Успение Богородично: пророческата роля на Мария и на християните


На този ден евангелският откъс включва Марииното славословие „Душата ми величае Господа” (Magnificat), което тя произнася по време на посещението си при своята сродница Елисавета – бъдещата майка на Йоан Кръстител, в едно от градчетата в планинската страна Юдея (според традицията – Ейн Карем) (Лк 1, 39-56). Аз съм поразен от днешната революционност на кантика, имайки предвид следните стихове:
„Той показа сила с десницата Си,
Разпръсна онези, които се гордеят с мислите на сърцето си;
Свали силни от престоли и въздигна смирени;
Гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израил, Своя слуга,
Като си спомни милостта…”

Мария, семплата девойка от глухо село, не особено образована, която носи в утробата си Исус – Месията Израилев, вижда неща, които аз не съм в състояние да видя. Всяка сутрин, отваряйки вестника, аз се убеждавам, че силните стават още по-силни, „богатеещите” – още по-богати, смирените – още по-унижени, а гладните се нуждаят все повече от комата хляб. И аз отново и отново си повтарям, че само една груба сила, просто една груба сила е определящата в нашия свят. Склонен съм да характеризирам ситуацията с думите на мъдрия Еклесиаст: „и няма нищо ново под слънцето” – не само че няма, но и не може да има нещо ново под слънцето… светът никога няма да се промени.
Мария обаче умее да вижда реалността зад очевидността на стеклите се събития (зад онова, което само очите виждат). Разбира се, трябва да отбележим, че тя не е първата, на която това й се отдава. Тя по-скоро отразява едно видение на пророците на Израил. Един от основните елементи на пророческото въображение – това е способността да виждат новото, неочакваното, което ще промени света. „Ето, аз творя ново небе и нова земя” – пише пророк Исайя (Ис 65, 17). Само Бог може да сътвори нещо ново, защото Бог не е „под слънцето”. Бог не само че може да създаде нещо ново, но Той непременно ще направи това, тъй като е верен на онези, които възлюби. В това именно се състои пророчеството на Мария. И не е случайно съвпадение, че тя носи името Мария (Мариам), каквото име носи и сестрата на Мойсей, пророчицата. Не е случайно и това, че нейният кантик се повтаря с кантика на Мойсей… Бог наистина хвърли коня и ездача на фараона в морето. Бог ще победи силите на злото в света. Тази е вярата на пророците, тази е вярата и на Мария.
Следва да отбележим, че тази вяра не е отвлечена и не витае в облаците. Бог вече е постъпвал така и в миналото, и в памет на това укрепва вярата в това, че така ще бъде и в бъдеще. Когато Господ извел своя народ от Египет, той съкрушил силните и богатите и издигнал смирените и гладните. В своето славословие Мария, както и пророците на Израил, свързват миналото, в което Бог проявил силата Си, с бъдещето, в което ще се изпълнят Неговите обещания.
А относно днешния празник? Питали са ме защо учението за Възнесението на Мария на небето е било обнародвано от Папата едва през 1950 г.? Вероятно част от обяснението се крие в самата ситуация. Пет години след като силните и управниците изгаряха телата на своите жертви в пещите на лагерите на смъртта, Католическата Църква напомни на света, че Мария (дъщерята на Израил), се възнесла на небесата не само духом, но и телесно. Че тялото е храм на духа и затова образува свещено място за среща на Бога и човека. Вероятно по този начин Църквата изпълни своята пророческа воля, следвайки Мария, и противостоейки на обществото, което създаде цяла индустрия за унищожаване на тела и живота в тях.
На този празничен ден, нека се помолим, та общността на вярващите да може да изпълнява своята пророческа роля, следвайки Мария и предшествалите я пророци. Амин.

Отец Давид Нойхаузер
Превод: Католически новини
Източник: Christus Imperat

Изображение: „Възнесение на Дева Мария“ от Никола Пусен (XVII в.) – Лувъра, Париж

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар