиваме на изповед?
На изповед отиваме, защото именно чрез нея Исус иска да ни опрости греховете и да ни подари много благодати.

16. Кого упълномощи Исус да опрощава грехове?
Исус упълномощи апостолите и техните последователи да опрощават грехове.

17. Как установи Исус Светата Изповед?
Вечерта след Възкресение Исус застана в средата между апостолите и каза: „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Йоан 20, 22-23)
Изповедта е Великденският подарък на възкръсналия Господ!

18. Кой днес е упълномощен да прощава грехове в името на Исус?
Да опрощават грехове в името на Исус имат епископите и свещениците.

19. Кое е най-важно при изповедта?
Най-важното при изповедта е човек наистина да се разкае за греховете си.
Бог може да отнеме греховете само тогава, когато ние страдаме за тях искрено, от сърце.

20. Какво си мислиш, когато се разкайваш?
Когато се разкайвам, си мисля:
- Мили Боже, боли ме заради греховете!
- Да не бях извършил грехове!
- Никога повече няма да върша грехове!

21. Какви видове разкаяние има?
Има три вида разкаяние:
1) Златното разкаяние се нарича още съвършено разкаяние или разкаяние от любов.
2) Сребърното разкаяние се нарича несъвършено разкаяние или разкаяние от страх.
3) Сламеното разкаяние се нарича суетно разкаяние.

22. За какво си мислиш, когато разкаянието ти е златно?
Когато разкаянието ми е златно, мисля за любовта на Бога.Греховете ми причиняват болка, защото обичам Бога.
Едно дете излъгало и видяло после колко тъжна е майка му заради това. Започнало да се разкайва, защото обичало майка си.

23. Кога трябва да се събужда у нас съвършено разкаяние?
Съвършено разкаяние трябва да се събужда веднага, щом се осъзнае греха. Особено при опасност от смърт съвършеното разкаяние може да е последното спасение, защото в нея е силата да заличава всички грехове.
Това е най-добрата форма на разкаяние.

24. За какво мислиш, когато имаш сребърно разкаяние?
Когато имам сребърно разкаяние, мисля за Божията справедливост. Греховете ми причиняват мъка, защото заради тях заслужавам наказание.
Бог е справедлив: Той възнаграждава всичко, което е добро, но лошото наказва.
Разкаянието поради страх удовлетворява изповедта.

25. Какво е сламено разкаяние?
При сламеното разкаяние човек съжалява само заради срама пред хората. Той не мисли за Божията любов и за Божията справедливост и също няма намерение да се поправи.
Сламеното разкаяние няма стойност. То няма никаква полза за изповедта.

26. Какво включва подготавката за едно добро разкаяние?
Подготовката за една добра изповед включва шест неща:
1) Молитва Моля се на Светия Дух, за да ми помогне да разбера себе си и да се
изповядам добре. Моля се добрия Бог да ми покаже моите грехове.
2) Размисъл Размишлявам върху това какви грехове съм извършил, за да мога да ги
съобщя в изповедта. Затова използвам огледалото на изповедта.
3) Разкаяние Събуждам в себе си разкаяние и казвам на добрия Бог, че искрено
страдам заради греховете си.
4) Поправяне Размислям за добро намерение.
5) Признаване На изповедта признавам съвсем откровено греховете си и внимавам добре в това, което ми казва изповедникът.
6) Покаяние Изпълнявам покаянието, което ми възлага свещеникът.

27. Кои грехове трябва да бъдат изповядвани?
Трябва да се изповядват всички тежки грехове. Не е задължително да се изповядват простимите грехове, но въпреки това е добре да бъдат казани и те.
Малките рани можеш да лекуваш и сам, но понякога е по-добре и тях да покажеш на лекаря.
Когато дрехите са напрашени, могат да бъдат изтупани, но понякога е по-добре, ако бъдат направо изпрани.

28. Как трябва да се казват тежките грехове?
Трябва да се казва от какъв вид са и колко често са правени тежките грехове.
- вид Трябва да се съобщят всички важни обстоятелства, за да може изповедникът да разпознае точно греха.
- брой Доколкото може, трябва да се каже колко често е извършван грехът.

29. Кога една изповед е невалидна?
Една изповед е невалидна,
1) когато човек няма истинско разкаяние
2) или когато умишлено премълчава тежък грях или съзнателно го казва така, че свещеникът да не може да го разбере.
Когато една врата е заключена с много ключалки, те трябва да се отворят до една. Дори една от тях да не бъде отворена, вратата няма да се отключи.
Който от срам премълчава тежък грях, се самозаблуждава и слага на душата си тежък товар.

30. Защо никога не трябва да се срамуваме от това да се изповядваме искрено и добре?
Човек никога не бива да се срамува да се изповядва искрено и добре, защото изповедникът няма право да издаде нищо от изповедта.
Това, което се каже при изповедта, принадлежи само на добрия Бог. Изповедникът е длъжен по-скоро да умре като мъченик, отколкото да обади и най-малкото от една изповед. И не само изповедникът, но и някой друг, който знае нещо от изповедта на друг човек, трябва да пази строго мълчание за това.
Никога не бива да се срамуваме да се изповядваме. Повече трябва да се срамуваме от това да грешим.

31. Какво трябва да се направи, ако умишлено не е споменат някой тежък грях?
Ако човек е изпуснал умишлено тежък грях,
1) той трябва да бъде изповядан и да се каже при това колко пъти съзнателно не е бил казан.
2) също, трябва да бъдат признати още веднъж всички тежки грехове след последната валидна изповед.

32. Какво трябва да се направи, ако без умисъл е забравен тежък грях?
Който, без да иска, е забравил тежък грях, трябва да си го признае при следващата изповед. Въпреки това изповедта е валидна.
Спасителят се радва, когато в изповедта може да ни подари милостта си.

33. В какво се състои доброто намерение?
В доброто намерение се включва обещанието към добрия Господ, че ще се поправя.
~ Не искам повече да върша тези грехове!
~ Искам да избягвам и случаите на грях!
~ Ако съм причинил някому вреда, искам да я поправя!
Случаят на грях е онова, което ни подтиква към греха, например лице, място, картина, книга, игра, филм, интернет-страница…

Който е счупил прозорец, не само че трябва да се извини, но и да поправи щетата.

Който търси случай за грях, е като някой, който скача в морето, въпреки че знае, че там дебнат акули.
Ботушите не се почистват докато се ходи по мръсни пътища.

34. Какво ти подарява Бог по време на Светата Изповед?
В Светата Изповед
1) Бог ме освобождава от греховете ми
2) Бог увеличава в мен осветяващата благодат
3) Бог ми дарява благодат за помощ
Какво правят благодатите за помощ?
Благодатите за помощ ме укрепват, за да преодолявам злото по-лесно и да правя добро. Те ми дават сила в изкушението.

35. За какво благодаря след изповедта на добрия Бог?
След изповедта благодаря на Бога, че ми е простил греховете.

36. За какво моля добрия Бог?
Моля добрия Бог да ми даде сила да правя добро, за да спазя намерението си и за да остане Неговата благодат при мен през целия ми живот.

МОЛИТВИ ЗА ПОДГОТОВКА

Преди да започнеш да се готвиш за Светата Изповед, най-напред се помоли. Помоли добрия Бог да ти покаже грешките ти и да насочи волята ти към доброто.

Исусе, Господи мой и Спасителю мой,
Ти познаваш сърцето ми,
мислите ми, думите ми и делата ми.
Дай ми Твоя Свят Дух,
за да различа добре кое е добро и кое зло.
Помогни ми за една добра изповед!

Ела, Душе Свети, просветли ме,
за да разбера добре греховете си,
да се разкая от дън душа заради тях
и да ги изповядам искрено!

Мария, моя небесна Майко,
моли се за мен и се застъпи за мен!

Свети Ангеле Пазителю и всички светци,
молете се за нас!

ОГЛЕДАЛО НА ИЗПОВЕДТА

Изпитай добре съвестта си! Първо помисли върху следните въпроси:
Кога се изповядах за последен път? – Добре и откровено ли се изповядах тогава? – Дали не забравих, не пропуснах или не премълчах от погрешно разбиран срам нещо важно? – Изпълних ли дадената ми покора? – Спазих ли обещанието си?

1. ДА ЖИВЕЕШ С БОГ

Бог иска да е на първо място в твоя живот. В Него трябва да вярваш, на Него да се надяваш и Него да обичаш от цялото си сърце, от цялата си душа, с всичкия си разум и с всичка сила!
Ти положи ли усилия, за да живееш с Бог? – да мислиш за него? – да го поздравяваш? – да Му доставяш радост? – Молеше ли ежедневните молитви? – Благодареше ли всеки ден за доброто? – Стараеше ли се да се молиш и със сърцето си? – Стараеше ли се да се молиш и тогава, когато нямаше желание? – Прилежен ли беше във вероучението? – Доверяваше ли се на Бог в трудности и изпитания?
Или не мислеше в повечето случаи, дори – никога за Бог? – Молеше се лошо и без желание? – Беше разсеян по време на молитва? – Умишлено не се молеше сутрин, обед и вечер? – Срамуваше се заради вярата си? – Беше чел враждебни към вярата неща? – Съмняваше се доброволно във вярата? – Беше суеверен?

2. СВЕТИТЕ ИМЕНА И ПРЕДМЕТИ

Бог иска да почитаме неговото свято име, както да имаме страхопочитание и към други свети имена и предмети.
Стараеше ли се да почиташ Бог и Неговото свято име? – Какво беше поведението ти в Църква? – Имаше ли страхопочитание към Кръста? – към Броеницата? – към другите свети предмети? – Когато се молеше, стараеше ли се и външно да се държиш подобаващо? – Грижливо ли правеше кръстния знак и коленичеше? – Почиташе ли свещениците и монасите то ордените?
Или изговаряше святото име на Бога небрежно? – или с гняв? – или го използваше, за да ругаеш? – Вършеше ли безчинство със свети предмети? – като да правиш с тях глупави шеги?

3. НЕДЕЛИТЕ И ПРАЗНИЦИТЕ

Бог иска в неделя да си почиваме от работа и да осветяваме деня на Господа. Само който има действително сериозна причина, е извинен от това да не участва в неделната литургия!
Стараеше ли се да избягваш работи, които не са неотложни, в неделя? – Навреме ли отиваше на неделната литургия? – Стараеше ли се да присъстваш там и със сърцето си? – да се молиш добре и да пееш с другите? – След приемането на Светото Причастие стараеше ли се да си съсредоточен, да се молиш на Исус, а не да разглеждаш хората?
Или пропускаше неделната литургия по собствена вина и без важна причина? – колко пъти направи така? – Закъсняваше ли за литургия? – защо? – Бъбреше ли по време на литургията? – Смущаваше ли и други в тяхната молитва? – Оглеждаше ли хората?

4. РОДИТЕЛИ И НАЧАЛНИЦИ

Бог иска да обичаме и да почитаме родителите си. Трябва да слушаш родителите си и да се стремиш да им доставяш радост!
Молеше ли се за родителите си? – Беше ли им благодарен? – отзивчив? – Стараеше ли се да ги радваш? – както и твоите баба и дядо? – твоите началници? – учителите? – Беше ли послушен: с желание, незабавно и точно? – Изпълняваше ли училищните и домашните си задължения? – Беше ли добър към възрастните хора? – Приемаше ли поученията и добрите съвети?
Или караше родителите си да страдат? – Беше непослушен? – нахален? – твърдоглав? – капризен? – Не се подчиняваше? – Нарочно ги ядосваше? – желаеше им злото? – Срамуваше се от родителите си?

5. ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИЯ

Бог иска да имаме страхопочитание към живота, към нашия собствен живот и към този на ближния. Трябва да обичаш ближния като себе си, да му помагаш и да не му правиш нищо лошо!
Полагаше ли усилия да си добър и дружелюбен към другите? – към братята и сестрите си? – към другите деца? – към възрастните? – Стараеше ли се да даваш добър пример на братята и сестрите си и на своите приятели? – Беше ли готов да помагаш? – Беше ли търпелив към слабостите на другите? – Беше ли готов веднага да простиш някаква несправедливост?
Или беше коравосърдечен? – завистлив? – изпълнен със злорадство? – злобен? – Не допускаше и другите да играят или ги пъдеше? – Подиграваше им се? – наричаше ги с обидни имена? – Желаеше на другите зло или им правеше зло? – биеше ги? – Дразнеше ги, за да ги разсърдиш? – караше се? – Разваляше игрите? – Не можеше да губиш? – Искаше винаги да си в центъра? – Беше непримирим? – не искаше да прощаваш? – Оплакваше се без повод от другите?
Не помагаше на ближния в нужда? Измъчваше животни? – Унищожаваше нарочно растения? – Хвърляше боклуци навсякъде?

Вредеше на здравето си? – с опасни проверки на смелостта? – като пушеше? – с алкохол? – с дрога?
Съблазняваше други да грешат? – или се оставяше да те съблазняват? – Общуваше с лоши „приятели”?

6.и 9. ЧИСТОТА

Бог иска да сме свенливи и целомъдрени. Трябва да имаш страхопочитание пред собственото си тяло и пред телата на другите хора!
Стараеше ли се да бъдеш напълно благороден и чист в същността си? – да предпазиш очите и мислите си от всичко нечисто? – Помисли ли за това да молиш молитви-възгласи при изкушение?
Или не беше нито свенлив, нито целомъдрен: в мисленето – в говоренето – в слушането – в гледането – в делата? – към теб самия? – или към другите? – Вършеше ли доброволно нецеломъдрени неща на теб самия? – Гледаше ли доброволно лоши списания, снимки, филми? – Харесваше ли ти да слушаш неприлични вицове? – разсмиваха ли те? – разказваше ли ги и на други? – Употребяваше ли грозни думи? – Използваше ли необмислено лоши изрази от улицата? – Отбягваше ли наистина според силите си лоши контакти?

6.и 10. СОБСТВЕНОСТ

Бог иска да сме внимателни към собствените вещи, но да пазим и чуждото имущество.
Беше ли грижлив и подреден към твоите вещи? – Добре ли се отнасяше към чуждото имущество? – Възстанови ли причинените щети?
Или открадна нещо? – използва другите? – открадна пари от родителите или от други хора? – колко? – Не плати нещо в магазина? – или преднамерено даде по-малко? – отчупи си тайно от нещо? – Не предаде намереното? – повреди нарочно чуждото имущество? – Не върна обратно взетото назаем? – беше алчен? – или стиснат? – Завиждаше на другите заради това, което имат? – Скъпеше се над парите си? – Искаше да запазиш всичко за себе си? – беше сляп за чуждата помощ?

8. ИСТИНА И ЧЕСТНОСТ

Бог обича истината. Трябва да си винаги справедлив и честен и да пазиш доброто име на другия!
Стремеше ли се да бъдеш честен, откровен и естествен? – Стремеше ли се да говориш добро за другите?
Или ги лъжеше? – отнасяше се лицемерно към тях? – преувеличаваше? – Казваше полуистини? – за да не бъдеш наказан? – за да изглеждаш по-добър от другите? – Прехвърляше вината си върху другите? – Шмекеруваше по време на игра? – Мамеше в училище (напр. с пищови)?
Говореше ли неистини за другите? – разнасяше ги заради грешките им без основателна причина?
Издаваше ли тайни, които са ти поверени? – не спазваше даденото обещание? – караше и други с любопитните си въпроси да издават тайни?

ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Бог иска прилежно да учим и да работим и да изпълняваме съвестно задълженията си у дома, в училище и на работното място.
Стараеше ли се да бъдеш добър в училище? – да учиш прилежно? – да даваш добър пример на учителите и съучениците си? – Съвестно ли подготвяше домашните си? – Помагаше ли вкъщи? – дори и в дейностите, които са ти неприятни?
Или беше мързелив? – ленив? – невнимателен? – Беше ли небрежен към задачите? – Беше ли неточен в работата? – Трябваше ли често да ти се напомня, докато изпълниш задълженията си?

ОСНОВНИ ГРЕШКИ

Бог иска да се владеем, да работим над себе си и да се борим с грешките си.
Бореше ли се с грешките си? – Стараеше ли се да овладяваш капризите и страстите си? – Имаше ли достатъчно сила, за да се отказваш понякога доброволно от нещо от любов към Бога?
Или беше лаком? – необуздан в игрите? – лесно ли се гневеше? – Каква роля играят за теб телевизията, компютърните игри, интернет? – Много ли време пропиляваше за тях? – Гледаше ли неща или занимаваше ли се с такива неща, които вредят на душата ти? – Слушаше ли лоша музика? – Беше ли надменен? – горд? – суетен?

ЦЪРКОВНИ ЗАПОВЕДИ

Спазваше ли да приемаш Св.Евхаристия на гладно ( това означава да не приемаш храна поне един час преди причастяване)? – Спазваше ли петъчната заповед?

Притиска ли още нещо съвестта ти?
Ако се чувстваш виновен за нещо друго или си несигурен за нещо, можеш да го довериш напълно на изповедника.

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПОДГОТОВКАТА

Разкаяние
Ако си изпитал добре съвестта си, тогава събуди разкаяние заради греховете си. Разкаянието е най-важно при изповедта! То е болката на душата за сторените грехове. Моли добрия Бог с твои думи за прошка. Кажи Му, че го обичаш и че греховете ти ти причиняват истинска болка.
Спасителю добри, разкайвам се заради всичките си грехове от любов към теб. Исусе мой, Милосърдие!

Деяние на разкаяние
Боже мой, разкайвам се от все сърце за всичките си грехове, защото като съгреших аз загубих Рая и заслужих Ада. Но още повече се разкайвам, защото като съгреших аз оскърбих безкрайната Ти добрина. Обещавам, с Твоята благодат, никога повече да не Те оскърбявам. Амин!

Решение
Както от извора блика вода, така и от истинското разкаяние води началото си доброто решение.
~ Не искам повече да греша!
~ Искам да избягвам случаите на грях!
~ Искам да използвам средствата за поправяне!

Който не взема добро решение, прилича на някой, който изгребва водата от лодката, без да запуши дупката в нея!

Специалното решение
Който плеви в градината, не къса само стъблата, а и корените на бурените. Който е болен, не само успокоява болката, но търси и причината за болестта и я лекува.
Ние трябва да видим корените на нашите грешки! Затова е хубаво да се вземе и специално решение. То се състои в това да разгледаме някоя наша грешка задълбочено.
Помисли: Коя е основната ми грешка? – Къде съм раним? – За какво трябва да съм особено бдителен? – Към какво трябва да насоча най-много усилия?
Започни с това!
Вземи решение да отстраниш тази грешка и да упражняваш добродетелта точно в това отношение.
Спомняй си за това по време на утринната и вечерната молитва.

Какво е важно при изповедта?
Помисли върху това, че Исус ти прощава греховете чрез изповедника. Следователно трябва да си пълен с доверие!

Помни: Тежкият грях се прави съзнателно и доброволно в нещо, което е важно. Той се нарича също смъртен грях, защото ограбва божествения живот на душата и гаси светлината на благодатта. Трябва да се изповядва и това от какъв вид са тежките грехове и колко често са сторени. Изповедта на този, който съзнателно премълчава тежък грях, е невалидна.
Молитва преди Светата Изповед
Преди да се изповядаш, може да произнесеш тази или друга подобна молитва:
Скъпи татко в небето!
Ти си така добър и свят и ме обичаш толкова много.
Ти се грижиш за мен
и искаш да ме заведеш в небето.
Сега виждам колко малко съм Те обичал.
Съжалявам, че съгреших против Теб,
моя най-добър баща.
Само ти можеш да ме освободиш от греховете ми.
Затова идвам при Теб.
Прости ми, мили Боже,
пречисти сърцето ми и ме освети.
Искам да се поправя
И да се боря мъжествено срещу моите грешки.
Особено възнамерявам да ….
Помогни ми да изпълня добре това решение.
Искам да Те обичам все повече!
Дай ми Твоята благодат за това. Амин.

В изповедалнята
Чакай търпеливо пред изповедалнята, докато дойде редът ти. Използвай това време, за да се молиш!
Щом влезеш в изповедалнята, коленичи и кажи: „Хвален да бъде Исус Христос!” Свещеникът отговаря :”Винаги да бъде хвален. Амин.”
Щом свещеникът те благослови, прекръсти се набожно. След това кажи: „За последен път се изповядах преди … седмици/ месеца. На … години съм. Разкаян, признавам греховете си смирено.”
Сега кажи греховете си. Трябва да говориш ясно, но не много високо, преди всичко обаче откровено и честно. Можеш просто да следваш реда на огледалото на изповедта, при което да казваш:
1) Живот с Бога: Направих …
2) Свети имена и предмети Направих…
3) …
Ако нямаш грехове по някоя заповед, можеш само да кажеш: „Нищо”
Когато свършиш, кажи: „Тези, както и всички мои грехове ме карат да страдам дълбоко. О, милосърдни Исусе!”
Сега свещеникът започва да ти говори. Той иска да ти помогне да разбереш каква е волята на Бога. Слушай внимателно и запомни какво ти възлага за покора.
След окуражаващото наставление свещеникът ще ти даде опрощение. По време на опрощението събуди в себе си пак разкаяние и направи кръстния знак.
Думите, с които се дава опрощение са следните:
Ego te absolvo a peccatis tuis in nomine Patris et Filii et Spirius Sankti.
Аз ти прощавам греховете в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Трябва да отговориш: „Амин”
Като свърши изповедта, свещеникът казва: „Хвален да бъде Исус Христос!” Ти ще отговориш: „Винаги. Амин”
Сега може да си тръгнеш от изповедалнята.

От редовното изповядване се появява мощен тласък към доброто. Изповедта не само те освобождава от товара на греховете ти, тя ти дава и много благодати, за да имаш сила да ставаш по-добър.

Благодарност
След изповедта седни на някоя банка и изпълни покората. Благодари с молитва и кажи на Спасителя своето решение. Можеш да помолиш също Божията Майка и твоя Ангел Пазител да ти помагат да останеш верен.

Милостиви Отче,
благодаря Ти от все сърце.
Ти ми прости греховете.
Сега сърцето ми е пълно с радост и с мир.
Намирам се пак изцяло в Твоята любов.
Дай ми благодатта да отстраня греховете,
да спазя намерението си и да правя само това,
Което Ти е угодно. Амин.

Мили Исусе,
Ти ме освободи отново от греховете ми.
Колко много се радвам! Благодаря Ти!
Помогни ми да спазя добре намерението си.
Дай ми да бъда добро дете на Бога
и да живея винаги с Тебе.
Искам да мисля често за Теб
и да остана свързан с Теб винаги.
Дай ми да Те обичам все повече
и да бъда добър към всички хора,
какъвто си Ти. Амин.

Мария, моя любима Майко, моли се за мен.
Свети Ангеле Пазителю, закриляй ме. Амин.

Превод от оригиналното издание
„MEIN JESUS BARMHERZIGKEIT“
Beichtbuechlein fuer Kinder
Pater Martin Ramm FSSP
Illustration: Dorothea Hageboeck
5. Auflage
Thalwil 2006:

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар