Смисълът на страданието. Често задавани въпроси. Отговор на въпроси 3 и 4

Въпрос 3: Защо всемогъщият, всезнаещ и премилостив Бог е сътворил света с толкова много недостатъци и страдания?

Отговор: Този въпрос постоянно е занимавал мислители и обикновени хора от всяко време. Понеже никой от тях не е Бог, не е успял да даде верен отговор, нищо че след последната световна война философите-екзистенциалисти упорито твърдели, че човешкият живот бил абсурден. Човекът бил хвърлен в този свят и трябвало да се оправя по някакъв начин. Но вярващият християнин приема света и живота си и е убеден, че Бог води всичко към една добра цел. Бог ще ни даде задоволителен отговор.
В началото на Библията пише, че Бог гледа на сътвореното от него като на нещо много добро (вж. книга „Битие“), но хората го развалят чрез греха. „Макар и присъщ на всеки човек, първородният грях няма в нито един потомък на Адам характера на лична вина. Грехът е лишаването от първоначалните святост и правда, но човешката природа не е напълно покварена: тя е само наранена в своите собствени природни сили, подложена е на властта на невежеството, страданията и смъртта, наклонна е към грях (тази наклонност към греха е наречена` страст`). Като дава живот на Христовата благодат, Кръщението заличава първородния грях и връща човека към Бога…“ (Катехизис на Католическата Църква, 405).

Въпрос 4: Какво знаем за страданието във вечността, напр. от свидетелствата на светците?

Отговор: На всеки от нас е необходимо милосърдие, тъй като всички ние сме засегнати от последиците на греха на Адам. Личните ни грешки още повече са влошили положението: „В очите на вярата никое зло не е по-тежко от греха и няма нищо с по-тежки последици за самите грешници, за Църквата и за целия свят“ (Катехизис на Католическата Църква, 1488). Злината от тежкия грях може да се разбере по-добре, когато се вземе под внимание влиянието й за вечността: „Само с тази окончателна визия за небето и ада може точно да се прецени греха и човек да се почувства подтикнат да се реши окончателно на покаяние и помирение с Бога и ближния (Йоан-Павел ІІ, 2.12.1984 г.).
В милосърдието си Бог пожела да открие на сестра Фаустина последиците от тежките грехове. Тя пише в своя дневник: „Днес бях доведена от един ангел до бездната на ада. Това е място на голямо мъчение. Ужасяващо е колко голямо е то. Там видях различни видове страдание:
1. Загубата на Бога.
2. Вечните укори на съвестта.
3. Фактът, че участта на прокълнатите никога няма да се промени.
4. Огънят, разпален от Божия гняв, който гори в душата, без да я унищожава.
5. Постоянната тъмнина, ужасната, задушаваща миризма. И въпреки тъмнината демоните и прокълнатите души се виждат едни други , виждат и цялото зло на другите и на самите себе си.
6. Непрестанното присъствие на дявола.
7. Ужасното съмнение, омразата към Бог, проклятията, обидата към всичко свято.“
„Всеки грешник трябва да знае, че ще бъде мъчен през цялата вечност със сетивата, които е използвал за греха. Пиша това по нареждане на Бога, така че никоя душа да не се извинява с това, че няма ад или че никой няма да отиде в него и че не е знаела как е устроен. Аз, сестра Фаустина, проникнах по заповед на Бога в тази бездна, за да говоря от нея на душите и за да свидетелствам, че има ад… Забелязах нещо, а именно, че там има много души, които са се съмнявали, че адът съществува… Затова още по-пламенно се моля за спасението на душите. Не преставам да призовавам Божието милосърдие за тях. О, Исусе мой, предпочитам до края на света да се топя в най-големи мъки пред това да Те обидя с най-малкия грях.“
Това лично свидетелство на св. Фаустина заслужава още по-голямо внимание, защото не противоречи по никакъв начин на учението на Църквата: „Учението на Църквата потвърждава съществуването на ада и неговата вечност (ККЦ 1035)… Да умреш в смъртен грях, без да се разкаеш и без да приемеш милосърдната любов на Бога, означава по собствен избор да живееш отделен от Него завинаги“ (ККЦ 1033).

Подбор и превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар